Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Професия: Нанотехнолог

Владимир Ставров е управител на "АМГ технолоджи" ООД
Share Tweet Share
Снимка

Владимир Ставров

 Фотограф: Красимир Юскеселиев

Развитието на нанотехнологиите е сфера, успяла да обедини учени от цял свят. Предизвикателствата са много, нужните инвестиции са големи, а специалистите, които се занимават с това, имат достъп до най-нова и модeрна техника. Това е науката, която не се интересува от национални граници, пол и възраст.

На нанотехнологиите залагат в електрониката. Там те могат да помогнат за създаването на по-издръжливи батерии и по-високоскоростни компютри. Приложение може да имат също така в хранително-вкусовата промишленост, в автомобилната индустрия, стоматологията, козметиката.

На нанопостиженията разчитат и в други индустрии, но най-много надежди залагат в медицината, защото там новите технологии ще спасяват човешки животи. Така изглежда светът на високите постижения в науката навън.

В България ситуацията е по-различна. Последната история за развитието на високите технологии пази в архивите провала на държавното дружество "Български нанотехнологичен център". Това е пример от последните години.

Но от началото на 2014 г, има и една добра новина - за пръв път българска компания ще участва в разработката на високотехнологичен международен проект, финансиран по програма "Евростарс". Става дума за благоевградското микропредприятие "АМГ технолоджи", което работи в областта на нанотехнологиите. Повече за професията нанотехнолог и за нейното бъдеще в България разказва управителят на "АМГ технолоджи" Владимир Ставров.

Владимир Ставров е на 53 години. От 15 години ръководи фирми, които разработват микроелектромеханични системи (МЕМС). От 2007 г. е основател и управител на "АМГ технолоджи" ООД. Завършил е магистърска степен по физика в СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. Оттогава работи в областта на микроелектронното производство.

Има двадесет и осем годишен професионален опит в сферата на микротехнологиите, като е заемал различни длъжности. Ръководил е колективи, участвали в различни национални и международни научноизследователски проекти. Автор е на патенти, заявки за патенти, на един полезен модел и научни статии в областта на микросистемите (МЕМС).

Моят път дотук

Завършил съм специалност физика в СУ "Св. Климент Охридски" през 1985 г. Веднага след завършването си започнах работа в бившата държавна фирма "Микроелектроника" в Ботевград. По онова време тя беше сред лидерите в сектора в Източна Европа, като бяха създадени солидна инфраструктура за микроелектронно производство и традиции в обучението на кадри.

За да стигна до разбиране на сложните микроелектронни технологии, съставени от стотици отделни стъпки, съм обучаван от колегите ми и съм минал последователно през различни длъжности: технолог на отделен процес, технолог, отговарящ за интегриране на технология, управление на различни по размер и отговорност колективи. След колапса на плановата икономика натрупаният технологичен опит остана главен аргумент за търсене на възможности в областта на микросистемите.

Така от 1998 г. се занимавам с разработка на различни МЕМС прибори и технологии за производството им. Основал съм и съм управлявал компании, чийто предмет на дейност е свързан с микро- и нанотехнологиите.

Ръководеният от мен в момента екип е разработил МЕМС прибори и технологии за тяхното производство, които са сред най-добрите в областта. Използваме по нетрадиционен начин много стари машини и "стари" технологии заедно с авангардни методи и материали, като и разработваме собствени конструкции на микросистеми.

Моите задачи и отговорности

Основната ми отговорност е устойчивото развитие на дружеството. Това означава постоянен ангажимент за подобрение на инфраструктурата, разширение и стабилизиране на капацитета на персонала, паралелно участие в множество съвместни проекти – в страната и международни, правилно пазарно позициониране на създадените продукти, увеличение на продажбите.

Без да е фокус, доминираща част от времето поглъща решаване на много голям брой "стандартни текущи проблеми" – взаимодействие с различни по важност институции, както и за осигуряване на средства за финансиране на текущите разходи.
Добре е да знаете, че развитието на нанотехнологиите изисква изключително търпение - успехите идват 5 до 10 години след появата на идеята.

Моите предизвикателства

Голямо предизвикателство например е да се мисли, че изобщо е възможно в България да бъдат създадени конкурентни продукти. Конкурентите ни разполагат с добре структурирани и обучени екипи, с най-съвременна инфраструктура и технически средства, работят в благоприятна среда. При нас е точно обратното - нашият екип е малък, машините, с които работим, са произведени преди повече от 25 години, а средата е непредвидима.

Друг пример за особено голямо предизвикателство бе преодоляване на скептицизма на чуждестранните партньори за стойността на приноса ни в съвместните проекти. Преди години нямах опита да предвидя, че свикването с такава мисъл за българска фирма продължава поне 3 години. Още по-изненадващо се оказа, че последва дори по-тежък период – когато същите тези партньори започнат да мислят, че всичко е лесно и бързо постижимо с... български заплати.

В момента в България няма създадена инфраструктура и среда за успешно развитие на съвременни технологии: няма консенсус за мястото на високите технологии в профила на страната, не се обучават пълноценни кадри, не се използват наличните (макар и малки) възможности. Наследеният и новосъздаден технологичен опит се носи от много ограничена група специалисти и няма условия за устойчиво развитие на областта.

За да се промени това положение, са необходими редица обмислени действия. Най-лесно е България да си спести разходите за развитие на високи технологии, в това число на нанотехнологии. Отказът от развитие във високите технологии обаче е равносилен на отказ от бъдеща конкурентоспособност на националната икономика.

В този смисъл амбиция и тежко предизвикателство е ключовите институции да започнат да осъзнават ролята на високите технологии за създаване на стабилна и конкурентоспособна икономика.

Моите обучения

Нямам преминати обучения след завършване на магистърската степен. Цялото ми професионално развитие е резултат от самообучение и обучение от голям брой по-опитни колеги. Особено ценен опит и познание се генерират по време на изпълнение на съвместни проекти.

В момента и в близко бъдеще е критично важно да предадем придобития технологичен и производствен опит, т.е. ние да обучим специалисти в микро-/нанотехнологиите.

Препоръчвани източници на информация

Съществуват условия за бърз и лесен достъп до информация, но е сериозен проблем да бъде намерена конкретна и достоверна информация. Затова е важно придобиването на солидни знания по основни дисциплини, за да е възможно ефективно филтриране на псевдоинформацията, която е доминираща по обем.

Информация за новостите в професията се намира в множество специализирани издания, в материалите на научни конференции, както и в патентните бази данни.

Все пак най-ценната информация е тази, която е свързана с установените трудности от колеги в областта – тя обикновено се получава при личен контакт. Съвременните средства за комуникация улесняват, но не отменят нуждата от подобни контакти.

Моите планове за развитие

Конкуренцията принуждава всички да рационализират разходите, а това изисква детайлно разбиране на най-малките подробности в технологиите. Така, по принуда, всички технологии стават "високи", а след това, отново по принуда, се прилагат техники и подходи, които са характерни за микро-/нанотехнологиите.

Затова вярвам в добрата перспектива на професионалистите в нашата област. Типични примери са бурното развитие на прецизното машиностроене, медицината, автомобилната индустрия, новите материали – това са сфери, в които технологиите от микроелектрониката и нанотехнологиите навлизат бързо и ефективно.

Плановете за следващите три години са свързани с разработка съвместно с различни партньори на няколко крайни продукта, използващи наши сензори, които да демонстрират върхови резултати. Когато това стане и в зависимост от резултатите, ще бъдат актуализирани плановете за развитие.

Паралелно ще бъдат инвестирани ресурси в разработката на формализирана технология за ускорено производство на ключовите МЕМС прибори. Важен елемент е по-нататъшно системно развитие на познанието на екипа за: нови приложими материали, развитие на технологиите, нови конструкции на МЕМС прибори, особено за специфични "трудни" приложения.
Търсени умения
- аналитично мислене и интердисциплинарна подготовка
- способност да се намират добри технически решения
- търпение – успехите идват 5 - 7 - 10 години след появата на идеята
- креативност – повторението на вече постигнатите чужди върхови резултати е безпредметно освен за постигане на моментни цели
- умения за работа в екип с различни партньори, с различен опит и манталитет

*Статията е част от специалното издание на Кариери - "Моята кариера 2014. Перспективните професии"

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly