С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Проф. Невена Милева: Бизнесът трябва да инвестира в специализирани лаборатории

Подготовката по базови знания е възможна само в учебното заведение. Затова ние се нуждаем от лаборатории, а нашите студенти - от лабораторни упражнения.
Share Tweet Share
Снимка

[ПУ] 

"Капитал Кариери" и Karieri.bg стартират кампания за модернизиране на образованието за нуждите на бизнеса чрез платформа за дискусии, предложения и действия в "Капитал" и karieri.bg. Платформата ще популяризира също и добри практики на партньорство между бизнеса и висшите учебни заведения.

В рамките на проекта ще търсим обратна връзка от държавните структури, както и ще проследяваме тяхната реакция и изпълнението на поетите ангажименти. Изпращайте вашите предложения или примери за добри практики на партньорство между бизнеса и образованието на karieri@karieri.bg или на http://www.karieri.bg/browse/biznes_obrazovanie.php.


Проф. д-р Невена Милева е зам.-ректор на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (ПУ) по научноизследователска и проектна дейност, международно сътрудничество и ръководител на катедра ЕКИТ във Факултета по физика и инженерни технологии.

Проф. Милева, кои според вас са най-наболелите проблеми, свързани с модернизирането на висшето образование за нуждите на бизнеса?

Висшето образование продължава да бъде изправено пред предизвикателства, свързани с качеството, ефективността на резултатите и получаването на обратна информация за нуждите на бизнеса от специалисти с определена квалификация. Безспорен факт е, че теоретичността на образователните системи трябва да бъде придружена от политики за подкрепа и подобряване на професионалното образование и професионално обучение.

Практиката безспорно е доказала, че страните, в които е въведена дуалната система на образование, в която теорията се съчетава с практика и стажове, безработицата е по-ниска и младите хора по-лесно и бързо си намират работа. В този смисъл от особено значение е студентите да бъдат изпращани на стаж в реална работна среда, още в процеса на обучение.

За техническите и инженерни специалности обаче, проблемите са още по-комплексни. Тук въпросът е, че преди да се стигне до момента студентите да бъдат изпратени да приложат знанията си в реална работни условия, те трябва да са получили не само основни познания по математика и физика, а и определени базови знания свързани с техническите специалности. Подготовката по базови знания е възможна само в учебното заведение. Затова ние се нуждаем от лаборатории, а нашите студенти - от лабораторни упражнения. След това, вече в специализиращата фаза, студентът може да бъде изпратен на конкретно работно място, за да види на практика как стоят нещата.

Бюджетът на държавните висши училища абсолютно не достига за каквато и да било инвестиция в тази посока. Предвид това се изпитва остра необходимост бизнесът да инвестира в създаването на специализирани лаборатории, оборудвани със съвременна техника, апаратура и софтуер. Моят опит показва, че когато се срещнеш с бизнеса без да има с какви успехи да се похвалиш, никой не ти обръща внимание, дори не иска да разговарят с теб.

Дори и когато вече си показал на какво си способен, пак трябва да ги убеждаваш, че те трябва и да доинвестират. Поради тази причина ние непрекъснато кандидатстваме с проекти, търсим европейско финансиране, за да може да си набавим материална база, да си направим лаборатории и да привлечем и провокираме бизнеса да ни помогне.

Ако трябва да направите ранглиста кои проблеми бихте сложили на първите 5 места?

Могат да бъдат дадени и други, при това разнопосочни отговори, свързани с проблемите на висшето ни образование. Повечето от тях са свързани с факта, че системата на висшето образование трябва да функционира перманентно в режим на недостатъчни финансови ресурси. Има обаче и проблеми свързани с цялостната визия за развитие на висшето образование в България. Най-общо те могат да се обобщят така:

- Отсъствие на единна визия, дългосрочна концепция и разработена на нейна основа стратегия за това, какво трябва да бъде нашето образование, в каква посока то трябва да се развива и усъвършенства, кого трябва да обслужва, и с оглед на това каква да бъде подготовката на специалистите с висше образование;

- Перманентните реформи в образованието, която постоянно внася шум в системата;

- Внедряване на новаторски подходи в технологията на преподаване и обучение, и в научноизследователската дейност. Използване на подготвени преподаватели, съвременни подходи на преподаване и подходяща материална база;

- Заздравяване на връзките между висшите училища и бизнеса;

- Адекватни учебни програми, стимулиращи активността и интереса на студентите и отговарящи на потребностите на бизнеса.

Какви конкретни мерки смятате, че ще помогнат за преодоляване на дистанцията между университетите, подготовката на студентите и реалните изисквания на работодателите?

Мога да споделя нашия опит в тази посока. В новите за пазара специалности сме привлекли като лектори специалисти от съответните области и от водещи фирми. Безвъзмездно при наши студенти от катедра "Електроника, информационни и комуникационни технологии" при Факултета по физика и инженерни технологии идват технически директори, началник-сектори и специалисти по мобилни информационни системи. Така се създават невидимите нишки между бизнеса, преподавателите и студентите.

Пловдивският университет спечели, също така, и три проекта по ОП "Развитие на човешките ресурси", схема: BG051PO001-3.1.07"Актуализиране на учебните програми във висшето образование в съответствие с изискванията на пазара на труда". Един от тях разработва проектно-базиран адаптивен учебен план за нуждите на бизнеса и заетостта, за бакалавърска степен.

За целта бе направено подробно и задълбочено проучване на фирмите в района на град Пловдив, в сектор "Оптичновлакнести, информационни и телекомуникационни технологии" и беше конструиран адаптиран учебен план. Той ще бъде апробиран и актуализиран съвместно с бизнес партньорите ни по проекта и ще бъде бъде приет в редовния план за бакалавърски специалности във Факултета по физика и инженерни технологии. Останалите два проекта прилагат подобна схема на работа, но в други бизнес сектори.

Тук за отбелязване е и много полезният проект на Министерството на образованието и науката – "Студентски практики". Благодарение на него студентите ни могат да влязат наистина, и то платено, в съответните предприятия, фирми и компании. И когато се върнат при нас след стажа, получаваме обратна връзка. Разглеждайки програмата на съответния ментор, ние образно казано си сверяваме часовниците. Тоест виждаме какво предлага менторът като програма на съответната практика на студента и да го съпоставяме с това което преподаваме. Изключително полезно е! И ще настояваме проектът да продължи.

Какво конкретно очаквате от страна на държавните институции, за да станат факт промените?


Възможният изход от ситуацията е прилагането на съвременни подходи за ефективен финансов мениджмънт в сферата на образованието, и по-конкретно във висшето образование, които дълго време са били пренебрегвани. Настояваме и се надяваме за въвеждането на адекватни механизми, при които субсидията за държавните висши училища да се определя не само от броя на обучаваните студенти, но и от резултатите на изхода - реализация, качество, в съответствие с потребностите на пазара на труда.

Също така особено важно е да се облекчат процедурите за висшите учебни заведения при кандидатстването им за евросубсидии и по-конкретно в програмата "Конкурентоспособност". Трябва да се помисли какъв тип програми, какъв тип отчетност, какъв тип верификация и документи ще се изискват от учебните заведения, в случай че се допуска участието им в програмата.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly