С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Зубренето се пренася от средното във висшето образование

Добромир Добрев и Мирела Хаджиева, координатори в проекта "Студентски практики" на Министерството на образованието и науката
Share Tweet Share
Снимка

Образователният модел не толерира мисленето и собствената гледна точка, смятат Мирела Хаджиева и Добромир Добрев

 Фотограф: Велко Ангелов

Добромир Добрев е координатор в проекти "Студентски практики" и "Развитие на рейтинговата система на висшите училища", участва и в административното управление на проекти в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е експерт в областта на висшето образование и науката, занимава се с проектно управление и е участвал в изготвянето на стратегически документи в посочените области. Завършил е история в СУ "Св. Климент Охридски".
 
Мирела Хаджиева е координатор в проекти "Студентски практики" и "Развитие на рейтинговата система на висшите училища". Има опит в областта на управлението на проекти, финансирани от предприсъединителните и структурните инструменти на ЕС в сферата на образованието. Работила е и като обучител в различни проекти и инициативи. Завършила е история и магистърска програма по проектно управление в СУ "Св. Климент Охридски".

Какви са основните проблеми в образователната система в България?

 
Добромир Добрев: Един от основните проблеми е, че образованието няма за цел да подготвя предприемачи и лидери, а по-скоро служители и тесни специалисти. Образователният модел не се фокусира върху развитието на индивидуални умения и разбирането, че трябва да се използва личностната мотивация за професионално развитие. Обучаваме специалисти с ниска мотивация за кариерно израстване и не изграждаме системи за разрешаване на този проблем. Не се толерират анализът и собствената гледна точка.
 
Мирела Хаджиева: Моделът от средното образование - зубренето, се пренася и във висшето. Студентът не се учи да мисли, да е гъвкав, да е адаптивен. В България повечето студенти не знаят елементарни неща, необходими за техния ежедневен живот - например какво представлява лична банкова сметка, каква е разликата между осигурителен доход и данъчна основа. Куриоз е, че 16-годишните не знаят, че с позволение на родител имат право да сключват договор, за да работят почасово.
 
Откъде идва дефицитът на кадри, за който често чуваме бизнесът да говори?
 
М.Х.: Бизнесът казва основно чрез медиите "ние искаме такива и такива кадри", но въпросът е какво може да потребява от това, което произвеждат университетите. Може би е важно не само да искаш, но и да допринасяш този човешки капитал да има подходящо поле за изява. Защото за съжаление в България не знаем какви специалисти ще ни трябват след 5 - 10 години, а тези прогнози са възможни чрез съвместен ангажимент на бизнеса и държавата. Затова трябва да започнем от въпроса какви сектори ще развиваме в България – ще развиваме ли масовия туризъм или пък алтернативния и ако да, как ще възстановяваме застроените, но изоставени места, тогава например ще ни трябват ландшафтни архитекти.
 
Д.Д.: Ще дам пример - от сектора на информационните и комуникационните технологии, от години настояват за увеличаването на приема за специалисти в тяхната сфера (за 2014 г. те искаха допълнително над 5000 места във висшите училища). Безспорно това е един от икономическите сектори, който създава огромна добавена стойност, екологичен е, в него основно работят млади хора, на които се заплаща между три и пет пъти по-високо от средното ниво в големите градове. Важно е, след като се иска от държавата допълнителен прием от 5000 студенти, да се поеме съответният ангажимент за тяхното назначаване при завършването им. Реалността в България е такава, че поради липса на работа за висококвалифицираните експерти те напускат страната.
 
М.Х.: По отношение на дефицита на специалисти в различни области трябва да се обърне внимание на това, че професиите се променят много динамично. Невинаги образователната система може да ги адресира адекватно. Така е например в публичните комуникации, електрониката, машиностроенето и др. Напоследък се появяват нови професии, за които дори не сме и чували в миналото и за които дори не се извършва обучение нито в системата на средното професионално, нито във висшето образование.

Според мен най-важното за младите хора в момента са уменията да работят на различни компютърни програми, да имат добра компютърна грамотност като цяло, да се търси и анализира информация, владеенето на чужди езици, уменията за общуване в мултикултурна среда, да се прави адекватна обратна връзка, да се развиват комуникационни умения, чрез които да се представят и аргументират идеи и много други, които помагат човекът да е адаптивен на пазара на труда.
 
Какви са проблемите и в средното образование?
 
Д.Д.: При тази динамика в света днес учителите се чудят какво да преподават – базовите фундаментални знания или съвременното, практичното и приложимото. Теорията отнема голяма част от времето на децата, а за всичко останало ги изпращат на извънкласни занимания. И в един момент децата учат повече, отколкото могат да поемат, нямат почивка, нямат игри...
 
М.Х.: Трябва да се постави и въпросът дали подготовката в средното и професионалното образование може да доведе до това един зрелостник да започне работа веднага след завършването на гимназия. Особено в случаите, когато има професионална подготовка и квалификация за професия. Може да се окаже, че нашата икономика няма нужда от толкова много висшисти. Обучението във висше училище забавя включването на зрелостника в икономиката с още поне 4 години.

Ако започне работа според квалификацията си веднага след завършването на професионална гимназия (т. нар. техникуми от близкото минало), това не прави един млад човек необразован, а по-скоро му осигурява професионална реализация на 18 или 19 години. Във всеки един момент в бъдеще работодателят би могъл да инвестира в професионалното развитие на този млад специалист както за надграждане на професионалната квалификация, така и за придобиване на висше образование в сфера, която да го развие допълнително в професия, която е упражнявал след завършването на гимназия.
 
Какви са положителните примери в страната в посоката, за която говорите?
 
М.Х.: В много висши училища се развиват положителни практики – канят се гост-лектори от професионалния сектор, по време на учебния процес се работи по реални казуси, произвеждат се продукти, които могат да се ползват, правят се лаборатории, учебни програми според обединените изисквания на цели сектори. Много добър пример дават висшите училища по изкуствата – постоянно правят изложби, концерти, събития, където техните възпитаници се изявяват, докато учат.
 
Д.Д.: В момента студенти участват в практическо обучение в различни институции от централната и местна власт. Освен това вече в различни специалности се правят специализирани лекции и обучения, които се организират от различни фирми, правят се бизнес академии, подготвят се съвместни учебни програми, активно се развиват стажантски програми, които все повече се превръщат в целогодишни, а не само летни. Тези тенденции трябва да се увеличават многократно, за да има ефект.

Например във Факултета по математика и информатика на СУ или Техническия университет в София, има традиция лектори от фирмите да се включват като преподаватели в отделни програми. Студентите имат възможност да се запознаят с новите технологии директно от експертите на гиганти като Google, Intel, Microsoft и др. Създават се съвместни лаборатории, студентите участват в 6-месечни практики в партньорски компании, понякога в чужбина, добър пример е германската автомобилна индустрия, която разчита на наши специалисти в електрониката, софтуера, новите материали и др.

Специално искам да спомена като добра практика в средното образование  инициативата "Заедно в час". Тази програма дава резултат и във висшето образование, защото по-добре подготвените ученици стават и по-добри студенти.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly