С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Полезно ли е да се вика на служителите

Защо шефовете повишават тон и как е най-добре да реагирате в подобна ситуация
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Boris Lechaftois

Бил Гейтс, Стив Джобс, Алекс Фъргюсън, Стенли Кубрик, великите диригенти Тосканини, Херберт фон Караян и много други, са със заслужена репутация на грубияни. Да повишават тон на подчинените си, е неразделна част от техния стил на ръководство.

Професорът от Станфорд - Боб Сътън, автор на ръководството The No Asshole Rule: Building a Civilized Workplace and Surviving One That Isn't, обаче не бърза да осъжда гръмогласните ръководители и мениджъри. Той смята, че това е техният начин да засвидетелстват внимание и загриженост към служителите и работата им. В най-успешните компании, заредени с енергия и креативност, често споровете и разговорите се водят на висок глас, изразяващ по-скоро интензивността на чувствата, а не заплаха. Повишеният глас е знак за високи очаквания, начин човекът отсреща да "достигне до вас", пикантна особеност и функция на общуването.

Редица са примерите - в армията, спорта, киното, науката, музиката - за викащи ръководители, които в същото време са ефективни и изключителни професионалисти в работата си. Възниква логичният въпрос:

Как може едно такова грубо отношение към служителите да дава добри резултати?

Съществуват немалко обяснения за "повишения тон":

- Ръководителят смята, че така поддържа авторитета си в общността и искрено вярва, че само чрез повишаване на гласа "държи в кондиция" служителите;

- Използва се за управление на вниманието и вдъхване на още по-голяма лоялност;

- Шефът може да говори с висок тон и за да демонстрира своето превъзходство, йерархия, сила и власт;

- Може личността на мениджъра да е авторитарна, а унижението и обидата да му носят наслада (агресивен тип личност). Агресивното поведение се приема за отклонение от нормата и се прилага от хора, които на всяка цена искат послушание и съгласие с тях. При тях нивото на децибелите е най-малкият проблем - обикновено те имат сериозни лични и професионални проблеми. Характерно е, че започват да крещят на събеседника, за да постигнат своето, наслаждавайки се на последствията от агресията върху потърпевшия – мълчаливи кимвания и наведени глави;

- Повишаването на гласа може да е свързано и с поддържане на високо самочувствие и утвърждаване на собствената си значимост;

- Високият тон и гръмогласното общуване може да са част от фирмената/ корпоративна култура на компанията и т.н.

Списъкът може да бъде продължен още и още. Но нека погледнем и как се възприема този подход на общуване от страната на потърпевшия. Всеки е попадал в ситуация, в която си задава въпроса: "И защо шефът се развика на мен?".

Тогава работата ви започва да не спори, в главата ви минават мисли за напускане, но пък тази работа ви устройва все пак и не искате да напускате. Като цяло не е нужно да разбирате причините за такова поведение, а да си зададете някои въпроси: "Какво искам от работата си? Каква цел имам?". Отговорите ще помогнат да решите какво да правите по-нататък: дали да търпите и мълчите или да промените начина на общуване.

Възможните варианти на реакция срещу високия тон на ръководителя са:

- Покажете, че сте против виковете на ръководителя


Когато за пореден път шефът ви овика за нещо, би било разумно първо да му благодарите за ценната информация или го похвалите ("Прав сте, както винаги"), а после да кажете, че неговия маниер на общуване намалява ефективността на работа.

- Попитайте "Защо?"


Попитайте със спокоен тон "Защо ми викате?". Логиката изисква да включите разума и да изключите емоциите, понякога един такъв логичен въпрос спестява часове разяснения.

- Не мълчете, когато ви крещят


Говорете винаги спокойно, с уравновесен и стабилен глас. Пасивното поведение провокира утвърждаване на модела и ситуацията ще се повтаря постоянно при тотална липса на съпротива от ваша страна.

Използвани източници: http://hbr.org/, http://www.psytalk.spb.ru/

* Албена Александрова е копирайтър на свободна практика
За контакт: admin@himera.eu

За да получавате бюлетина "Кариерен компас" на "Кариери", ориентиран към младите професионалисти, търсещи работа, влезте в сайта или се регистрирайте.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly