С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Светла Пармакова: Делегирането на задачи е естествената възможност да развиваме хората в екипа си

Професионалното развитие е развитие на уменията ни, а оттам и на това кои сме ние и какво носим на останалите хора в живота си, споделя началникът на отдел "Управление на обезпеченията" в Райфайзенбанк (България) и големият победител в конкурса за млади бизнес лидери на "Капитал" и "Кариери" Next Generation 2016
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Надежда Чипева

Светла Пармакова е началник на отдел "Управление на обезпеченията" в Райфайзенбанк (България) и победителят в конкурса Next Generation 2016. Преди да заеме сегашния си пост в банката в продължение на 7 години работи като оценител на недвижими имоти в Colliers International Bulgaria, където реално започва и кариерата си. Завършила е Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност стопанско управление. През 2013 г. се дипломира и като магистър в областта на недвижимите имоти към College of Estate Management, The University of Reading и се акредитира към The Royal Institution of Chartered Surveyors (Valuation Path).

Светла Пармакова активно работи по каузи, свързани с личностното и професионалното развитие на младите хора, както и подкрепа за хора в нужда. Тя е съинициатор на проекта "1 процент промяна", чиято идея е участниците да заделят 1% от личните си месечни доходи и със събраната сума да подкрепят различни соцални каузи


Г-жо Пармакова, кои според вас са тенденциите, които ще оказват все по-голямо влияние върху мениджмънта - и на хора, и на процеси?
- Промените у хората, в нуждите и разбиранията на поколенията. На всички нива и във всички поколения се случва естествена еволюция на съзнанието. Веднъж достигнали базата на сигурната работа, това вече не е достатъчно. Нужно е удовлетворение, нужен е смисъл. Все предпоставки, които предизвикват промени в начина, по който функционират организациите и като начин на сътрудничество и вътрешна комуникация, и като взаимодействие с външната среда.

Иска ми се да вярвам, че в тази посока се случва промяна и в начина, по който хората започват да гледат на работата си – не като на възможност да финaнсират живота си извън офиса, а по-скоро като на естествен път, по който вървим в стремеж за личната си реализация, успех, щастие. Професионалното развитие е развитие на уменията ни, а оттам и на това кои сме ние и какво носим на останалите хора в живота си.

Успоредни, но дълбоко свързани са и бързите промени в технологиите, с които работим. Честотата на иновациите и скоростта, с която те стават масови, неизбежно променят възможностите за хората да добавят стойност.
Към това можем да добавим и по-трудна прогнозируемост от чисто икономическа и политическа гледна точка, така наречения VUCA свят, за който вече доста се говори (VUCA - абревиатура от Volatile (променлив), Uncertain (несигурен), Complex (сложен) и Ambiguous (неясен). Терминът, който е въведен за пръв път от aмериканската армия, за да определи условията, с които трябва да се справят войниците, днес все по-често се използва и като определение за бизнес средата).

Всички тези тенденции изискват сходни промени в подхода към управление и по-скоро в подхода на лидерство и сътрудничество в екипите – нужна е гъвкавост; ангажираност на всички хора по веригата; лична отговорност и смисъл, който ни движи напред.

Вие самата какво правите, за да се адаптирате към тях? Дайте конкретни примери. Споделете иновациите, които правите в тази посока.
- Принципите, които следвам, са прости. На първо място, всяка задача в екипа има ясно "защо", което се обсъжда с хората. Заедно търсим възможности за разговори, които дават думата на всеки, адресират проблемните зони по конструктивен начин и създават усещане за принадлежност и екип. Например срещите на целия екип са възможност за всеки да сподели по нещо. Когато се търси решение на казус, дискусията се организира в достатъчно малки групи, така че да има чуваемост за мнението на всеки.

Все пак може би първата и най-важна стъпка е изборът на хора. Вярвам, че не образование и минал опит са определящи за това дали един човек е търсена част от екипа, а по-скоро характерът и отношението - към професионалното и личностното развитие и към живота въобще. Всеки човек в нашия екип е обмислена, премерена стъпка. На първо място са добри хора, а оттам нататък съм се старала да са максимално шарени и мисля, че се получава. Важно ми е да намирам кое е интересно за тях, подтиквам ги да обмислят коя част от работата ги пали най-много и заедно да търсим начин да се концентрират върху нея. Говорим за ценностите ни, за поведенията и начина на комуникация, които искаме да виждаме в съвместната си работа.

А вас самата какво ви мотивира? И какво правите, когато загубите мотивацията си за работа?
- Мотивира ме това да съм катализатор на положителни, смислени промени в начина, по който работим, и в живота на екипа въобще. Рядко губя мотивация истински, по-скоро се е случвало да се почувствам затрупана под вълна от деструктивен негативизъм. Тогава си давам времe да поема въздух, да възстановя личната си енергия и да си припомня моето лично "защо".

Буквално имам разписани нещата, които са важни за мен – моите ценности; това, което искам да възпитам у себе си конкретно в този екип; качествата и уменията, с които се старая да добавям стойност, и начинът, по който настоящата ми работа прави живота ми по-смислен. Кратко и ясно, на една страница. Отварям, прочитам по диагонал и ако написаното още важи, значи имам всички причини да продължа.
За мен работата е лично време, време, което посвещавам на себе си, на това да стана по-добра в нещо, което е важно за мен.

Едно от основните предизвикателства на съвременните мениджъри е постигането на баланс между работата и личното време. Вие успявате ли да го постигнете и как?
- За мен работата е лично време, време, което посвещавам на себе си, на това да стана по-добра в нещо, което е важно за мен. В този смисъл въпросът по-скоро е дали времето, което отделям на професионално развитие, ми пречи или помага да имам пълноценни взаимоотношения с хората, които обичам, да пътувам, да прочета книга или да отделя време за друго занимание, което искам да присъства в живота ми. Оттук и отговорът – докато работата ни изисква да сме на конкретно място за плътни 8 – 10 – 12 часа дневно, много трудно би имало баланс. Балансът изисква гъвкавост, възможност по естествен път да преплиташ всички приоритети в живота си ежедневно.

Дали успявам да го постигна? Не и в смисъла, който влагам. Добрата новина е, че това се дължи на осмислено мое решение и засега не ми тежи.

Какво правите, за да поддържате висока ефективност в работата?
- Грижа се за себе си. За това да не трупам недоразбрани емоции; да се заобикалям с хора, които ме стимулират интелектуално. Спортувам и чета, много. Това е енергия, която нищо друго не може да ми даде. Останалото е въпрос на приоритети, способност за фокусиране върху важните неща и умения за пълноценно сътрудничество.

А как подхождате при делегирането на задачи? В кои случаи предпочитате да не делегирате?
- Гледам на делегирането като на естествената възможност да развивам хората в екипа си. Има два сценария, в които избягвам да го правя – ако темата е конфиденциална и ако виждам, че човекът, който би поел задачата, вече е претоварен с друго. В такива ситуации шансът той да реагира от позицията на ограничения (липса на време, по-осезаема липса на знания) вместо от позицията на възможностите, които съществуват, се увеличава неколкократно и добавената стойност от наученото се компрометира от повишените нива на стрес.

Какъв съвет бихте дали на младите хора, които са в началото на кариерата си?
- На първо място, да опознаят себе си. Да опитват различни неща, за да разберат кои са "техните хора", "техният начин на работа", "техните организации". Да обмислят собствената си дефиниция за успех – какъв е пътят, който ще им носи удовлетворение, смисъл, енергия за живот. Да са автентични и верни на себе си.

Коя е книгата, която четете в момента?
- Reinventing Organizations на Фредерик Лалу. Препоръчвам я на всеки, който търси смисъл, лична отговорност и интегритет в начина, по-който живее. Лалу изгражда модел на еволюция на съвременните организации, който ме вдъхновява и още веднъж доказва, че най-доброто предстои.

А коя е книгата/книгите, която/които смятате, че трябва да прочете всеки, който търси кариерно развитие във вашия сектор? А книгата, която винаги бихте препоръчали?
- Бих препоръчала на всеки The Not So Big Life на Сара Сусанка. Трудно ми е да я опиша накратко. За мен е много специална и заради човека, който ми я препоръча, и заради момента, в който влезе в живота ми. Тази книга е огледало навътре, дом за душата и път към най-щастливата версия на нас самите.

*Интервюто е част от специалното издание на "Кариери" HR&Management Innovations.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly