С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Mалка част от студентите са активни и мотивирани да получат знания

Тези наблюдения споделиха представители на академичните и бизнес средите по време на дискусия за кариерното ориентиране на студентите
Share Tweet Share
Снимка

Студентите по журналистика трудно намират стажове по специалността, особено в провинцията

 Фотограф: Юлия Лазарова

Кариерните центрове в университетите трябва да подобрят работата си и да учат младите хора на умения за кандидатстване за стаж или работа, предлагат представители на бизнеса и образованието. Все още голяма част от студентите не търсят активно възможности за стажове и практика по специалността си. Обикновено те не осъзнават, че това е от ключово значение, за да преценят възможностите си и да си проправят път към кариера след университета. Тези, които все пак кандидатстват пред фирмите, често не са добре подготвени, не знаят как да оформят документите си или как да се държат на интервю.

Тези наблюдения споделиха представители на академичните и бизнес средите по време на дискусия за "Кариерното ориентиране на студентите и възможностите за придобиване на практически умения чрез стажове, практики и др. в средствата за масова информация". Събитието беше организирано от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет и коуч федерацията "Ай Си Еф България". В краяа на срещата участниците решиха да продължат дискусията и скоро да организират среща с представители на образованието и бизнеса в по-широк формат.

До 25% са студентите, които са мотивирани и имат интерес да получават знания, заяви доц. Д-р Чавдар Христов, зам.-декан на ФЖМК. Според него въпросът за активността на младите хора е ключов за кариерното им развитие, но сред младите българи тя не е много висока. Той обяснява, че значение има, както това къде са учили и живяли младите хора преди университета, каква е била семейната им среда и т.н. Според Христов, за да се справим с този проблем е важно още в училище, а и в семейството, да се обърне по-голямо внимание на децата и развитието им като личности.

Студентите не само не са активни, те нямат и граждански компетенции, допълни Виктория Бисерова, изп. директор на компанията "Алто". Тя споделя, че понякога й е трудно да намери стажанти, въпреки че се опитва да поддържа връзка с преподавателите и чрез тях да стига до по-будните студенти, ходи на защитите на дипломните им работи и т.н.

Специалистът по човешки ресурси Мария Андонова сподели, че все пак тези младежи, които се явяват на интервюта за стажове, често не знаят как да се представят убедително на събеседванията, не са наясно какво биха искали да правят в компанията и дори обикновено просто кандидатстват за каквото и да е, стига компанията да е голяма и да има добър имидж. Този проблем може да се реши с по-активната роля на кариерните центрове на университетите, които да провеждат курсове и обучения за кандиатстване за стажове и работа, коментираха участниците. Те обаче бяха единодушни, че в момента работата на тези центрове е по-скоро проформа.

Не можем да очакваме всички студенти да са активни и мотивирани, коментира доц. д-р Мария Попова от ФЖМК. Тя обяснява, че е нормално младите хора да не знаят всичко, когато кандидатстват за стаж, но в крайна сметка точно това е и целта им – да отидат, за да се научат. По думите й образованието в университета трябва да дава знания, а практиката да се учи на място и е важно да се направи подобно разграничение. "Ние учим младите хора какво е жунарлистика, а как ще си натиснат копчето на диктофона е въпрос на практика", коментира образно тя. Според нея ефективен начин да се помогне на младите хора да си намерят стаж е като се организират специални кариерни форуми, на които работодателите и студентите могат да влязат в контакт.

Не винаги медиите са склонни да наемат стажанти, коментира проф. д-р Маргарита Пешева, медиен експерт от Великотърсновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Проблемът е особено силен извън столицата и дори в град като Велико Търново, където не само няма много медии, а и безработицата е висока, което косвено засяга и кандидат-стажантите. Тя обаче коментира, че е наблюдавала добри практики в националните медии като БНТ, БНР и bTV, които не само са отворени за практически посещения на стажантите, но им предлагат и стажове.

 "Младите хора трябва да влязат в реалната трудова среда, за да се види за какво стават и какво могат", коментира проф. дфн Милко Петров, ръководител на каредра ЮНЕСКО "Комуникация и връзки с обществеността". Според него след провеждането на такива стажове те трябва да получат подборни, компексни характеристики, които да им помогнат да се ориентират в върху какво да работят в бъдеще, а не препоръки, които често самите те са си писали. Проблемът е обаче, че до голяма степен на стажовете вече се гледа формално. Обикновено стажантите идват не с идеята да научат нещо, а просто, за да получат документа за стаж, казва Бисерова. Една от идеите да се преодолее това е, ако стажовете се превърнат в неделима, практическа част от образованието по примера на дуалното образование в Германия, коментираха участниците.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly