С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Външният вид има значение

Share Tweet Share

Костюм или блейзер? Пола или панталон? Лещи или очила? Това не са повърхностни нито невинни въпроси. Защото от външния ви вид често зависи както отношението на колегите и началниците към вас, така и успехът в работата с клиентите.

Все по-често хората посещават фризьорските салони, магазините за очила и дори кабинетите на пластичните хирурзи не просто за да изглеждат добре, а защото смятат, че това е необходимо за кариерата им.

Noblesse oblige* са казвали някога аристократите, за да оправдаят определен начин на живот, често разорителен, но абсолютно съсловно задължителен. В наши дни професията може също да налага определен имидж. Залозите са много - свързани с необходимостта да изглеждаме добре пред колегите, да се наложим в своята професионална сфера, да предразположим клиента... Истината е, че външният вид може както да изиграе решаваща роля в кариерното развитие, така и да създаде сериозни неприятности и недоразумения. А доста често той зависи не толкова от личните ни предпочитания, колкото от възприетата корпоративна култура.

Харолд Л. Маурър преживял истински културен шок, когато преди няколко години се присъединил към една рекламна агенция в Чикаго. До този момент той работил в компании, където се отнасяли към облеклото по доста по-консервативен начин. Неговите представи за business casual включвали ежедневен панталон, едно разкопчано копче на ризата и вратовръзка. А сътрудниците му в рекламната агенция идвали на работа с хавайски ризки, сандали и къси панталони през лятото. За да се приспособи към новата ситуация, Маурър се отказал от вратовръзките и извадил хавайските си ризки, които застоявали в гардероба. Той обаче не се чувствал комфортно, облечен по такъв начин на работното място. Петдесет и седемгодишният мениджър прекарал около две години във въпрос­ната агенция, след което си намерил работа във фирма, чиято корпоративна култура била по-близка до неговите разбирания.

Тази случка, разказана през март в Wall Street Journal, показва, че насилието над външния вид, в една или в друга посока, може да навреди повече, отколкото да помогне. Начинът, по който се обличаме на работното място, трябва да е грижливо обмислен и съобразен със средата и с целите, които преследваме. Успехът на това начинание ще е пълен, ако сме максимално искрени в онова, което демонстрираме пред другите. Важно е да не се стремим да се харесаме на всички, както и да не стигаме до маниакални ексцесии. В общи линии тенденцията е външният вид да се съобразява с определени образци, които непрестанно се тиражират. Някои дори говорят за вид имиджов клонинг, който води до известно притъпяване на индивидуалните различия.

Да бъдеш или да изглеждаш е въпрос, на който всеки трябва да даде своя отговор. Все пак някои насоки не са за пренебрегване. Френското електронно издание за мениджмънт Journal du management откроява седем стила на обличане в офиса. И дава забавни съвети за онова, което е позволено, и за онова, което е прекалено, в зависимост от професионалната среда. Те биха могли да ви бъдат от полза следващия път, когато отворите гардероба си сутрин, с нелеката задача да решите какво да облечете за работа.

-----------

Темида е за консервативния стил

В чужбина има случаи на заведени дела от служители, уволнени поради неподходящо облекло. Внимание: Решенията на съда обикновено са в полза на работодателя. „Представлявах в съда CAC 40 (фондовата борса в Париж). Един от служителите й си беше направил екстравагантна прическа с червен гребен. Преживяваше кризата на средната възраст“, разказва Фредерик Зюнк от адвокатската фирма Touzet Bocquet & Associs. Борсата печели делото. При подобен случай с компанията Sagem съдиите отново се произнасят в полза на работодателя. Магистратите аргументират решението си по следния начин: „Свободата да се обличаме по свое усмотрение на работното място и в рамките на работния ден не спада към категорията на основните свободи.“

Share Tweet Share

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly