С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Недялко Недялков: Проблемът е, че студентите не знаят как да се "продадат"

Младите трябва сами да се развиват и сами да търсят, това което им е интересно, а университетите и бизнесът трябва да им предоставят възможностите, от които студентите да избират.
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

Капитал Кариери" и Karieri.bg стартират кампания за модернизиране на образованието за нуждите на бизнеса чрез платформа за дискусии, предложения и действия в "Капитал" и karieri.bg. Платформата ще популяризира също и добри практики на партньорство между бизнеса и висшите учебни заведения.

В рамките на проекта ще търсим обратна връзка от държавните структури, както и ще проследяваме тяхната реакция и изпълнението на поетите ангажименти. Изпращайте вашите предложения или примери за добри практики на партньорство между бизнеса и образованието на karieri@karieri.bg или на http://www.karieri.bg/browse/biznes_obrazovanie.php.


Недялко Недялков е студент в ТУ - София, където учи Електроинженерство. Работил е за локалната група на международната студентска организация BEST, участвал е в организирането на събития, които помогат на студентите от техническите университети да намерят професионално развитие. Завършил е курс по предприемачество към Business Booster Sofia, където развива умения за създаване и управление на собствена компания. В края на 2013-та година, започва работа в софтуерната компания Dreamix, където работи като Business Development Consultant. Част е от борда на директорите на новоучредентата Асоциация на младежките организации, която обединява младежки организации с цел намиране на финансиране, организиране на общи проекти и предаване на полезни практики в младежкото общество в България. Недялко има опит със студенти, които търсят работа в ИКТ сектора и това е поводът да го поканим на интервю.

Като член на Борда на директорите на Асоциация на младежките организации (АМО), най-напред ви моля да разкажете повече за самата асоциация – с какво се занимава тя и с какво помага на студентите, които търсят своята професионална реализация?

АМО се създаде от нуждата за кооперация между младежките организации в България. Голяма част от тях работят за еднакви цели и идеали, но няма място или орган, който да координира тяхната работа. Събрани от различни организации и сфери на познание, младежи с активна гражданска позиция и силно чувство за социална отговорност, учредихме тази организация с цел да подпомогнем младежкото общество. Ние смятаме, че знанията, уменията, талантът, труда и усилията на младежите, трябва да бъдат насърчавани и подпомагани от държавните и европейски институции, от неправителствения сектор и от гражданското общество.

Чрез връзка с различни органи, компании и организации, ние се опитваме да осигурим възможност на младите за различни образователни форми, свързани с активното участие.

Мое лично мнение е че това което помага на студентите за тяхната професионална реализация е практиката. Практиката да се организират събития, практиката да се обсъждат проблеми, практиката да се пишат европейски програми, практиката да изразяват своите мисли и идеи по структуриран и ясен начин. Точно младежките организации са тези, които дават възможност за всичко това.

От вашия опит, свързан със  студентите, които търсят работа в ИКТ сектора, какво бихте посочили като най-често срещан проблем? Къде се разминават младите хора и очакванията на бизнеса към тях?

Според мен, най-големият проблем е че студентите не знаят как да се "продадат". В университетите се учи суха материя, която ти е необходима на бъдещото работно място, но не се учат по-важни умения - така наречените "soft skills".

Участитето на студентите в различни младежки организации, неправителствени или от друг тип, е абсолютно задължително в днешното общество. Те са единственото нещо, което балансира тази липса в образованието и те учи как да покажеш силните си качества пред бъдещите работодатели.

Умения като presentation skills, leadership skills, marketing skills, communication skills, conflict solving, effective meetings, knowledge management, time management и други са абсолютно задължителни обучения, които всеки млад човек трябва да премине.

Тук се появява и дупката между очакванията на бизнеса и младите хора. Когато повечето студенти отидат на интервю за работа, те нямат идея как да структурират нещата, които знаят и да се покажат в най-добрата светлина. Когато започнат стаж, се сблъскват с нормални работни ситуации, които са нови за тях и не знаят как да реагират. Има много силни университети в България и знанията на повечето добри студенти са на добро ниво, но просто не могат да се представят добре. Причината е, че те знаят сухата материя, но им липсва комуникацията с хора и умението да се "продадат".

ИКТ секторът е доста динамичен и трябва постоянно да се адаптираш към новостите. За това се изискват всички умения, които изброих горе.

Какво конкретно могат да направят университетите, за да предлагат по-адаптивно обучение, което да осигурява бързо и адекватно включване на пазара на труда за младите хора?

Трябва задължително да се вкара бизнесът в процеса на обучение. Практиката показва, че в много страни действа. Идват "преподаватели" които работят в различни компании и обучават студентите доста по-адекватно спрямо нуждите на пазара.

Трябва да има обучения за soft skills. Има организации, които са изключително добри в този род обучения. Могат университетите да се възползват от това, като включват в програмата курсове, предоставени от НПО сектора. Познавам колеги, включително и аз, които с огромно удоволствие ще излезем пред 300 - 400 човека и ще споделим опита си.

Трябва да се инвестира и в нови технологии - половината оборудване е изключитено старо и неефективно.

Хубаво е и да се подпишат договори с различни компании, за да има и личен стимул за студентите - да знам, че след като завърша няма да отида на пазара на труда, а ще имам стабилна работа, която съм заслужил. Този фактор се подминава с лека ръка и много от студентите, включително и аз, работим от 2 - 3 ти курс - нещо абсолютно недопустимо в хубави университети във Франция, Англия и други страни. Как да имаш хубаво образование, като работиш, вместо да се прибереш и да учиш? Но това вече е тема свързана със стипендии и други проблеми.

Работите в софтуерна компания и имате поглед от "другата страна на бариерата" – какво търси бизнесът в CV-тата на младите хора – какви умения, качества, знания?

Бизнесът търси хора с адаптивни умения - да учи бързо, да е усмихнат и позитивен и да може да работи в екип. Това че не знае точно някой пакет от Java EE, не е фактор за неодобрение. Повечето CV-та са пълни със сухи знания - графата "допълнително обучение" е празна. Това прави изключително лошо впечатление. Затова държа на това, че студентите трябва сами да търсят развитие чрез НПО-та . Едно е да кажа че съм учил как да направя сайт, друго е да съм направил сайт, заради някое събитие и да знам къде трябва да се подобря.

Често се сблъскваме и с това, че компаниите искат трудов стаж – нещо, което е изключително трудно за хора на 20-22 години. Обаче, ако си член на организация, ако си организирал събития, ако си работил в международни екипи - това е доста по-добре от 2 годишен опит в MC Donalds.

В ИКТ сектора знанията са важен фактор. Бизнесът търси баланс между soft skills и практическите знания. Затова има доста голям недостиг на програмисти, софтуерни инженери - или са изключително добри, но не могат да работят особенно добре в екип, или работят добре в екип, но не вършат адекватно поставените им задачи.

Смятате ли, че задължителните стажове и  практиките, през които преминават студентите в университетите, са достатъчни, за да бъдат младите хора подготвени, когато завършват?

Не! Стажовете към МОН са просто за отбиване на номера - почти не съм видял някой, който да е доволен от това. Стажовете в частния сектор са въпрос на късмет. Практиките също  - зависи от преподавателя - правят се упражнения които са на 15 години. Не може да се учи електронно лъчева тръба в 21-ви век...

Всички, които познавам и са подготвени, са били или на допълнителни обучение или на стажове, или в НПО-та или са изкарвали електорнни курсове към coursera. Само с това, което се прави в университета, не става изобщо. Далеч сме от този момент. Ще видим какво ще постигне Soft Uni - може там да е по-добре.

Секторът ИКТ е един от най-динамично развиващите се у нас – пред какви предизвикатекства са изправени от една страна младите хора, които искат да градят кариера в него, и от друга компаниите, които изпитват непрекъснат глад за качествена работна сила?

Живеем в общество свикнало да следва "формули" и да не мисли креативно. Ако трябва да се направи сайт - отваряш 10 други, гледаш как са направени и правиш нещо средно. Ако трябва да се направи презентация - изтегля се чужда и се нагажда за твойте нужди. Това трябва да спре!

За да бъдеш качествена работна сила ти трябва да бъдеш креативен, приспособяващ се към новостите, които предлага този сектор. Какво се случва ако излезе нещо ново и никой друг не е направил този тип презентация или сайт? Откъде ще гледаш? Няма как да се получи.

Предизвикателствата за младите хора са - трябва да се научиш да мислиш, да си креативен, да се приспособяваш към промените с аналогии, не със копиране и нагаждане. За да се получи това, младите имат нужда от много практика, за да бъдат добра и качествена работна сила. Липсва ни практиката в образованието.

Част от предизвикателствата за бизнеса са дали това, което пише на листа хартия е вярно и колко много трябва да се надгражда над обученията. Случвало ни се е да дойде кандидат с отлично CV, който да не може да разреши прост out-of-the-box казус, а друг с прилично CV да го разреши по интересен начин, за които и ние не сме се сетили. Трябва да се правят качествени обучения, качествен подбор и да се се съобразяват със студентите, които учат и работят едновременно.

Какви са вашите препоръки за преодоляване на разликите в очакванията на студентите, университетите и бизнеса?

Трябва повече практика. НПО секторът предоставя възможност, младите да поддържат близки връзки с бизнеса и да знаят какви са техните изисквания. Трябва сами да търсим реализация - обучения, стажове, НПО-та и други.

От страна на университетите - трябва да се обновят програмите, да се направи силна връзка с бизнеса и да се организират повече посещения, обучения и практики в реална работна обстановка.

Бизнесът трябва да участва по-активно в образованието на младите, да се правят обучения и да се изпращат изисквания към университетите, за да могат те да адаптират програмите си.

Младите трябва сами да се развиват и сами да търсят, това което им е интересно, а университетите и бизнесът трябва да им предоставят възможностите, от които студентите да избират.
Трябва практика, практика и много практика - време е да излезем от рамките и да спрем да учим сухи и неприложими материи.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly