С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Милена Стойчева: Икономическата грамотност и меките умения са най-ценни

Все още преобладава наизсустяването и типът материали, които не са свързани толкова много с аналитичното мислене и с работата в екип.
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

Капитал Кариери и Karieri.bg стартират кампания за модернизиране на образованието за нуждите на бизнеса чрез платформа за дискусии, предложения и действия в "Капитал" и karieri.bg. Платформата ще популяризира също и добри практики на партньорство между бизнеса и висшите учебни заведения.

В рамките на проекта ще търсим обратна връзка от държавните структури, както и ще проследяваме тяхната реакция и изпълнението на поетите ангажименти. Изпращайте вашите предложения или примери за добри практики на партньорство между бизнеса и образованието на karieri@karieri.bg или на http://www.karieri.bg/browse/biznes_obrazovanie.php.

Милена Стойчева е изпълнителен директор на Junior Achievement Bulgaria.

Г-жо Стойчева, да започнем с нещо позитивно – всеки ден общувате с млади и амбициозни хора, какво в тях ви вдъхновява?

Вдъхновявам се, когато откривам, че те имат много голямо желание и готовност да повярват в себе си и да потърсят сами пътищата за своето развитие. Забелязвам повече ангажираност и отговорност.  А другото е желанието им да управляват съдбата и бъдещето си.

Мисля още, че притежават много повече оптимизъм, който идва може би от това, че имат по-голям достъп до информация и нови възможности. Дори имам усещането, че е заложено в тяхната ДНК да бъдат по-любопитни и да търсят решения.

Затова си мисля, че образованието трябва да бъде по-скоро една среда, в която те да развиват своята любознателност и способности, да ги снабдява с необходимите умения и инструменти, но и да насърчава свободното им мислене.

Споменахте за улеснения достъп до информация -  какво най-често им липсва на младите хора?


Това което според мен им липсва е набор от умения, които са свързани с обща икономическа грамотност, обща бизнес култура, общо поведение - да възприемат възможностите като икономически изражения, да намерят точната форма, на това, което могат да развият и да го опаковат в правилния формат.

Тези пропуски все още се дължат на това, че в образователната ни система липсва интегралният подход, в който образованието е средата, където младите могат да се развиват. Все още преобладава наизсустяването, типът материали, които не са свързани толкова много с аналитичното мислене и с работата в екип, а това са неща, които стават асболютно задължителни, за да може един човек да се ориентира и справя добре.

Най-общо казано – младите трябва да наблегнат на своята поведенческа култура, меките умения, начините да представиш идеята си, комуникативността, способността да разкажеш за онова, което знаеш или си направил.

Развивате много програми, насочени към младежите, опишете обобщения модел на знание, който предлагате?


Нашият модел е прогресивен - т.е. надграждане на умения и познания от ранна възраст до по-горен курс. Постепенно довършване, дообогатяване на тази култура и поведение.

Идеята е още от малки децата да се научат, че те трябва да са добре ориентирани в средата си, да мислят икономически за ежедневието си, да мислят и за това по какъв начин те се съизмерват в тази среда и как могат да допринесат за нейното развитие.
Например още от малки те учат за семейния бюджет и за това какви са ролите в него, а това на свой ред им помага за оформянето на личността.

Друг основен елемент в нашите програми е, че те са свързани с практиката. Това става с участието на практиците и на истинските казуси.

Да поговорим и за ролята на учителите – как се променя тя през годините, какви са вашите наблюдения?

Много е трудно, но и много важно, да се обясни колко голямо значение има развитието на учителя и колко е ценно да се работи с него.

В нашата работа се опитваме да поставим преподавателите в същите условия, в които работят и учениците, т.е. те преминават през програмите по подобен начин и това отваря тяхното поведение и мислене в друга посока. Така те започват да се виждат и в ролята на ментори и консултанти, а не на хора, които директно предават нещо, което трябва да бъде наизустено и непременно възпроизведено по същия начин. Когато тяхната роля също се промени това ги кара да бъдат и по-гъвкави в средата, в която работят, а това на свой ред променя и училището.

Ние имаме училища, с които сме работили от самото начало – наблюдаваме ги как с годините стават по-модерни, започват естествено да работят с родители, с представители на бизнеса, привличат идеи и хора. Започват да превръщат училището в център, където се събират всички представители на обществото и оформят поведението на децата и бъдещето си.

А как се променя бизнесът – научи ли се да вярва в силата на младежкия ентусиазъм?

 
Определено има процеси на отваряне, на желание от страна на бизнеса и на компаниите да участват в образователния процес. Те самите виждат, че това взаимодействие е двупосочно и води до развитие на  кадрите. Не е толкова често срещано и не е толкова банално, един служител да се изправи пред група тийнеджъри или в университета, и да има възможност да представи онова, което прави по начин, който да ангажира аудиторията.

Това помага и на хората от бизнеса - да осъзнаят истинската си позиция и роля, да доразвият своите умения за общуване, презентиране, работа в екип, да покажат, че те заслужават да бъдат в тази позиция и могат да ангажират с предаване на знание.
 
В цял свят бизнес моделът на работа и поведение спрямо клиентите се променя и компаниите стават по - предприемачески по дух. С други думи – те са все по отворени и изискващи и от служителите си да бъдат по ангажирани с онова което правят, да бъдат по-иновативни, да не мислят само в рамките на заданието, което им е поставено, а и извън него, както и да се чувстват собственици на онова, което произвеждат и правят.

Напсоледък забелязваме, че има много по-голям ангажимент към сферата на образованието, дори и от българските компании. Нещо, което беше по-трудно преди. Вече имаме доста консултанти, които работят по места и в по-малките градове, включително и представители на държавната администрация и на малкия бизнес. Всички те виждат смисъл да са ангажирани в случването на промяната.

Как ще избягаме от клишето, че образованието готви хора, неприогодни за пазара на труда? Каква е реалността през погледа на вашата работа?


Това е една моя много голяма болежка, че законът за образованието не беше приет. Той наистина е много остарял. Трябва да бъдат променени учебните програми и то по начин, по който не да отразят настоящата среда, а тенденциите за бъдещето.

Трябва да бъде заложено нещо, което след 20 години да може да води до добри резулати. Трябва да има заложена в учебните програми много повече икономическа грамотност и общообразователната подготовка, предприемачески и комуникативни умения, дигитална култура.

Работите и с висшите училища – какви промени са нужни в тази сфера?


Повече от ясно е, че нашите университети не са достатъчно конкурентноспособни. Трудно отразяват реалните пазарни тенденции, не са ориентирани към това да снабдяват младите с умения, които да им помогнат, когато излязат на пазара на труда сами да стартират нещо свое.

Ние работим със 16-17 университета в момента по нашата програма за стартъп, която подпомага студентите да се ориентират и да създадат свой собствен бизнес. Но това не е защото ние искаме всички да стават бизнесмени, напротив - просто искаме да ангажираме съзнанието им и те да могат да видят професионалната си реазлизация в икономическо измерение.

Затова университетите също трябва да се реформират. Средата трябва да се промени, да бъде много повече място за среща на истинските въпроси и предизвикателствата. Тези хора вече са зрели в мисленето си, те могат да предлагат решения и в университета могат да се случват тези неща, да има диалог, да има решаване на предизвикателста и казуси, а не отново заучаване на теория.
Младите трябва да могат да се научат как да извличат заключения и да постигат резултати.

Споменхате стартъпите – те ли са ключът към бъдещата независимост на всеки амбициозен млад човек?

На мен ми е много интересно как дори в образованието се появи тази мода.
Когато ние започнахме да работим в България преди 17 години, предприемачеството беше първо неразбираема дума, след това беше лоша дума, след това се тълкуваше в много тесен смисъл - като предприемач – строител. После беше дума, която прекалено много говори само за бизнес и няма отношение към общата култура.

Отне дълго време обществото да приеме, че това е начин, по който се показва, че трябва да бъдеш икономически ориентиран в средата си и да мислиш за това как можеш да се развиеш. Сега по подобен начин се схващат и стартъпите.

Нашата програма същестува от 8 години в университетите, но от 3 - 4 години тя стана направо модерна - всички говорят за стартъп, дори понякога без да знаят какво означава това. Стартъп е възможността и осъзнаването, че можеш да развиеш от една идея някаква икономическа възможност.

Хубаво е, че хората, студентите и бизнесът, започват да виждат вече в предпримечаството  друга възможност за кариерно развитие. Аз съм много щастлива, че това се случва - стартъпите като поведение и съзнание раздвижиха нашата среда и я направиха по-динамична.

Как учите бизнесът да вярва в стартъпите?

Бизнесът вярва, когато види резултатите.
Когато компаниите станаха ползватели на кадрите, които ние сме развили, те сами започнаха да се убеждават, че е необходимо да направят такава инвестиция и да работят с нас. Бизнесът се учи от резултатите.

Онова, от което се учи оше по-добре е, когато служителите на компаниите участват в някои от нашите сътезания, инициативи, дори и в преподаването. Тогава те самите виждат в досега, общуването и в самото практикуване, ползата и се заразяват.
Служителите са един от най-добрите начини да бъде ангажирана след това компанията като цяло. 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly