С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Преслав Павлов: Без държавна стратегия работим на парче

Искаме да имаме възможността да развиваме спокойно стажантски програми.
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

Капитал Кариери и Karieri.bg стартират кампания за модернизиране на образованието за нуждите на бизнеса чрез платформа за дискусии, предложения и действия в "Капитал" и karieri.bg. Платформата ще популяризира също и добри практики на партньорство между бизнеса и висшите учебни заведения.

В рамките на проекта ще търсим обратна връзка от държавните структури, както и ще проследяваме тяхната реакция и изпълнението на поетите ангажименти. Изпращайте вашите предложения или примери за добри практики на партньорство между бизнеса и образованието на karieri@karieri.bg или на http://www.karieri.bg/browse/biznes_obrazovanie.php.

Преслав Павлов е директор Отдалечени услуги в Хюлет-Пакард Глобал Деливъри Център България от 2009 г. Павлов ръководи най-голямата бизнес група на Хюлет-Пакард в България, в която работят над 3000 високо квалифицирани ИТ служители.

Г-н Павлов, преди да започнем темата с образованието, ще ви помоля за кратък коментар за готвенитe съкращения на 16 хил. души в HP. Ще бъдат ли засегнати българските служители?

Тези съкращения ще се отразят и в България, но в една по-благотворна форма. Предстои преструктиране на различните организации в компанията и тяхното географско положение - България и нашият център ще бъдат приемник на една голяма част от работата, която е необходимо да бъде преместена някъде другаде.
Масово освобождаване на служители у нас няма да има, даже е по-вероятно да имаме повече работа. HP има дълготрайни намерения в България, независимо от преструктуриранията, които се случват.

Как HP работи с университетите – какво показва практиката ви до момента?

Идеален, но невъзможен вариант, е да има подготвени кадри, които да бъдат наети и в рамките на месец – два вече да работят гладко.
Затова ние сме реалисти и активно работим с няколко университета. Най-общо казано играем ролята на външната бизнес гледна точка по отношение на това какво да съдържат техните програми за обучение.

Участваме и с наше ноу - хау в някои от тези програми, така, че да можем да дадем по-близка перспектива на студентите по отношение на това какво реално бизнесът би изисквал от тях. От години работим с ФМИ на СУ, Техническия университет и НБУ.

Наши служители водят лекции, в които представяме практични и приложни знания върху конкретни технологии. Освен това, в момента работим и с Института по библиотекознание и подготвяме съвместно партньорство с още един колеж.

И какви са резултатите?

Всяка година имаме десетки студенти, които започват да работят при нас като продукт на тези програми, които развиваме с университетите.
Факт е, че докато младите получат дипломата си те вече имат реален и близък досег с бизнеса и са придобили възможността да се ориентират за бъдещата си реализация.

Така те не израстват под похлупака на теоретичната обстановка и по-лесно се ориентират какво искат.
Това е и най-важното – да ги доближим до реалността, в която те могат да видят себе си

От всички, които до момента споделиха своите идеи за връзката между бизнеса и образованието, най-често се чуваше призив за повече стажове. Какъв е вашият опит?


Това е едно голямо предизвикателство, защото от една страна студентите имат нужда и желание да опитат, да пробват какво е да приложиш наученото на практика.
От друга страна обаче, не е много лесно дори и от законодателна гледна точка, да имаш дълготрайни стажантски програми. Това ни затруднява да голяма степен, защото в едно реално бизнес звено има определен период от време, в който тези студенти трябва да бъдат въведени и обучени. При нас, например, където се работи с клиенти и сигурността е много важна, има определен риск, заради достъпа до данните.
Не е възможно да идва някой, който работи за няколко месеца и след това си отива да учи отново. Това затруднява страшно много възможностите за стажове.

Достатъчно активни ли са младите хора в търсенето на възможности за кариерно развитие?

От една страна виждам как половината от студентите имат активен интерес, търсят и по всякакъв начин се опитват да участват, да намерят предварително повече информация, за да се ориентират.
За съжаление, другата половина са малко пасивни и очакват нещата да се случат пред тях, за да могат да се възпозлват. 

Живеем във време, в което инициативността е определяща и това е едно от нещата, които нашата компания възпитава в своите служители – да бъдеш инициативен за собственото си развитие.

Какви са преките ви впечатления от студентите?

Те са любознателни, искат да се докажат, но често нямат добра представа за реалността и дори за това какво е да ходиш всеки ден на работа.
Често се случва да влизаме в един образователен цикъл на това да се научим да ходим на работа.
Възможността за студентите да трупат опит по време на висшето им образование би им помогнала и за това – да изпитат лично какво е да ходиш всеки ден в офиса в определен час, да бъдеш на смяна, да имаш различни колеги и общи задачи, които трябва да споделяте и решавате.

Друго, което непрекъснато чуваме е, че на младите служители им липсват меки умения, какви са вашите наблюдения?

В сферата на услугите е абсолютно задължително да имаш добра комуникация и отношение с клиентите. Затова развитието на меките умения наистина е изключително важно – те са толкова важни, колкото и техническите.

Какво ще посъветвате младите хора, които искат да се развиват в ИТ индустрията?

Специално за ИТ индустрията в България, бих казал, че няма ниша, която да не е търсена и да не е нужна.
Младите хора могат да се реализират навсякъде и то много добре, особено за стандарта в България.
Стига да имат желанието да се развиват и стремеж към високо качество и перфекционизъм - нещо, което е изключително нужно, за да можем да налагаме българския продукт на световния пазар.

Намирате ли лесно хора, които са готови да спазват този стандарт и има ли при вас глад за кадри?

Не бих казал, че имаме проблем, а и това е двустранен процес.
От една страна искаме да намерим хората, които имат потенциала и желанието, от друга, стремежът ни е като работодател да помагаме на тези хора да се развиват и да се чувстват пълноценни.
Така, че глад за кадри от една страна има, защото винаги имаме нужда да наемаме по-добри служители, но от друга, с добро планиране всичко може да се постигне.
Кадрите се създават, а това изисква време и години, инвестиции и стретегическа програма

Какво очаквате от държавата – каква подкрепа ви е нужна?

Със сигурност на първо място бих поставил нуждата от стратегия за висшето образование в България, която да е свързана и да има отношение към стратегическите сектори в икономиката, сред които е и ИТ. Нужно е активно участие на държавата.

В страни като Египет, например, имат от над 15 години стратегия за развитие на ИТ аутсорсинга, а държавата целенасочено инвестира и в инфраструктура, и в подпомагане на потенциалните инвеститори. Към този пример мога да добавя Филипините, Индия, Китай, Виетнам. У нас това липсва.

Какво стои на първо място във вашия списък с реформи, които искате да видите в сферата на образованието?

Без държавна стратегия работим на парче! Колкото и голяма да е компанията, колкото и много ресурси за инвестиции да има, в национално отношение ние не решаваме националните нужди.
От друга страна, работодателите имат нужда да бъдат улеснени законодателно, за да бъдат работодатели.

Искаме да имаме възможността да развиваме спокойно стажантски програми, да имаме достатъчно свобода за трудово-правни отношения, Кодексът за труда трябва отново да бъде преразгледан. 
Много сме благодарни, че имаме най-ниския корпоративен данък, това определено е помощ, но не изчерпва всичко.
Нужен е не само дългосрочен ангажимент, но и активно участие на държавата. 

Какви промени искате да видите в работата си с университетите?


Аз виждам, че самите университети имат трудности как да реализират това, което искат.
Усещането ми е, че те по аналогичен на бизнеса начин, страдат от това как са регулирани, какво могат и какво не, за да имат добри програми и добър преподавателски състав, което на практика ги прави търсени.
Мисля, че сътрудничеството между бизнеса и образоването е базирано до огромна степен на това да има добра воля.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly