С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Въпрос на практика

Близо 46 хил. студенти са били на практика по специалността си за една година от работата на сайта praktiki.com.bg
Share Tweet Share
Снимка

[stock.xchng] 

М-м-м, как да ме забележат? Това е въпросът, който много български студенти се питат в момента, в който получат своите дипломи. От една страна, това е резултат от инерцията от минали времена, в които висшето беше длъжно автоматично да осигури работа и студентите пет години не се натягаха много да си търсят бъдеща реализация.

Но от друга, от липсата на подходяща система от кариерни центрове в университетите, които нямаха интерес (и все още нямат, въпреки че на теория държавните им субсидии зависят от това след въвеждането на рейтинговата система за оценка) да помагат на завършващите да си намират работа.


"Миналата година завърших семестриално право. Докато се чудех какво да правя и как да си намеря работа - почти нямаше обяви за свободни позиции в специализираните сайтове, разбрах за сайта за студентски практики praktiki.mon.bg", започва разказа си Станислав.

По това време проектът на Министерството на образованието и науката (МОН) тъкмо стартира. "Кандидатствах и месец по-късно започнах практика в адвокатска кантора. Веднага след това ми предложиха работа и вече близо седем месеца не само работя по специалността си, но и се занимавам с неща, които ми харесват и виждам, че имам възможности за развитие", казва Станислав.

Историите с щастлив край като неговата не са толкова много, но в последно време шансът на току-що завършилите студенти да си намерят работа по специалността нараства, благодарение на проекта на МОН praktiki.mon.bg. Целта му е да свърже търсещите практика млади хора, с фирмите, които са готови да ги приемат и да им дадат необходимите практически знания.

Статистиката на сайта показва, че близо година след старта му над 46 хил. студенти вече са приключили своята практика (виж карето със статистиката за проекта). В същото време на 10.3% от тях вече са предложили работа след приключването на практическото им обучение. Но още по-показателно е, че работодателите са склонни да наемат близо 92% от младежите, ако имат тази възможност, показват анкетите сред тях в края на всяка практика.

"Тази статистика ни кара да смятаме, че ефектът върху пазара на труда е повече от косвен и в бъдеще ще се увеличава ползата както от проекта, така и от практическото обучение на студентите в реална работна среда", коментира Добромир Добрев, координатор на проекта "Студентски практики".

Добра практика


Официалният старт на проекта беше даден през юни миналата година. Реално онлайн платформата praktiki.mon.bg предлага връзка между студентите, бизнеса и университетите – нещо, което и трите страни от години говорят, че липсва (виж карето за начина на работа на проекта). А на база коментарите на работодатели и студенти, както и резултатите от проекта, който се финансира с 60 млн. лв. по Оперативна програма "Човешки ресурси" показват, че попада в графата добра практика.

Интересът е бил особено силен сред студентите по икономика, право и администрация и управление, показва статистиката. Публикувахме общо 3 обяви, а кандидатите бяха 115, основно от УНСС и СУ, разказва Елена Дражева, мениджър "Обучение и развитие на персонала" в "Петрол" АД, която подбрахме на случаен принцип сред регистрираните в сайта работодатели.

Впоследствие оттам решават да вземат за практическо обучение 10 души по проекта, а извън него назначават на платен стаж други двама, които са ги впечатлили силно и са им показали, че са мотивирани да работят в компанията. "Много сме доволни от студентите, които избрахме. След изтичането на практиката им назначихме двама от тях в дирекциите "Човешки ресурси" и "Цени и пазари", разказва Елена Дражева и добавя: "Положителната страна на проекта е, че получихме бърз и лесен достъп до младите хора в университетите, което преди това виждахме като трудност".

Янка Захариева, координатор "Подбор и назначаване" в "Аурубис", изтъква, че голяма част от административната работа по наемането на практиканти се случва онлайн, през сайт, който е добре структуриран и не затруднява потребителите. Споделя обаче и наблюденията си, че повечето студенти знаят за проекта, но не следят активно обявите в него.

Захариева разказва, че "Аурубис" поддържа връзка с катедра "Електроенергетика" на Техническия университет и с преподавателите са коментирали възможността да предложат на студентите актуални за компания теми, по които те  да работят и да прилагат наученото в университета на практика, а впоследствие и да го използват за дипломната си работа. Публикуват две такива теми в сайта за студентски практики. Кандидатите са били към 10 души, от които избират двама и те в момента са на практика в компанията.

"Надявам се, че програмата ще продължи, понеже тя предлага много добра възможност за младите хора да навлязат в професионалните среди и да преценят какво биха искали да работят", коментира Тодор Петев, изпълнителен директор на фондация "Моят музей". По думите му възможността за практика липсва особено много сред хуманитарните специалности и програмата е помогнала доста в това отношение. "Чрез практиките не само имам поглед върху нивото на младите професионалисти, а дори и подготвям хора, с които мога да работя в бъдеще. И не на последно място, понеже фондацията разполага с ограничени средства, практиките са възможност да привлечем повече хора и заедно да работим по проекти, които иначе нямаше как да се случат", казва Петев. Фондацията разработва образователни и социализиращи програми за музеите и в момента работи с 28 стажанти по 5 различни проекта - от анкетно проучване за образователните програми на музеите до работа с хора с умствени увреждания.

Научените уроци

И студенти, и работодатели са по-скоро положителни в обратната си връзка за проекта, но имат и някои препоръки за подобряването му. Станислав например разказва, че онлайн системата е била добре организирана, но административният ръководител в УНСС, който координира проекта от името на университета, е имал ограничено приемно работно време и или е било трудно да го намериш, или се налага да чакаш на огромна опашка пред кабинета му. Затова препоръката му е поне в големите университети да се помисли за подобряването на администрирането на проекта и с него да се занимават повече хора или поне да се отдели повече време за работа със студентите.

Работодателите виждат проблем и с квотите за студентски практики по проекта, които има всеки университет. Половината от университетите вече са били с изчерпани квоти през април, преди да се вземе решение за увеличаването на бюджета на проекта с 10 млн. лв. до 60 млн. лв. "Това не ни спря да наемем някои студенти, но в същото време върнахме и не малко", разказва Елена Дражева от "Петрол". Според нея не е достатъчно и времето, което е предвидено менторът да прекарва със студента – само осем часа.

"И не е въпросът в плащането, а в необходимостта да се предвиди и дори да бъде включено като задължение менторът да работи повече време със стажанта, за да може наистина да му помогне в работата", подчертава тя. Като цяло работодателите в България за разлика от САЩ например нямат много добре развити навици да предлагат практики и да работят за професионалното развитие на младите хора, споделя и Тодор Петев от фондация "Моят музей". Затова и пожеланието му е повече компании и институции да развиват обучителни програми и да увеличават ползата от стажа за младите хора. 
 
"Това, което притеснява някои от работодателите, които се намират извън София, е, че по проекта не се отпускат средства за транспорт на студентите", споделя Янка Захариева от "Аурубис". В конкретния случай от компанията покриват разходите за транспорт на студентите, каквато е и обичайната им практика по отношение на стажантите, които не са от района.

При някои специалности, като например минното дело или медицината, провеждането на практиката на студентите е свързано и с осигуряването на консумативи или защитни облекла на немалка стойност. Те не са покрити от проекта и това ограничава интереса на някои от работодателите да осигуряват практики за студентите, отчитат и координаторите в екипа на проекта Добромир Добрев и Мирела Хаджиева.

Все пак има някои университети, като например Минногеоложкият, който е поделил инвестицията за провеждането на специализираната практика на студентите си с фирмите, които я предоставят. Но според експертите в бъдеще трябва да се помисли малко повече и в това направление.

Освен това в момента студентите имат право да проведат по една практика, докато са студенти в бакалавърска и по една докато са студенти в магистърската си степен. В някои специалности, като например архитектура, право, медицина, обаче те завършват директно с магистърска степен, което автоматично означава, че могат да се възползват от програмата само веднъж, за разлика от младежите, които учат в две образователно-квалификационни степени. Това също е дисбаланс и трябва да се помисли за осигуряването на възможност за практикуване повече от веднъж, обобщават координаторите на проекта.

"Трябва да има по-добър контрол върху целия процес от страна на преподавателите, т.нар. академични наставници от висшите училища", споделя и един от научените уроци Мирела Хаджиева. По думите й е добре да се повиши контролът върху качеството на практиките, особено по отношение на това дали обучението на студентите е достатъчно добро, какви са условията, които им осигуряват работодателите, дали самите студенти спазват посочения график и т.н.

Реално стипендията на студента се превежда едва след подписването на договор и приключването на практиката, така че за използването на програмата само с цел получаване на пари е нужно и осъзнатото участие на работодателя, подчертава Мирела Хаджиева. Но именно затова е важно да се минимализира и този риск. За някои може да звучи съблазнително и да се привлекат голям брой студенти, за да може менторът да получи по-висок хонорар, без значение от качеството на практиката, с което също не трябва да се прави компромис.

А сега накъде

В бъдеще експертите се надяват да преодолеят административните бариери и да могат да проследяват реализацията на студентите, завършили практиката си по проекта, чрез механизми за обмен на данни между различни институции, например НОИ. Обясняват, че анализирането на такава информация ще покаже реалното значение на практиките за адаптирането на пазара на труда и кариерното развитие на младите хора.

А надеждата на екипа е през следващия програмен период проектът не само да получи втори живот, но и поне толкова субсидии, колкото и сега. Хубаво би било и българският бизнес да се включи по-активно във финансирането на подобни програми и да спре да чака на държавата и Брюксел. Защото всички сме убедени, че ако не се инвестира в образованието, няма как то да дава добрите резултати, от които всички имат интерес. 

Как работи проектът

В сайта praktiki.mon.bg работодателите могат да се регистрират и да заявят желанието си да приемат за практическо обучение млади хора, които все още се обучават във висше училище в България. За да кандидатстват, студентите също трябва да се регистрират в сайта.

Те се свързват с работодателя, минават през фазите за селекция, които той е предвидил (обикновено става въпрос за стандартното кандидатстване по документи и интервю) и ако бъдат избрани, могат да започнат практика. За целта се подписват типизирани договори между университета и сутудента, университета и компанията и университета и ментора в компанията.

Менторът разработва учебна програма, а студентът - график за провеждане на практиката, които се представят и съгласуват с университета. Студентът има право на практическо обучение в реална работна среда в рамките на 240 часа, а след приключването и отчитането на практиката той получава стипендия в размер на 480 лв. Менторът на студента пък получава 124 лв., които покриват осем часа работа с него.

Така реално работодателят няма никакви разходи, а за сметка на това може да тества младите професионалисти и да използва програмата за намиране на нови кадри. Практиката приключва с онлайн отчет, издаване на сертификат за участника и анкети за обратна връзка сред студентите, менторите, академичните наставници - представители от висшето училище.

Студентските практики в числа

- 121 802 са студентите с регистрация в сайта praktiki.mon.bg
-  81 023 от тях са кандидатствали за практика по специалността си
-  46 164 студенти са приключили практиката си към 27 май 2014 г.
-  72 264 студенти са одобрени от работодател
-  53 569 са сключените договори между университети и работодатели за провеждане на студентска практика
-  1622 работодатели (3.5% от всички провели студентски практики) са предложили допълнително заплащане на студентите над предвиденото от 480 лв. по проекта
- 4759 студенти (10.3% от всички провели практики) са получили предложение за работа след приключването на практиката
- на 42 427 студенти (91.9% от всички провели практики) работодателите биха предложили работа след завършване на образованието им, ако имат тази възможност 
- Проектът се реализира в партньорство с всички 51 висши училища в България
- Бюджетът му е 60 млн. лв. 

Топ 10 на професионалните направления с най-много студенти, които са се включили в практики
1 Икономика 10392
2 Право 3674
3 Администрация и управление 3364
4 Педагогика 2736
5 Педагогика на обучението по... * 2441
6 Медицина 2086
7 Архитектура, строителство и геодезия 1950
8 Филология 1904
9 Здравни грижи 1887
10 Комуникационна и компютърна техника 1884
* включват специалностите, по които студентите се обучават как да преподават определена дисциплина (напр. музика, география, математика, чужди езици и т.н.)

Топ 10 професионални направления, в които е предложено допълнително възнаграждение на студентите (по време на практика)
1 Икономика 478
2 Администрация и управление 124
3 Комуникационна и компютърна техника 108
4 Архитектура, строителство и геодезия 80
5 Обществени комуникации и информационни науки 72
6 Химични технологии 66
7 Общо инженерство 60
8 Информатика и компютърни науки 50
9 Право 46
10 Филология 44

Източник: praktiki.mon.bg

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly