С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Да си лидер означава да можеш да следваш

"Пет минути със"... Теодор Василев, етнолог, антрополог, културен турист и част от екипа на НЧ "Бъдеще сега"
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Красимир Юскеселиев

В поредицата "Пет минути със..." ви срещаме с изявени български и чужди професионалисти в различни области. Теодор Василев е етнолог, антрополог, културен турист и част от екипа на НЧ "Бъдеще сега".

Обича екстремните спортове и работата с деца и млади хора. През 2009 г. Теодор става първият лидер в България на Международната награда на херцога на Единбург – програма за личностно развитие, неформално образование и обучение чрез преживяване в света.

Като бях малък исках да стана... човекът, който кара камиона за почистване на улиците, а баба ми щеше да бъде назначена с големите ботуши на маркуча. Наблюдавах тези камиони от прозореца на блока с толкова сериозно умиление и отдаденост, че все още това се помни от роднините ми. По-късно се появиха клишетата като адвокат и др. Дядо ми до смъртта си пазеше един лист от стара тетрадка, където на 12 години съм написал, че ще стана адвокат.

Първата ми дума беше... искам... може да е била и папугашник (чорапогащник) или дори баба. Няма запазени хроники от това време.

В училище бях... доста палаво и проблемно дете. За първи път ми намалиха поведението в първи клас, защото прескочих през прозореца на първия етаж. В четвърти или пети клас ни вкараха при директора, защото се целехме с кестени, които събирахме за лекарства. Събрал съм стотици килограми с кестени, лайка, хартия и вече не си спомням какво още. Та се целехме с кестени и ни вкараха при директора Нонов. Беше страшилище. Той внимателно отвори един шкаф, в който имаше най-различни пръчки, боздуганчета и т.н. Попита внимателно кое си избираме. Сред нас имаше и един зубрач, отличника на класа. Избрахме едно, което изглеждаше по-меко, ама като посвири на главичките ни с него си беше бая твърдичко.

Някъде към 7 клас щяха да ни изключват заради това, че бяхме били "пеницилинчета" на по-малките ученици. Беше страшна драма, защото на някой от децата му се беше подула кълката, а родителите му бяха съчинили страшна история, че сме им били инжекции с неясно съдържание.

В гимназията нещата станаха още по-страшни, защото спрях да ходя на училище и въпреки това имах сравнително добър успех по повечето предмети и отличен по български, философия и история. Още тогава се самоопределих като хуманитарен кадър. Учителят ми по история, който по-късно стана преподавател в УНСС, ми помогна много да изляза от дупката, когато повечето учители бяха против мен. И учителката ми по математика, както и тази по български Тотка Гечева. Благдоарение на тях на косъм завърших 12 клас, но се явих на един паметен педагогически съвет, на който се решаваше съдбата ми. И днес още си го спомням, когато посещавам тези мероприятия в училище.

Кариерата ми прилича на... сбъдната мечта... пфуу, какво клише. Кариерата ми е избор на това да се занимавам с нещата, които обичам и страшно много ме вдъхновяват, пред правенето на кариера в класическия смисъл на думата. Имах възможност за израстване в младежкото представителство чрез Национален младежки форум, но политическата кариера е прекалено откъсната от дейностите на терен, с които обичам да се занимавам.

Кариерата ми прилича и на игра, защото през повечето време се занимавам със създаване и прилагане на програми в сферата на неформалното учене, където интекативното преподаване и преподаването през игра са запазена марка за екипите, които ръководя или с които работим. Кариерата ми е дълбоко свързана с една сграда в Родопите, където създаваме, обогатяваме и преживяваме с екипа на НЧ "Бъдеще сега", "Училище сред природата" вече 8 години.

Кариера за мен е забавление с приятели, хора със сродни интереси, ценностна система и разбирания. Израстването в нея може да е свързано със засаждане на повдигната леха или десетдневни интензивни приключения с деца и младежи в планината. Понякога може да е приемането на дълго разработвани промени в нормативната уредба в сферата на образованието, включването на поредното училище в Международната награда на херцога на Единбург, трансформацията на педагогически колектив, признание в сферата на тренерството на международно ниво или щастлив клиент във фирмата ни за реклама.

Мисля, че стигнах върха, когато стиснах ръката на президента г-н Плевнелиев, посланика на Великобритания в България Негово превъзходителство Джонатан Алън и едни от най-големите бизнес лидери на България при създаването на Фондация "Международна награда на херцога на Единбург – България" - нещо, за което работихме в екипаа ни повече от 4 години. Наградата е най-голямата програма за неформално учене в света, призната в 144 държави. Тогава реших, че трябва да забия обратно в Родопите и да си построя мечтата (в буквалния смисъл), вместо да стана изпълнителен директор.

Представям си бъдещето...споделено. По-близо до земята, по-близо до хората и това, което се случва в сърцата им. Представям си, че бъдещето е сега, защото расте във всеки един от нас и се визуализира в децата ни.

Чувствам се щастлив, когато... видя, че има ефект и резултат от усилията ми. Провокирани млади хора, деца, които поемат по пътя на науката или в сфера, която обичат и намират елемента си в нея. Там, където се пресичат страстта, талантът и природната интелигентност на всеки човек. Чувствах се щастлив, когато видях децата си усмихнати и със светнали очи или когато видях новия покрив на училището в Гудевица това лято. Музиката ме прави щастлив – музиката на природата или просто една каба гайда, която си говори с тъпан и глас.

Натъжавам се, когато... хората не се чуват и не се разбират в истинския смисъл на тези думи. Много често оставяме в себе си неща, които трябва да кажем както в личен, така и в професионален план. Тъжно ми е, когато видя негативизъм и омраза около себе си, породени в повечето случаи от страх. Тъжно ми е, когато съм безсилен. За съжаление се чувствам понякога така сред политическите ни елити и след техните решения, което ни най-малко не ме спира да променям позитивно всичко, което мога. Така например създадохме Младежка академия "Млади лидери" на НМФ през 2012 г. и вече повече от 250 младежи са минали през нея. Сигурен съм, че когато те започнат да променят на по-високо ниво, няма да съм тъжен.

Мечтая да... играя повече с децата си, да имам градина с лимец през следващата година, както и да завърша ремонта на училището. Мечтая всички деца – малки и големи, да играем по цял ден, докато се трудим, учим или творим нови идеи, които ще променят света.

Работата с деца... е уникална като всяка друга работа на света. Тя ми дава душа, сърце, много смях, идеи и преживявания, които поддържат вятъра в крилата.

Любопитно ми е да... науча повече за природата и себе си, искам да се изследвам още по-дълбоко. Любопитно ми е да видя докъде ще стигнем в експлоатирането на природните и социалните ресурси и дали можем да сътворим алтернатива на "това", в което живеем.

Да си лидер означава...да можеш да следваш. Да си спокоен, уравновесен и с ясно съзнание, което наблюдава, без да реагира. Лидерството е призвание, което трябва да имаме отговорността и силата да издържим. За това ни трябва баланс, който аз постигам с медитация, гледане на изгреви и залези и понякога с леден планински връх, по който сърфирам с борда си.

За да получавате бюлетина "Кариерен компас" на "Кариери", ориентиран към младите професионалисти, търсещи работа, влезте в сайта или се регистрирайте.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly