С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Край, напускам

Сигналите, които ви казват, че е време да се разделите със сегашния си работодател, и как да го направите със стил
Share Tweet Share
Снимка

 Автор: Михаил Вълканов

Човек, колкото и хубава работа да има, идва момент, в който трябва я напусне.

Приемете го от човек, който за добро или лошо не се е задържал на едно и също работно място за повече от четири години.

Още от първия си работен ден служителят трябва да приеме, че колкото и добре да се справя, работата му може да е толкова временна, колкото и студентските почасови трудови дейности като продавач във верига за бързо хранене или детегледач/ка. Да градиш добре служебното си израстване в съвременните условия означава да си в състояние да взимаш бързи решения и да следваш правилата на пазара. Така че колкото по-рано се разделите с илюзията, че четири десетилетия след първия ви работен ден побелелите колеги и новопостъпилото младо попълнение ще ви изпраща в пенсия с банкет, благодарствени адреси и кошница с цветя, толкова по-свободно ще се чувствате на работното си място. Шансът да започнеш трудовия си стаж в една компания, в която и да се пенсионираш, звучи като описание на мила, социалистическа служба от не толкова далечното минало.

В моя случай обстоятелствата, които са налагали смяна, са били от всякакъв характер и най-често не са били свързани с неразбирателство между мен и работодателите ми или пък с някаква остра липса на определени професионални качества. В страна като нашата, където икономиката е твърде нестабилна и се влияе от всякакви вълнения на пазара, причините за служебните ротации обикновено са съвсем прозаични – преструктуриране на компанията, смяна на служители на ръководни позиции, свиване на екипа, закриване на отдел или пък отрязване на определени дейности. Важното е всяка работа да се поема с съзнанието, че винаги има и други перспективи. Пък и HR специалистите твърдят, че на всеки пет години служителят има нужда от промяна – било в местоработата, било в позицията или типа дейност.

Затова в съвременния бизнес етикет умението да напускаш работното си място е нещо, което се преподава без излишен драматизъм.

Моментът на осъзнаването
Познавах една дама, която повече от тридесет и пет години беше работила в националната телевизия. В средата на шестдесетте на миналия век започнала като секретарка на шефа на една от редакциите. След две години преминала курс за монтажисти и в следващите десет години се занимавала именно с монтаж. Тъй като това се случва по време на социалистическия режим у нас, когато безработица не може да се допусне, въпреки че не била особено щастлива с работата си, тя не смеела просто така да я напусне и затова се преквалифицирала в асистент режисьор. Последните близо двадесет години от кариерата си моята позната беше режисьор на новинарските емисии в БНТ и като такава се ползваше с особен респект от преките си началници и колегите.

Въпреки това обаче в последния си работен ден тя категорично отказа да присъства на организираното в нейна чест мило тържество по повод пенсионирането й по една единствена причина – "за тридесет и пет години просто вече не можех да понасям дори сградата и не исках да имам никакъв спомен от това място!". Така под изумените погледи на колегите си тя събрала малкото си личен багаж и се изнесла от нюзрума точно толкова светкавично, колкото го е правела и в последните години в края на работния си ден. Неприязънта към работата й беше толкова силна, че дори и години след пенсионирането си тя избягваше да минава покрай сградата на телевизията, а ако това все пак се наложеше, вървеше забързана на отсрещния тротоар и със забит в земята поглед...

Днес не е необходимо да превръщаме неприязънта си към определена работа или работно място в мазохистичен тормоз. Първите признаци на неудоволствие от работата са именно нежеланието да я извършваш. Това, разбира се, може да се дължи просто на умора, временен стрес или инцидентни лоши взаимоотношения с колеги, затова трябва наистина да си изясните какви са причините все по-често да не ви се ходи на работа, да нямате никаква мотивация и дори мисълта за прекрачването на прага на офиса да ви е неприятна.

Когато усещането, че не сте си на мястото, се окаже стабилно, гледайте да не драматизирате ситуацията и да не взимате прибързани решения.

Моя колега от университета стана преподавател в гимназия. Работеше усърдно и със сърце доста години, възпита няколко чудесни класа, но един ден просто се усети тотално изчерпана откъм идеи и стимул за работа. Това бързо се отрази на дейността й и скоро и учениците, и колегите й забелязаха отегчението й. Когато директорът на училището я извика на разговор, за да видят какви са причините за това нейно състояние, тя усети това като агресия и направи най-голямата грешка – изпадна в нервна криза и вдигна опустошителен скандал. Съвсем по правилата на драматичния жанр захвърли дневника на класа си, изкрещя "Напускам!" и тресна вратата с все сила зад гърба си. Последствието от всичко това беше, че стоя без работа около година, а накрая започна от немай къде като даскал по български и литература в едно малко селско училище, където в час влизаха около трима души, а за тройка възпитаниците вадеха нож. Буквално.

Затова първото, което трябва да направите, когато усетите, че настоящата ви работа не ви удовлетворява, е спокойно да вземете решение какво да направите и да го следвате без емоции. Имайте предвид и старата максима, че най-добре се търси работа, когато имаш работа - не напускате, ако все още не сте намерили нищо ново и по-подходящо.

Толкова много причини
Преди година към мен се обърна за съвет една жена с особено успешна кариера. Работеше по специалността си – застрахователно дело, като имаше опит в две огромни и световноизвестни компании. Беше работила в чужбина, познаваше световната практика и беше успяла сама да създаде независимо застрахователно звено в огромен и успешен български консорциум от различни бизнеси. Работеше на прекрасно място, в чудесен, самостоятелен кабинет, имаше малък и добре сработен екип от хора, които лично беше поканила, заплатата й беше повече от добра не само за българския, но и за световния пазар. Въпреки това обаче тя не се чувстваше щастлива и искаше да разбере какво я кара вече да не изпитва удоволствие от ежедневните си работни задачи.

Снимка

[Shutterstock] 



След няколко срещи и разговори причината стана ясна – беше се омъжила наскоро, приоритетите й се бяха променили и трябваше да бъдат съобразени и с кариерата на съпруга й, а и в старата си компания вече нямаше възможност за още по-мащабно кариерно разгръщане. Когато сама осъзна това, тя бързо взе решение и без излишен драматизъм напусна работното си място. В момента е застрахователен брокер в Америка, където смяната на перспективата й донесе повече стабилност и реален път за ново кариерно развитие.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly