Боян Ковчазлиев, Ръководител група "Ново присъединяване" в Пловдив
Започнах работа в дружеството през 2009 г. като електромонтьор-проектант в гр. Раковски. Работата ми беше доста интересна, защото срещнах теорията, която имах от техникума и университета, с практиката. Дейностите ми бяха свързани с проектиране на обекти от IV и V категория – кабелни и въздушни линии 0,4 kV. Хубавото бе, че след проектирането имах възможността да следя за правилното изпълнение на проекта и да осъществявам контрол по време на реализацията.
Две години по-късно придобих пълна проектантска правоспособност, т.е. вече можех да проектирам и кабелни и въздушни линии 20 kV, трафопостове и възлови станции.
През 2016 г. бях повишен на длъжност "Ръководител група Ново присъединяване" в Пловдив. Работата ми тук е свързана с много предизвикателства, отговорности и ангажименти. Колкото и нескромно да звучи, екипът ни е страхотен и всички идваме с желание на работа. През последните години преминах през много обучения, които ми помогнаха да бъда по-добър в професията си.
Считам, че не може само едно нещо да те накара да харесваш работата си. Затова ще Ви споделя първите няколко, които ми идват наум:
- хората в екипа
- ясните процеси и служебни инструкции
- социалните придобивки
- гъвкавото работно време
- постоянното повишаване на квалификацията.
Като всяка една динамична сфера електроенергетиката също има своето развитие във времето. Работата ни е свързана с познаването на много на брой закони, наредби и директиви. За да я изпълняваме без да сме в нарушение, се налага да се приспособяваме към промените в тях. Създават се работни групи, които променят служебните процеси и инструкции. След промените се провеждат обучения и инструктажи на служителите. Именно тези обучения поддържат знанията и квалификацията на всички в дружеството.
В началото смятах, че за една – две години ще науча всичко, което ми е необходимо, и след това само ще работя рутинно. От 2009 г. досега постоянно се налага да уча нови неща, свързани с работата ми, което ми доставя удоволствие и ме кара да чувствам, че не съм в "коловоз". Всъщност исках да кажа, че най-важният урок, който съм научил, е, че винаги ще има какво да уча. :)