Регистрация

Осигурителни вноски върху обезщетения по чл.222 от Кодекса на труда


При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване на обема на работа или спиране на работата за повече от 30 дни на основание чл.222, ал.1 от Кодекса на труда работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

На основание чл.9, ал.3, т.5 от Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, като за този период се внасят осигурителни вноски върху полученото обезщетение но върху не повече от 1.3 хил. лв. на месец. Вноските са в размера, определен за фонд "Пенсии" за трета категория труд, независимо от това по коя категория труд е работило лицето преди уволнението и се разпределят в съотношение за 2005 г. 70:30 за сметка на осигурителя и на осигуреното лице.

За родените преди 1 януари 1960 г. за сметка на осигурителя осигурителните вноски са в размер 20.3 на сто, а за сметка на осигуреното лице 8.7 на сто. За родените след 31 декември 1959 г. осигурителните вноски за сметка на осигурителя са в размер 18.2 на сто за фонд "Пенсии" и 2.1 на сто за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, а за сметка на осигурените лица 7.8 на сто за фонд "Пенсии" и 0.9 на сто за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

На основание чл.42, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване, когато до два месеца от прекратяване на трудовия договор лицето е във временна неработоспособност поради общо заболяване от средствата на държавното обществено осигуряване се изплаща парично обезщетение за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават парично обезщетение за оставане без работа на основание разпоредбите на Кодекса на труда.

Когато лице е във временна неработоспособност по време на изплащане на парично обезщетение по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда за времето на неработоспособността се спира изплащането на паричното обезщетение за оставане без работа и се изплаща паричното обезщетение за временна неработоспособност. След възстановяване на здравословното състояние на лицето, в случай че не започне работа, се изплаща остатъкът от паричното обезщетение по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда.

За работниците и служителите, получаващи обезщетение по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда се подават данни за внесените осигурителни вноски по реда, описан в Инструкция №1 на НОИ. Данните се подават с Декларация обр. №1 "Данни за осигуреното лице", като в т.12 "Вид осигурен", се попълва код 27. В т.21 "Осигурителен доход" се попълва сумата, която лицето е получило като парично обезщетение по чл. 222, ал.1 от Кодекса на труда.

В случай че лицето е било във временна неработоспособност поради общо заболяване след прекратяване на трудовия договор за времето, през което е получавало парично обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване се подава отделна декларация с попълнен код 85 в т.12 "Вид осигурен". В този случай се попълват дните във временна неработоспособност в т.16.2, без да се попълва т.16 "Работни дни в осигуряване-общо". Не се попълват точки и от точки 17 до 34.

Съгласно чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване за лицата, получаващи доходи по трудови правоотношения, здравноосигурителните вноски се внасят от работодателя.

През периода, за който се изплащат обезщетенията по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда, лицата са с прекратени трудови правоотношения с работодателя и върху получените суми като обезщетение за оставане без работа няма основание за начисляване и внасяне на здравноосигурителни вноски. След 1 януари 2003 г., независимо че беше уеднаквен доходът върху, който се изчисляват осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване за работещите по трудови правоотношения върху сумите, получени като обезщетение по чл.222, ал. 1 от Кодекса на труда, не се внасят осигурителни вноски.


  • Печат
  • Изпращане
  • Споделяне
  • Twitter
  • Споделяне във Facebook Facebook

Реклама

GLOBUL – Да поговорим за бъдещето!

Платена публикация

GLOBUL – Да поговорим за бъдещето!

Подбрани позиции

© 2003-2014 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2014 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропаForeign Policy - България

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: SofiaEcho.com