С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

В София стартовата заплата е най-висока

Частните фирми предлагат между 200 и 250 лв. за начинаещ служител в администрацията
Share Tweet Share

От 200 до 250 лв. се движи стартовата заплата за начинаещ служител в администрацията на частна фирма в повечето областни градове в България. Малко по-високо е началното възнаграждение в столицата, близки до него са стойностите в Хасково и Бургас. Най-широко разпространени са равнищата малко над минималната заплата, която от началото на тази година е 160 лв. Това показва най-новият доклад на изследователската компания „Индърстри уоч“ от поредицата Biggest Cities Review, посветена на цената на труда. Изводите се базират на емпирични данни, представителни за всички областни градове в страната, специално събрани за изследването в партньорство с агенцията за маркетингови и социологически проучвания „Витоша рисърч“.

Анализаторите стигат до заключението, че в малките градове е по-лесно да се намерят неквалифицирани работници, отколкото служители за фирмената администрация. Заплащането на хора без предишен професионален опит на административен пост в частния сектор е с около 30-35% по-високо, отколкото на неквалифицираните работници в градове като Пазарджик, Враца и Габрово. Най-съществената причина за това вероятно е миграцията на потенциалните административни служители към най-големите градове.

Единственото видимо изключение сред големите градове е Варна, където стартовата заплата във фирмената администрация е с около една четвърт по-ниска от средната цена на неквалифицирания труд. Номинално погледнато, там е по-евтино е да се наеме млад административен персонал, отколкото общ работник, сочи проучването. Като една от причините изследователите посочват наличието на голям хуманитарен университет във Варна, който осигурява значително предлагане на труд на непълен работен ден с желание за трупане на административен опит. Университетите в София също имат голям потенциал в това отношение. Там обаче цената на този тип труд не пада, тъй като търсенето на млад административен персонал е по-голямо частично заради нуждите на централните държавни ведомства.

Заетостта в частния сектор се е увеличила с 4.1% на годишна база през третото тримесечие на 2005 г., констатира докладът на „Индъстри уоч“. В година без значителни приватизационни сделки частният сектор е създал 128 хил. нови работни места. В бизнес сектора (без бюджетните сфери и земеделието) работят почти 2.3 млн. души средногодишно.

Както и през есента на миналата година, така и в началото на тази в София трудът е най-скъп. Той изпреварва с около 6% цената на труда в следващия най-скъп град в България - Варна.

Във втория по големина град в страната, Пловдив, трудът се оценява с около 20% по-ниско, отколкото в столицата. Най-евтино продават работната си сила хората във Видин - техните заплати са с около 50% по-ниски отколкото на софиянци.

Анализаторите са направили това сравнение на базата на осем професии, които се приближават най-много до понятието чист труд - труд, при който работодателите купуват основно работно време, а не знания, опит или други предимства. Става дума за професии като портиер, сервитьор, продавач, хамалин, охрана и шофьор.

Относително близки са цените на наемния труд в София, Варна и Бургас, които са и най-високите в България. Разликата в цената на труда се обяснява преди всичко с разликите в материалната производителност в различните градове. Трябва да се има предвид и по-значимата международна интегрираност на някои градове, основно по линия на туризма (такъв е случаят например на Бургас), което повишава търсенето на труд, особено в летните месеци.

В най-големите градове в Южна България се отчитат доста близки нива в цената на труда. Това са Пловдив, Стара Загора и Хасково, чието общо население надвишава половин милион. Почти еднакви са възнагражденията в Сливен и Ямбол. Според изследователите това се дължи на голямата трудова мобилност в региона, която не позволява значими разлики между заплатите в отделните градове.

Въпреки че проучването показва сравнително интензивна мобилност между българските градове, експертите на „Индъстри уоч“ смятат, че в това отношение все още има неизползвани възможности. Основание за такъв извод дава разликата между цената на труда в Пловдив и Пазарджик - над 13%, както и между заплатите в Габрово и Велико Търново - над 8%.

Какво показва сравнението между средните заплати по градове, когато се обхване не само неквалифицираният труд, но и реалните възнаграждения на всички позиции и във всички индустрии? „Индъстри уоч“ отговаря на този въпрос на базата на собствена оценка за истинските заплати - поради все още сериозния дял на скритите доходи анализаторите приемат данните на Националния статистически институт за заплатите в частния сектор за значително подценени.

По отношение на номиналните заплати лидер отново е София с около 820 лв. на месец. Средните месечни заплати в Пловдив, Варна и Бургас са много близки помежду си - около 600 лв. Това е индикатор, че най-големите градове в България привличат капитал с близки темпове и обеми, смятат изследователите.

Средното заплащане в седемте най-големи български градове, като изключим София, е приблизително 500 лв.

Различията в номиналните заплати по региони се дължат най-вече на различната производителност на труда в материалния сектор, както и на разликата в индустриите, концентрирани в отделните региони, се казва в доклада на Индъстри уоч. Цената на неквалифицирания труд в Пловдив например е с около 13% по-ниска от тази във Варна, но средните заплати в Пловдив са по-високи заради разликите в структурата на местните индустрии. В София номиналните възнаграждения се вдигат до голяма степен поради концентрацията в столицата на високоплатена държавна администрация. В малките градове с голяма емиграция сериозна роля играят трансферите на доход от чужбина, сочи проучването.

Интересни резултати получават експертите, изследвайки готовността за удължаване на работното време срещу допълнително заплащане. За почти всички градове увеличението на работното време с два часа (25%) е възможно при увеличение на заплащането между 9% и 14%. Единственото изключение е Бургас, където предлагането на труд се оказва изненадващо еластично - за 25-процентно увеличение на работното време хората биха се задоволили само с 5.6% по-високо заплащане.

В крайна сметка по-високите заплати не винаги означават повече придобивки, показват резултатите от изследването. За едни и същи услуги и материални блага в София, Варна и Бургас трябва да се работи повече, отколкото в други областни градове. В тези градове животът е значително по-скъп. За сравнение недвижимите имоти в Добрич са далеч по-евтини от тези в съвсем близката като отдалеченост Варна не само в номинално, но и в относително отношение (спрямо заплатите). Покупката на къща в Добрич изисква 40% по-малко труд, отколкото, ако имотът е във Варна. Пловдивчани пък трябва да работят с 11% по-малко от софиянци, за да си купят едни и същи стоки и услуги.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly