С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Кухи обещания

Сайтовете за безплатни обяви за работа изобилстват от фалшиви оферти, защото там да излъжеш кандидатите не струва нищо
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Инна Павлова

"От известно време си търся работа в София. Имам три години трудов стаж в офис. Наясно съм, че едва ли съм сред най-квалифицираните на пазара, но въпреки това няма как да не ми правят впечатление някои неща:

1. Има обяви, които излизат всеки ден в продължение на месец, та и повече.

2. На много от местата, на които пускам CV-та, дори не се обаждат за интервю, въпреки че покривам изискванията.

3. На част от интервютата още от самото начало се усеща изключителна незаинтересованост, сякаш интервюиращият просто отбива номера."

Това мнение е публикувано във форума на karieri.bg в началото на 2010 г. То обаче нито е изключение, нито е изгубило своята актуалност. Както преди година, така  и сега сред кандидатите за работа продължава да битува убеждението, че голяма част от обявите всъщност нямат за цел да търсят и намерят най-подходящия човек за конкретна вакантна позиция. И докато някои от сайтовете и агенциите за подбор категорично отричат съществуването на проблема и предпочитат да "скриват главите си в пясъка", други - кога открито, кога анонимно - потвърждават използването на подобни практики. Всички вкупом обаче признават, че "кухите" обяви са а) вредни, защото изкривяват пазара, и б) неетични, защото създават усещане за непрозрачност и пораждат недоверие у кандидатите.

Такова животно няма

Кандидатите за работа са категорични, че мрежата е пълна с обяви, зад които не стои конкретно работно място. Онези, които ги съставят и публикуват обаче, най-често твърдят, че са чували оплаквания, но самите те не прилагат и не одобряват подобни практики.  И няма как да е иначе, след като всички са единодушни, че подходът противоречи на етичните принципи в бранша.

"Не мога да коментирам дали това е разпространено в България, тъй като нямам преки наблюдения върху работата на колегите ни в това отношение", коментира в тази връзка изпълнителният директор на компанията за подбор Human Sight Стойчо Иванов. "От една страна, намирам това за некоректно спрямо кандидатите, които, изпращайки своето CV за дадена позиция, хранят надежди и/или понякога кандидатстват само и конкретно за нея, без да се интересуват от други оферти. От друга страна, това е един вид регистрация в базата данни на съответната компания и при подходящи позиции в бъдеще сигурно биха ги имали предвид", добавя той. Изпълнителният директор на jobs.bg Пламен Вушев също не изключва възможността за съществуването на такива обяви, но поставя под съмнение стимулите, които компаниите биха имали да ги използват. Според него става въпрос по-скоро за усещане, което се формира у кандидатите в последните години заради дисбаланса на пазара. "В последния месец например на сайта на jobs.bg са публикувани малко над 20 хил. обяви за работа. В същото време са изпратени над 1.4 млн. CV-та. Понякога за една обява кандидатстват над 1000 души. От тях покани за среща получават 10-15 човека. Останалите 990 остават с впечатлението, че обявата не е реална", обяснява елементите на масовата психоза Вушев. Мнението му споделя и експертът по подбора в Easy consult Невена Иванова: "Възможно е в момента това да е предмет на дискусия сред кандидатите за работа заради особеното състояние на пазара. През 2007-2008 г. беше съвсем различно. Сега предлагането е свито, а кандидатите са много и някои, които не получават обратна връзка, се опитват да обяснят неуспехите си по този начин."

Това звучи логично, но едва ли е в състояние да обясни защо хора, които напълно покриват изискванията в обявата, остават извън борда. Категоричното мнение на специалистите по човешки ресурси е, че на интервю се канят всички, които отговарят на очертания профил. Предварителното фиксиране на бройката е непрофесионално и поражда опасност от дискриминация. Освен това работодателят рискува да ограничи своя собствен шанс да избере най-добрия специалист за позицията.

Не, ама да

Все пак има хора в бранша, които предпочитат да не отричат очевидното. "Съществуването на кухи обяви е факт", признава Мария Темелкова от "Менпауър България". Нейна колежка от друга агенция за подбор, пожелала да запази анонимност, е още по-конкретна: "Две трети от обявите са пълнеж. Освен че е нечестно спрямо кандидатите, това ужасно изкривява пазара. В един момент бяхме стигнали дотам, че сериозно обсъждахме дали да не възприемем и ние същия подход. В крайна сметка обаче се отказахме, защото преценихме, че не е етично. Пък и хората не са глупави - те разбират за какво става дума и това им прави много грозно впечатление." Според нея предпочитаните области за нереалните обяви са IT и кол-центровете, където текучеството и търсенето и без това е най-голямо. Както впрочем и текучеството.

По думи на хората в бранша едва три-четири от агенциите не работят с кухи обяви. Бройката на "кухите" директни работодатели остава неизвестна.

Мисли краткосрочно

Проучване на пазара, събиране на база данни и евтина самореклама. Това са основните мотиви да се пускат обяви без конкретна нужда от хора. "Ако  приемем, че работодателят, който използва подобен метод, е добронамерен, той може да го прави с проучвателна цел", коментира управителят на JobTiger Светослав Петров. "Например, ако планира да започне нов проект и иска да види как ще реагира пазарът, това може да стане по два начина. Първият е да си плати за проучване, за да разбере дали има наличност от конкретни специалисти, за колко време могат да се намерят и т.н. Вторият е да пусне фалшива обява", разсъждава той.

Агенциите пък често използват този "канал", за да попълват своята база данни. Така те могат да отидат при клиента Х и да му кажат, че разполагат например с 10 хил. CV-та. Дали ще получат проекта обаче изобщо не е сигурно. Така изпратените кандидатури, колкото и подходящи да са, никога не получават обратна връзка.

Третата полза за привържениците на кухите обяви е гарантираното безплатно присъствие в пространството. Това отново облагодетелства основно агенциите, които осребряват подобни демонстрации на активност, като ги използват, за да привличат клиенти. Дали обаче това е полезно за посредниците в дългосрочен план и няма ли подозрението, че пускат нереални обяви, да отблъсне кандидатите от тях?

Каквито и да са аргументите зад кухите обяви, едно е ясно - те намират подходяща среда за развитие в безплатните сайтове за работа, където да излъжеш кандидатите не струва нищо нито на недобросъвестния работодател, нито на агенцията за подбор. Сайтовете от своя страна не могат да направят много, за да ограничат лошата практика. Най-много да проверят дали компанията е регистрирана, което няма как да даде отговор на въпроса реално ли е търсенето. В голяма част от случаите дори тази елементарна проверка не се случва. И няма как да е иначе на пазар като българския, където количествените критерии ясно доминират над качествените, а конкуренцията сред специализираните сайтове е по-скоро малка.

Има ли противоотрова


Как да познаем, че четем куха обява? Специалистите не са убедени, че съществуват достатъчно ясни и недвусмислени белези. "Червената лампичка" може да се запали например, когато изискванията са прекалено общи, но също и когато са прекалено специфични и създават впечатлението, че са написани за вътрешен човек. Липсата на краен срок за кандидатстване, както и конфиденциалността също не могат да бъдат безпогрешен индикатор. Това важи и за безплатните обяви - не са малко тези, които рекламират много хубави позиции. Но все пак имайте едно наум, защото сериозните работодатели рядко си позволяват да правят икономии от обявите.  

В крайна сметка най-сигурният начин да се ориентирате е, като следите сайтовете за работа в продължение на две-три седмици, за да забележите кои обяви се въртят постоянно и кои агенции демонстрират подозрителна за свития пазар активност. Защото и в интернет, както и в супермаркетите, информираността на потребителите е тяхната най-добра защита.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly