С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

доц. Ана Хубанова: Трябва да се даде простор на младите преподаватели

От държавата искаме да ни даде автономията да си поканим подходящите хора за новите обучения, които предлагаме. Трябва да се даде по-голям простор на младите хора да влязат в час.
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

Капитал Кариери и Karieri.bg стартират кампания за модернизиране на образованието за нуждите на бизнеса чрез платформа за дискусии, предложения и действия в "Капитал" и karieri.bg. Платформата ще популяризира също и добри практики на партньорство между бизнеса и висшите учебни заведения.

В рамките на проекта ще търсим обратна връзка от държавните структури, както и ще проследяваме тяхната реакция и изпълнението на поетите ангажименти. Изпращайте вашите предложения или примери за добри практики на партньорство между бизнеса и образованието на karieri@karieri.bg или на http://www.karieri.bg/browse/biznes_obrazovanie.php.


доц. Ана Хубанова е директор на МТ&M колеж

Доц. Хубанова, още ли е валидно клишето, че бизнесът трудно намира общ език с университетите? 

На първо място трябва да подчертая, че бизнесът никога не е отказвал да участва, поне при нас е било така, в студентски форуми, отделни лекции и занятия.
Да включиш човек от практиката в учебния процес, по-рано беше доста трудно постижимо, но сега вече не е така. Има консултантски фирми с много широка практика, които се включват с голямо удоволствие.

Всичко това, според мен, се дължи на промяна в генерацията. На младите ръководители от бизнеса им харесва да разговарят със студентите, да ги поучават. Така че този проблем вече го нямаме, а го имахме преди години. Всички, които идват при нас от мениджмънта са млади и отзивчиви.

Какви кадри искат компаниите – какво показва вашият опит?

Бизнесът е недоволен от обучението на студентите и какви възпитаници произвеждат университетите. В същото време обаче, университетът е горд с обучението, което предлага. 
А когато попитаме бизнеса - какво да променим, отсреща не получаваме адекватен отговор. Това също трябва се промени.

Бихте ли дали пример от вашата практика?

Ще ви дам пример с нашите специалности маркетинг и предпиремачество. Хората от бизнеса казват така - дайте ни един специалист, който разбира от маркетинг, но и да е  малко компютърджия.
Какво значи да е малко компютърджия?!

Всъщност този бизнесмен не може да си формулира проблема, че на него му е потребен човек, който да се занимава с маркетинга в социалните мрежи.
На него му трябва експерт по управление на маркетинга в социалната мрежа, това е нова професия и тя не е покрита с образователна програма, т.е. вината е и тяхна и наша.
Те не знаят какво искат, а ние се правим на три и половина, че няма нови професии.

Появиха се страшно много нови професии, особено в маркетинга. Всички те се базират на дигиталния маркетинг. Тези професии, само докато ние ги накиприм и осъзнаем, вече са се появили нови. И тук има проблем, защото няма как да ги защитим пред Националната агенция за оценяване и акредитация, заради липсата на хабилитирани преподаватели.

Междувременно, бизнесът търси образовани млади хора, с умения по дигитален маркетинг,  много опит и практика. Всичко това е за грамотни хора, а в същото време при нас идват слаби студенти, които изпитват ужас от четенето.

Днес студентите, за да извършат едно действие или трябва да им го покажеш на картинка, екран, или да му го разкажеш, но усилието да го прочетат е страшно. Има пълно скарване с буквите и с четенето. При това положение как този човек ще бъде готов за новата професия, която иска да общуваш с много хора, да отговаряш на мейли качествено, остроумно, добре, бързо?!

Кои проблеми в образователната система бихте поставили на първо място?

Единият проблем е липсата на добро образование в средното училище.
Вторият проблем е неосъзнаването на това какво иска бизнесът, който само хленчи - не ни давате това, което трябва, а в същото време те не ни казват какво точно искат.
Третото е, че в момента висшите училища не могат, даже и да искат, да предложат обучение по най-новите професии.
Веднага ще ни попитат къде са ни професорите по социални мрежи или блогове – ами няма такива.

Какво искате да се промени?

От държавата искаме да ни даде автономията да си поканим подходящите хора за новите обучения, които предлагаме. Трябва да се даде по-голям простор на младите хора да влязат в час.
Ще дам и конкретен пример.
В нашата програма имаме обучение, което накрая завършва със 140 часа специализиран учебен блог.
Там ще учим в детайли някои неща, докато наберем сили и кураж и ни се разреши да направим специалност "Експерт по управление на маркетинга в социалните мрежи".
Там ще отпаднат един куп неща, които са натоварващи и ще сложим други, които са по-съвременни и живи. Тогава вече нещата може да потръгнат.

От какво се вълнуват младите хора днес, какво търсят в обучението си?

Търси се живо, съвременно, модерно преподаване. Искат да правят проекти.
Най-важното е самото училище да изгради образователни програми, които са съвременни и модерни, а държавата да разреши повече свобода в това кой да предподава. 
Ние вече сме поканили хората директно от бизнеса, те са тук, въпросът е в кой момент да ги вкараме в час - дали накрая в този специлизиран учебен блог или да им дадем още по-голям простор още от самото начало, защото тези млади преподаватели, знаят какво се случва на пазара на труда. 

Доволни ли сте от проекта на МОН за стажовете?

Да, ние участваме в него, децата се записват масово, но не съм видяла особен напредък и кой знай какъв резултат. Добре е, нека не казвам лошо.

За съжаление, стажовете не са еднакво сполучливи навсякъде. На младите хора им се дават различни задачи, така, че не може да се каже, че стажовете са успешни поголовно.

Ще дам пример с моето следване – аз съм карала два стажа по два месеца - отиваш и работиш сериозно. Но тогава никой от нас не работеше по време на следването, ние бяхме редовни студенти. Имахме 5 години и ги използвахме.

Сега не може, всички работят и нищо не можеш да кажеш срещу това.

Какво друго искат българските компании от младите кадри?

Освен това, което казах дотук, те искат и меките умения да са добре развити.
Точно заради това, ние сме направили и три курса за меки умения - там се преподава и лоялност и най-различни други неща, свързани с доброто представяне във фирмата и вашето поведение - колко сте отзивчив, колко ви мързи или напротив, какво можете и какво не.

Работодателите не държат толкова много дори на конкретните знания - те казват така - знанията ще им ги дадем, но искаме да е човек с характер, който преследва задачите си, последователен, дисциплиниран и работлив.
Студентите трябва да знаят още в първия ден на идването си тук, че поведението им и начинът по който се отнасят към работата си, за работодателите е от първостепенно значение. 

Кои други реформи в системата на висшето образование бихте искали да видите по-скоро?

Смея да кажа, че е много полезно висшите училища да се управляват от компетентен човек по отношение на материалните и финансови въпроси и компетентен човек в академичната част.
Отговорностите трябва да се разделят. При нас е така и работи.

Другото е, че според мен, беше наистина много по-добре, когато имаше много студенти и можеше да се прави подбор. Нямаше никакъв смисъл да се дават толкова много бройки на университетите. Цялата система за финансиране на университетте трябва да се обмисли много сериозно и да се промени.  Една диагностика на този процес веднага ще покаже много черни точки, но за това да му мислят държавните вузове - ние сме на свой риск и на своя отговорност.

Примема толкова, колкото можем. Всъщност вече е и много трудно да приемаш много студенти, по простата причина, че няма достатъчно кандидати заради демографския срив. А това не ти дава място за качествен подбор.

Какво е вашето послание към бизнеса?

Големите компании се справят добре и знаят какво искат, защото са големи и имат много сериозен мениджмънт. За средните и малките фирми, много ми се иска да предявяват своите претенции към самите кандидати за работа, без да оплюват университетите, защото те произвеждат това, което на пръв поглед се иска.

Казвате, че всичко ще се промени със смяната на поколенията, защо?

Аз съм дълбоко убедена, че е така. 
В преподавателския състав са много ценни тези млади хора, които не са вътре в академичната работа. Те работят хубаво, по-последователно.
Възрастните още са носители на онова чудесно нищоправене от миналото - много хора, много бавно работене...

Аз силно преживявам това, че възрастните са толкова рутинно увредени. Жал ми е хора на 50 години в администрацията да бъдат изхвърлянни, но докато не се смени поколенито няма да станат промените. Прекалено голямо е темпото. 

Какво бихте казали на младите хора?

Без телевизия, без чалга, с по-добра музика и много четене на книги.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly