Регистрация

Социален работник

Снимка

Зорница Горчева


 Фотограф: Надежда Чипева

Зорница Горчева,
социален работник в дневен център за деца с увреждания към Столичната община


36-годишна, завършила е психология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". На сегашната позиция е от юни 2009 г.

Моята работа

След като завърших университета, исках да остана във Велико Търново. Назначиха ме за социален работник в център за обществена подкрепа. Занимавах се с деца, заплашени от отпадане от училище или от изоставяне в социални домове. Със заплатата, която получавах там обаче, нямах възможност да си плащам наема. Затова се върнах в родния си град София и успях да си намеря работа в същата сфера.

Сега като социален работник в центъра за деца с увреждания участвам в оценката на ресурса за развитие на децата, в разработването на планове за неговото разгръщане, работя и директно с децата за формиране и развиване на сензорни и двигателни навици - за слушане, за виждане, фиксиране на вниманието, за хващане и пускане на предмети. Повечето от нашите възпитаници са до 10-12-годишна възраст.

Общо взето, имам афинитет към социалната сфера. Още като студентка работех във фондация "Свободна и демократична България". Там издавахме бюлетин за проблемите на децата на улицата и работехме по проект за приемната грижа.

В момента работя по специалността си - като психолог имам познания за детското развитие, за начините на формиране на умения и навици, за групова работа. Истината е обаче, че докато следвах, имах съвсем други планове - исках да развивам академична кариера. Станах докторант, но не се чувствах добре в тази среда - там нещата са по-дългосрочни и не се работи пряко с хора. Сега е различно - всеки ден постигам някакви победи с децата, макар и малки. За мен и колегите ми беше победа например, когато успяхме да направим така, че едно дете, което никога не се е отделяло от майка си дори за час, да се чувства добре без нея, да се занимава с нови неща.

Моето кандидатстване

Върнах се в София през май 2009 г. Още преди това се интересувах от възможности за работа. Преглеждах обявите в интернет и във вестниците, подавах документи в неправителствени организации и в социалната сфера. Кандидатствах на повече от 15 места, но не получих нито един отговор.

От познати научих, че Столичната община ще развива нови социални услуги за деца и ще се наемат специалисти. Дойдох в София и започнах упорито да търся среща с директорката на дирекция "Социални дейности", за да подам документите си лично - според мен личното впечатление е много важно. Бях силно мотивирана - смятах, че мога да върша тази работа и опитът от работата с децата ще ми е много полезен. Чаках в приемните дни на директорката и чак на третия път успях да вляза. Не бях единствената - заедно с мен със същата цел чакаха още две жени на моята възраст. Едната беше журналистка, която смяташе, че скоро ще остане без работа. Другата беше с филологическо образование и търсеше работа като специален педагог.

Директорката не беше изненадана, че подавам документите си направо при нея. Поговорихме и получих обещание да ми се обадят, когато започнат да назначават персонал за новия дневен център. Това се случи около месец по-късно.

След този разговор бях по-спокойна. Все пак, докато чаках да ме потърсят, не спрях да търся и други възможности, защото колкото и да е интересна и да е свързана със специалността ми, моята сегашна работа не е добре платена. Бих се радвала, ако намеря по-добре платена позиция в социалната сфера. Колега от друг общински център например отиде в немска фондация, където работи с бездомни хора. Там заплатата му е два пъти по-висока от тази, която получаваше от общината.

Моите съвети

Лично аз не усещам кой знае каква разлика при търсенето на работа преди и по време на кризата. Миналата година два пъти започвах на ново място. Преди кризата си намирах работа основно чрез познати, а веднъж и чрез агенция за подбор на персонал. Агенциите могат да бъдат перспективен канал при търсене на работа. Когато аз ползвах услугите на такава фирма преди няколко години като студентка в Търново, там се постараха да разберат какво точно искам да работя. Накараха ме да се замисля къде бих се справила по-добре и ми предложиха място, което приех - като секретарка в частна фирма. И аз бях доволна, и работодателят ми беше доволен.

Активно използвам всички канали, но за мен най-успешен се оказа този чрез познати и колеги, които са завършили същата специалност и работят в тази сфера. Те ме насочват към определено място, където се търсят хора и аз кандидатствам съвсем целенасочено. Паралелно с това обаче подавам документи и по обяви.

В момента трудности имат хората без професионален опит и без специализирано образование. За тях наистина няма работа. Мои познати опитваха какво ли не, ходиха в Македония и Гърция за неквалифицирана работа, но се върнаха, без да намерят нещо подходящо.

Според мен, когато искат нова работа, хората често са придирчиви и по-скоро очакват да бъдат потърсени, което ми звучи много нереалистично. Наличието на някакви таланти и възможности остава затворено само вътре в теб, ако не го покажеш пред някого. А начинът да го покажеш е, кандидатствайки - показвайки автобиографията си или разказвайки за това, което си направил. Бих посъветвала хората, които подават документи и не получават отговори, да потърсят второ мнение - от специализирана агенция или от познати, които са по-наясно с това как се подготвят CV и  мотивационно писмо. Защото, за да не ги потърсят обратно, не е изключено просто да не са успели да се представят добре. Най-важното е човек да не се отказва. Това, че 15 пъти някой е получил отказ, не означава, че на 16-ия няма да получи "да".

  • Печат
  • Изпращане
  • Споделяне
  • Twitter
  • Споделяне във Facebook Facebook
  • LinkedIn
още от тази рубрика:

Реклама

Подбрани позиции

© 2003-2014 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2014 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: SofiaEcho.com