С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Липса на информация и пасивност късат връзката наука - бизнес

80 % от фирмите, включени в проучването, нямат желание за сътрудничество с академичните среди.
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

Бюрокрация, слаба комуникация и липса на информация, спъват най-често съвместната работа между академичните институции и бизнеса. Изводът е от национално изследване на ЕСТАТ, в което са участвали 1000 предприятия и 202-ма представители на научни и изследователски организации.

Проучването е по поръчка на Министерството на образованието и науката и е част от  проекта "Наука и бизнес", финанисиран по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

Няма връзка с този номер

Проучването разкрива още, че инвестициите в  научно-изследователска и развойна дейност са сред последните пера, в които българският бизнес влага средства през последните 3 години.
Преди тях са инвестициите в машини и оборудване, подобряване условията на труд, в ИКТ, както и обучение на служителите.

Другият извод е, че 80 % от фирмите, включени в проучването, нямат желание за сътрудничество с академичните среди. Двете думи, които на-ясно описват ситуацията са "незаинтересованост и пасивност", става ясно още от изследването.

Компаниите на свой ред оправдават това с липсата на потребност от подобно сътрудничество. Едно от обясненията е, че огромна част от компаниите - общо 75 %, включени в проучването, са с персонал до 9 души. Логично е те да не мислят приоритетно за иновации, обясниха авторите на изследването, а за това как да оцелеят.

Оказва се още, че представителите на бизнеса масово не са запознати с програмите, които предлагат финанисиране на образователните и научни институции.
Липсват трайни и градивни взаимоотношения, а когато работят заедно, най-често е по възникнал конкретен проблем от технологично или друго естество в ежедневната дейност, става ясно още от проучването.

От първо лице

Ръководителят на проекта "Наука и бизнес" доц. д-р Албена Вуцова даде пример как точно става изкривяването в системата. В момента на мода продължават да са хуманитарните науки и специалностите, свързани с развиването на различни "меки" умения, вместо инженерните, които градят икономиката на знанието.

Тя даде пример и със закриването на  250 приложни института и развойни бази в България в първите години на демокрацията. За сравнение " в момента в страната има 5 новоизградени висши училища, изключително ориентирани в хуманитарната област, около 45 факултета - и нито един от тях с техническа насоченост, както и 3 факултета по природни науки, но нито един в сферата на инженерните науки".

Доц. Д-р Бенислав Ванев, зам.-председател на Съюза по автоматика и информатика "Джон Атанасов", допълни че в системата се получава сериозно разминаване между скоростта, с която университетите подготвят нови кадри за бизнеса и реалните потребности на пазара на труда, които се променят за броени месеци.

Според него тази липса най-добре може да бъде запълнена от  посреднически организации, които да заместят закритите отраслови приложни институти. Нужно е и разкриването на инженерни бюра към българските университети, които ще се занимават с проектиране.

Александър Луканов от МГУ, който е бил на специализация в Япония, сподели, че за да произвеждат младите учени иновации, които да са полезни на бизнеса им трябва модерна материална база, а от държавата очакват да засили финанисирането на секторите, които реално участват в развитието на икономиката.

Повече за възможностите, които предлага националната платформа, която си е поставила за цел да помага на връзката между науката и бизнеса можете да видите в сайта.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly