С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Видео уроци за HR: "Мениджър човешки ресурси"

Индивидуалният подход към хората винаги е за предпочитане, независимо че може да става въпрос за работни отношения, в които личността не играе определяща роля
Share Tweet Share
Снимка

Кадър от филма "Мениджър човешки ресурси"

[Film Movement] 

Един специалист по човешки ресурси, макар и да (трябва да) изглежда специален, също може да изпадне в капана "скучна работа и проблеми в семейството", а всеки следващ ден да бъде зацикляне в този модел. И как след това да се очаква да взема решения за съдбата на други хора?

Анонимната "корпорация"
В Мениджър човешки ресурси (2010) режисьорът Еран Риклис взема едно малко, почти незабележимо, но много мъдро решение – да не разберем имената на персонажите през целия филм. С едно изключение. Безименният "мениджър", около когото се върти цялото действие, живее и работи за пекарна в Израел, но по същия начин може да го открием и във всяка друга компания с механизирано производство и етика. Неслучайно началният кадър на филма е едно повтарящо се движение на изпичащия се хляб, зад което се очаква да стоят и точно толкова повтарящи се движения на анонимни неназовани работници.

Заобиколен от хлебни изделия и производство по план, главният герой зяпа нещо на компютъра си с празен поглед, докато един чарк не се счупва. Работничка на предприятието на име Юлия (единствената с име) е загинала при самоубийствен терористичен атентат. Това само по себе си дори не би било забелязано, ако историята не се раздухва от медиите и не се появява нахален журналист, който заплашва, че ще срине репутацията на безчовечното предприятие. Тук идва и една от най-забавните реплики във филма: "Каква корпорация? Та ние сме пекарна."

Емпатия през зимата
В историята, разбира се, има и доволно дразнеща "шефка", която поставя задача на HR-а да измисли нещо, така че щетите да бъдат избегнати. Изпраща го в Румъния, откъдето е Юлия, натоварен с ковчега й, за да я погребе и да говори с нейното семейство, така че да изкупи гузната съвест на компанията си. Към този момент това звучи като поредната неблагодарна задача, при която цялата отговорност се пренася върху един човек, без да е съвсем ясно дали усилията му изобщо ще дадат резултат.

Ако не се намесва абсурдът в лицето на Румъния през зимата, навярно би ставало дума за рутинно пътуване по служба. Но щом още на летището се оказва, че липсва транспорт, служебното пътуване еволюира в нещо по-необичайно. Отвратителните условия на немарливост и корупция (впрочем доста подобни на българските) парадоксално водят до това корпоративната задача да се превърне в човешка история. В пълната антиутопия на един свят далеч от работното място за пръв път виждаме HR-ът да проявява емпатия и страст към задълженията си.

Отговорност до пръсване
Без никога да виждаме Юлия жива във филма, постепенно развиваме много силна връзка с нея – чрез внимателното описание на средата и образите на близките й. По същия начин и главният герой, за когото тя дотогава се е свеждала до работна единица с фиш за заплата, разбира, че в крайна сметка е изпуснал от погледа си човек. И едва когато жертва времето си и се хвърля в неприятни приключения на Балканите, тогава изпълнява онова, което се иска от него.

Изводът от Мениджър човешки ресурси е ясен: при човешките ресурси ударението е тъкмо върху това, че те са човешки, тоест индивидуалният подход е винаги желан, независимо че може да се касае за работа, в която личността не играе определяща роля. Търпението и инатът са задължителни, за да може един HR да практикува добре професията си. При това не просто за да върши текущите си задачи, а за да намира смисъл в заниманието си.

А големият смисъл кореспондира с голямата отговорност. Когато от теб зависи репутацията на цялата компания, най-малкото, което те очаква, е няколко мразовити дни на две хиляди километра разстояние от вкъщи в компанията на ковчег.



За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly