С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Когато не се явите на работа без уважителни причини

Или за особеностите на т.нар. самоотлъчка и какви са последиците от нея
Share Tweet Share
Снимка

[freepik] 

Въпреки малко поостарялото си според мен звучене, самоотлъчка е термин, който все още често се използва в трудовоправните отношения между работник и работодател. Признавам си, че преди да започна да се занимавам по-сериозно с трудово право, аз самата не бях съвсем сигурна какво точно означава самоотлъчка – дали да си тръгнеш от работа по средата на работния ден, дали да откажеш да участваш в някакъв групов работен проект, или просто една сутрин да се събудиш и да не отидеш на работа този ден.

Макар че в Кодекса на труда (КТ) няма дефиниция на термина самоотлъчка, под това на практика се разбира хипотеза, при която работник или служител не се явява на работа, без да има уважителни причини за това. Подобни хипотези са посочени като възможни нарушения на трудовата дисциплина, при които работодателят може да наложи на служителя дисциплинарни наказания. Например според чл. 190 КТ, ако работник или служител не се яви на работа в течение на два последователни работни дни, работодателят може да му наложи дисциплинарно наказание уволнение.

Кои нарушения се наказват
Дисциплинарното наказание уволнение, както и другите две възможни дисциплинарни наказания – забележка и предупреждение за уволнение, се налагат при спазване на процедурите, предвидени в Кодекса на труда.

На първо място, за да има наказание, естествено трябва да има нарушение.

В чл. 187 КТ са изброени различни видове нарушения на трудовата дисциплина, които могат да доведат до налагане на дисциплинарно наказание на служителя:
- закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време
- явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи
- неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила
- произвеждане на некачествена продукция
- неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда
- неизпълнение на законните нареждания на работодателя
- злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения (като с новата алинея 2 на чл. 187 се пояснява, че подаването на съобщение до Комисията за финансов надзор за нарушение на Закона за прилагане на мерките срещу пазарни злоупотреби с финансови инструменти, както и на други европейски нормативни актове, не е нарушение по тази точка освен в случаите, когато работникът или служителят умишлено съобщи невярна информация)
- увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства
- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

В чл. 190 КТ допълнително са посочени по-съществени нарушения на трудовата дисциплина (като самоотлъчката), при които работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарното наказание – уволнение:
- три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час
- неявяване на работа в течение на два последователни работни дни
- системни нарушения на трудовата дисциплина
- злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения
- ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата
- участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер
- други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Според Кодекса на труда при определяне на вида на дисциплинарното наказание трябва да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Преценката се прави за всеки конкретен случай, като не е необходимо да има някаква поредност или градация в наказанията (тоест да се мине през забележка и предупреждение за уволнение, за да се стигне до уволнение). Необходимо е обаче да се спазва правилото, че за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Кой налага дисциплинарните наказания
Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.

Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

Това задължение на работодателя е свързано с възможността по-обективно да прецени дали наистина е налице нарушение, както и каква да бъде тежестта на дисциплинарното наказание, така че да бъде съразмерно на извършеното нарушение.

За какъв период назад във времето могат да се налагат наказанията
Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му (като срокове не текат през времето, през което служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка).

Каква е процедурата
Дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, а ако това не е възможно, тя му се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.

За какъв срок е валидно
Дисциплинарните наказания се "заличават служебно" (изтичат) с изтичането на една година от налагането им. Заличаването има действие занапред. Заличаването на дисциплинарното уволнение не е основание за възстановяване на работника или служителя на предишната му работа.

Дисциплинарните наказания (без уволнението) могат да бъдат заличени от работодателя по негова преценка и преди изтичането на едногодишния срок, ако работникът или служителят не е извършил други нарушения на трудовата дисциплина. Това заличаването също няма обратно действие и действа занапред. Както налагането на дисциплинарното наказание, така и заличаването му по преценка на работодателя се извършва с мотивирана писмена заповед, която се връчва на работника или служителя.

Кога самоотлъчката е по решение на работодателя
Връщайки се на темата за самоотлъчката, обръщаме внимание, че освен служителя, който може да се самоотлъчи, работодателят също има право да го "отлъчи" в определени случаи.

Съгласно чл. 199 КТ работодателят или прекият ръководител на работник или служител може да го отстрани временно от работа, ако се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство. Отстраняването продължава, докато работникът или служителят възстанови годността си да изпълнява определената му работа (като през времето, докато трае отстраняването, работникът или служителят не получава трудово възнаграждение).

Снимка

[Личен архив] 

Ивелина Василева е адвокат и работи в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr от 2007 г. Тя има дългогодишен опит с акцент в областта на трудовото и корпоративното право. Завършила е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е член на Софийската адвокатска колегия.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly