Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

Онлайн молбата за работа - клопки и предимства

Най-честата злоупотреба с онлайн кандидатстването е вписването в CV на умения и квалификации, които на практика кандидатът не притежава
Share Tweet Share

В училище е много лесно да се хване, когато някой е преписвал на контролното. Винаги си личи по еднаквите грешки на подсказвача и преписвача. Много от изпитите в университета се взимат с курсова работа. Понякога тезата, аргументите и описателната част в разработките на студенти "случайно" съвпадат. Неотдавна по липса на координация двама се явиха на изпит с абсолютно еднакви работи, свалени от интернет. Преписването обаче не свършва в момента, в който дипломата е вече в джоба на висшиста. То продължава. Следващият изпит, атакуван с "пищов", е кандидатстването за работа.

Вече едва ли има фирма на Запад, която да не прави първоначалната селекция на търсещите назначение чрез попълване на онлайн формуляри. В България тази практика също става популярна, особено в големите български и международни компании.

Обявите във вестника вече отстъпват място на HR сайтовете в интернет, а изпращането на документите по пощата се превръща в отживелица. Не повече от 10 минути отнема да се изпрати CV по интернет и да се попълни онлайн молба за работа. Почти винаги при кандидатстването по интернет се изисква и мотивационното писмо. На основата на тези три документа фирмите правят първата преценка за кандидатите и решават дали да ги включат в конкурса, или да ги "скъсат".

Най-честата злоупотреба с онлайн кандидатстването е вписването в CV на умения и квалификации, които на практика кандидатът не притежава. Това може да стане и ако търсещият работа разказва биографията си пред комисия. Когато обаче документите са изпратени по електронна поща, преценката дали описаните данни отговарят на действителността се отлага за момента, когато ръководителите на фирмата ще опознаят на живо кандидата.

Случва се писмото с личните аргументи да описва мотивите на съвсем друг кандидат, а понякога и за съвсем различна позиция от тази, за която се бори "авторът" му. Така е при плагиатствани или компилирани документи. Например търговски фирми, които търсят секретарка, са получавали мотивационно писмо, в което кандидатката обяснява колко "много обича контактите с хората и е привързана към децата". Явно е забравила да махне подходящите нагласи за детегледачка.

С онлайн кандидатурата е лесно да се подправи и снимката на човека, който подава документи. Дигиталната снимка позволява да се скрият някои белези, които на обикновената снимка по-трудно биха се заличили. Също така има кандидати, които проявяват творчество и пращат нестандартни снимки - сред природата, със семейството, в дискотеката...

При попълването на електронен формуляр пък много лесно стават "грешки" и се вписват умения, които са неприсъщи за кандидата. В тези формуляри често пъти хората трябва да самооценят езиковите си познания по шестобалната система. Понякога непослушната мишка на компютъра кликва върху шест вместо върху четири. Ако от кандидата се изисква да изреди няколко прилагателни, които описват какъв би бил в работата си, към "възприемчив" и "сговорчив", той много лесно може да се изкуши да добави "дипломатичен", "новатор" и "убедителен".

Въпреки опасността от леки неточности фирмите все по-често подбират кадрите си по интернет. Така се пести времето на двете страни. Когато работодателят залага на приготвена в компанията форма, той си спестява излишните и понякога неразбираеми словоизлияния на кандидата.

Документите са в стандартизиран формат и дават възможност да получим информацията, която ни е необходима, обясни Елка Атанасова от "Кока-Кола ХБК". Така данните се обработват по-лесно и може да се направи съпоставка между кандидатите. След това компанията провежда поне две интервюта с кандидатите и винаги може да се разбере дали информацията, изпратена по електронната поща, е вярна.

Според мениджъра по човешки ресурси на Британския съвет Емилия Янакиева кандидатстването по интернет пести времето на кандидатите и помага на работодателите по-бързо да обработят информацията. Въпросът е доколко информацията в CV е вярна независимо дали е изпратено по интернет или по пощата, обясни Янакиева. Затова в Британския съвет не се иска просто CV, а кандидатите трябва да попълнят специален формуляр, в който да напишат конкретни примери от развитието си до момента. Не сме имали досега подадени погрешни данни, а и това лесно се проверява на интервюто, посочи Емилия Янакиева.

С изпратеното CV и мотивационно писмо по имейла може да разбере нещо много важно за кандидата - на какво ниво е компютърната му грамотност. Някои фирми държат изключително много на това как са написани и подредени двата документа. Дали са спазени стандартните изисквания за шрифт, разстояния между абзаците, изреченията и думите, дали отделните компоненти са разположени правилно и т.н. С усърдието, с което кандидатът си е написал CV, ще си върши и работата.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2017 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново . Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2017 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly