С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Феноменът Питър Дракър

Share Tweet Share

Питър Дракър - най-влиятелният теоретик на мениджмънта, почина на 11 ноември т.г. в съня си на 95 години в дома си в Клермънт, щата Калифорния. Дракър, известен още като гуру на управлението, е признат за създател на теорията на организацията и управлението. От всичките му 39 книги на български език са издадени „Новите реалности“, „Практика на мениджмънта“, „Ефективният ръководител“, „Мениджмънт - задачи, отговорности, практика“, „Новаторство и предприемачество“, „Мениджмънт предизвикателствата през XXI век“, „Избрано“ и др.
В центъра на идеите му е тезата, че хората са най-ценният ресурс във всяка организация. Винаги е подчертавал, че ключът към успеха са мотивираните сътрудници и служители, а маркетингът и иновациите са по-важни от финансовите въпроси.
От 1971 г. до 2003 г. Дракър преподаваше социални науки в университета в Клермънт. През целия си живот беше съветник и консултант на големи корпорации, организации и правителства в целия свят.
Носител е на множество американски и международни награди и титли. Преди време сп. „Бизнес уик“ го нарече „най-стабилният мислител на нашето време“. През 1997 г. сп. „Форбс“ го определи като „все още най-свежата глава“.
По повод смъртта на най-големия експерт по организационно управление публикуваме откъс от книгата на Морген Витцел „50 ключови фигури в мениджмънта“.

Питър Дракър беше възможно най-известният автор по мениджмънт на нашето съвремие. Той беше почитан като висш проповедник на управленската философия. Повече от всеки друг теоретик Дракър определи ролята и отговорността на мениджъра на ясен, стегнат и прям език.
Неговите интереси и идеи обхващат целия спектър на мениджмънта - от етиката до технологията, от икономическата теория до мениджмънта на знанието. Той написа 39 книги и над 100 статии. На 95-годишна възраст Дракър продължи да пише. Неговата последна книга вече е в печатницата и ще излезе в началото на 2006 г.
Дракър (който всъщност се казва Петер Друкер) е роден във Виена на 19 ноември 1909 г. в семейството на адвокат. Ранната му среща с икономиста Йозеф Шумпетер, близък приятел на баща му, оставя у него трайна следа. На 17-годишна възраст Дракър се мести в Германия, където става доктор по право. За известно време работи като финансов журналист във Франкфурт на Майн, след което се връща в Австрия. По-късно се премества в Лондон и работи като банкер. През този период той се запознава с великия британски икономист Джон Мейнард Кейнс.
През 1937 г. Питър Дракър заминава за Ню Йорк и
Над 20 години преподава стопанско управление
във Висшата школа по бизнес на Нюйоркския университет. От 40-те години на миналия век се посвещава на писането. Неговото „интелектуално пътуване“ може да се раздели на три фази:
- Ранните му книги по икономическа теория като „Краят на икономическия човек“ (1939), „Бъдещето на индустриалния човек“ (1942) и „Концепция за корпорацията“ (1946)
- Книгите по мениджмънт, написани между 50-те и 70-те години, като „Практика на мениджмънта“ (1954), „Мениджмънт за резултати“ (1964), „Ефективният ръководител“ (1966) и „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“ (1974)
- Книгите по философия, които той започва да пише в средата на 70-те години, като „Невидимата революция“ (1976), „Новаторство и предприемачество“ (1985), „Новите реалности“ (1989) и „Управление във време на големи промени“ (1995)
В първата фаза Дракър се концентрира върху природата на стопанското общество и новия свят, който възниква в началото на ХХ век. „Краят на икономическия човек“ се занимава с възхода на тоталитаризма и някои възможни ответни реакции от страна на свободния свят. „Бъдещето на индустриалния човек“ извежда на преден план тезата, че индустриалното и свободното общество могат да съществуват заедно, че те са съвместими и взаимно се допълват. Според Дракър първата отговорност на всеки мениджмънт е да произвежда задоволителни икономически резултати - печалба. Втората е да работи по начин, който е добър за обществото, без да се опитва да се нагърби със задачите на обществото. За Дракър благосъстоянието и свободата са абсолютно необходими за пълноценен живот, а едното без другото е несъвършено и непълно. Свободният пазар е този, който предлага най-добрите възможности и за двете.
В следващата фаза на своето творчество Питър Дракър се задълбочава в механизма на пазара и прави детайлно изследване на корпоративната организация. Вземайки „Дженеръл мотърс“ като пример за модерна компания, той изследва под микроскоп начините, по които се представят корпорациите и техните мениджъри. „Концепция за корпорацията“ е класическо изследване на „Дженеръл мотърс“ във времето, когато тя е най-голямата компания в света. Книгата и до днес остава модел за такова изследване.
Това е началото на втората фаза в творчеството на Дракър. Той започва да
Гледа на мениджмънта като на професия
и научна дисциплина. „Практика на мениджмънта“ е неговият първи опит да дефинира мениджмънта. Мнозина смятат тази книга за най-добрата, която той е написал. В нея Питър Дракър въвежда своите популярни доктрини - мениджмънт, преследващ цели и мениджмънт, преследващ резултати. В следващата си книга „Мениджмънт за резултати“ той доразвива тези два принципа.
(От стр. 4)
Обаче една от идейните школи начело с Quality Management Group критикува Дракър, че изкарва мениджмънта прекалено обзет от идеята за поставяне на цели и получаване на резултати. Това всъщност е превратно тълкуване на неговата философия. Мениджмънтът, преследващ резултати, е опит да отвикне мениджърите от тяхната неизменна и направо ритуална вярност към задачата и рутината. Той създава мислене, което се фокусира върху нови и оригинални пътища за постигане както на резултати, така и на качество.
Есенцията на философията на Дракър за мениджмънта намира цялостен израз в „Мениджмънт - задачи, отговорности, практики“. Тук той казва, че машините никога не биха могли да заместят живителната искра, която идва от мениджъра. Мениджърът е този, който вдъхва живот на предприятието. Първостепенната задача на мениджъра е да използва ресурси и да създава продукция. Второстепенната му задача е да ръководи и да контролира. Пишейки за отговорностите на мениджъра, Дракър е ясен и категоричен в убеждението си, че социалните измерения на работата никога не могат да бъдат забравени или пренебрегнати. Според него „социалната отговорност“ е цената, която трябва да бъде платена от корпорацията за нейния търговски успех.
Друг принос на Дракър е ролята, която той възлага на мениджъра в областта на маркетинга. „Има само една валидна дефиниция на стопанската цел - да създаде клиент. Пазарите не са създадени от Господ, природата или икономически сили, а от хората, които управляват бизнеса. Защото неговата цел е да създаде клиент. Бизнесът има две основни функции - маркетинг и нововъведения.“
От 80-те години Дракър прокарва път към развитието на мениджмънта на знанието. В началото на XX век ролята на мениджърите е да координират усилията на многобройна и нискоквалифицирана работна сила. В края на столетието работещите вече са по-малобройни, но по-добре образовани и по-интелигентни. Това обуславя съвсем различен стил на управление. Дракър има уникалното предимство да е свидетел и на двете тенденции. Чрез своите книги той оставя ценно свидетелство - мъдростта на неговите наблюдения и опит от тази вековна еволюция и прогрес на мениджмънта.
В третата фаза от своето творчество Питър Дракър се отклонява от основните аспекти и елементи на мениджмънта и се насочва към въздействието на бизнес администрацията върху обществото. В „Новите реалности“ той разглежда връзките между технология, икономика, държавно управление, политика и околна среда и как тези различни сили влияят върху мениджмънта като функция и професия.
Дракър е автор и на исторически роман. Неговата автобиография „Приключенията на страничния наблюдател“ разкрива многообразните му интереси. Той обича да представя себе си по-скоро като интелектуалец, отколкото като учен или преподавател.
Макар че идеите на Питър Дракър невинаги са били напълно новаторски, неговата способност да синтезира и комуникира остава недостигната. Той беше способен да ги представи по достъпен, лесен за четене, разговорен начин, който директно се обръща към бизнесмена, без да го назидава. Ръководителите на най-големите американски компании признават, че прилагат и до днес мотивационните подходи и техники на Дракър. Бившият директор на „Интел“ Анди Гроув казва, че лесно разбираемите съвети на Дракър винаги са довеждали идеите му до успех в практиката.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly