С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Албена Алексиева: Промяната е въпрос на личен избор

"Пет минути със"... Албена Алексиева, учредител и председател на фондация "Очи на четири лапи"
Share Tweet Share
Снимка

Уголемяване

[Личен архив] 

В поредицата "Пет минути със..." ви срещаме с изявени български и чужди професионалисти в различни области. Албена Алексиева е учредител и председател на фондация "Очи на четири лапи".

Албена е завършила психология и радиожурналистика. Тя е продуцент и водещ на предаването "Внимание животни" по Дарик радио. На тринадесетгодишна възраст заболява от вирусен менингит, вследствие на което ослепява. Ползва куче водач от 1999 година.

Като малка мечтаех да... стана велика актриса. Представях си големите сцени, по които се разхождам неустоимо красива и завладяваща. Виждах се на филмовия екран с черни къдри и огнени очи и нямах търпение да дойде времето, когато ще затъмня София Лорен! Иначе си бях съвсем обикновено дете - квартална лудетина със скъсани на коленете дънки "Рила", и с коса сплетена на две плитки. Биех се с момчетата, присмивах се на влюбените си съученички и всеки ден в пет часа следобед разстилах на бюрото си всички учебници и тетрадки, за да ме заварят родителите ми потънала в учене и да не се налага да обяснявам къде съм скитала с колелото или кънките след часовете.

В училище бях... погълната много повече от това, което се случваше в междучасията, отколкото от произтичащото в час. Имам купища ярки спомени за училищни тържества, за участие в пиески и рисуване на класни табла и стенвестници. Единственият ми тематичен спомен от часовете е свързан с ужасния срам, който преживях когато класният ми написа двойка по география, защото вместо над урока за изчисляване на географска ширина и дължина, бях прекарала целия ден в рисуване на Дядо Мразовци за новогодишния купон на класа. Истината е, че се справях почти отлично с учението, без особени усилия, с изключение на математиката. Нея смятах за мистична наука за богоизбрани. На 13 години ослепях от вирусен менингит и точно за 3 дни животът ми се промени напълно.

Любимият ми момент от деня е... утрото, когато се "излюпвам" чисто нова и се настройвам за приключението, наречено "днес". Обичам утринните си ритуали – зареждането на кафеварката, шетнята из топлата кухня, минутите под душа и кафето с цигара на терасата. Утрините са пълни с обещания и предчувствия, а настроението, което ми носят ме държи във форма часове на ред.

Кариерата ми прилича на... подготовка за трудна и вълнуваща мисия. Слепотата ми донесе търпеливо самонаблюдение и някак закономерно ме подтикна да уча психология. С времето осъзнах, че това е великолепен инструмент, с помощта на който започнах да разбирам по-добре себе си, другите и света. Години по-късно добавих в "Житейското си оборудване" още един инструмент – журналистиката. Тя улесни уменията ми да общувам с различни публики, да изпращам избистрени и убедителни послания. През 2000 г. учредих Фондация "Очи на четири лапи", която пък е юридически и финансов инструмент за реализация на идеята ми за българско училище за кучета водачи на слепи хора. Щом погледна назад установявам, че всеки етап от моя път закономерно ме е водил към този социален проект. В неговото развитие ежедневно влагам опит, знания и можене, придобити по различно време и на различни места.

Най-голямото предизвикателство в моята работа е... да не започна да се вземам много на сериозно. Държа в ума си идеята, че не съм венчана нито за работата си, нито за успеха, а още по-малко за правотата си. В офиса на Фондацията или в Дарик радио всеки работен ден ми носи куп задачи, които просто внимавам да свърша по възможно най-добрия начин и това е всичко.

Най-много се възхищавам на... хората, които успяват да превърнат хобито си в професия. Те правят любимите си неща, които при това ги хранят и ги прославят, така че за мен това са истински щастливите хора. Впрочем и според каноните на психологията, това е най-резултатната мотивация за работа – да правиш нещо, защото просто не можеш да се спреш и то ти носи удоволствие, радост и вдъхновение. Когато това е основния мотив за работа, тогава парите и славата идват като закономерни следствия, а целта е правенето на любимото нещо.

Първото ми куче водач беше... ключ към новата ми идентичност. Казваше се Камила Аус Дем Шварценцвингер и беше аристократична немска овчарка, възпитана и обучена в Арнщат, Германия. С нея си говорехме на немски, стряскахме и очаровахме софиянци, и за седем години завладяхме умовете и сърцата на много хора. Дълго време Камила и аз бяхме лицата на Фондация "Очи на четири лапи" и отговорно мога да твърдя, че отличната й работа за мен и за проекта са в основата на успеха на Фондацията. Сегашното ми куче водач, второ подред, е очарователна руса красавица, която се казва Грейс Мтел и е най-дружелюбното и ведро създание на света. Тя е възпитаничка на Българското училище за кучета водачи и с нея сме заедно от 2007 година.

Трите неща, без които не мога, са... семейството ми, кучето ми и един неизкореним оптимизъм. Чудех се дали да не добавя тук и компютъра, но това информационно средство бързо еволюира, така че утре може да е нещо друго.

Зарежда ме... срещата с щастливи и ведри хора. Те винаги са добронамерени и тяхното сияние променя въздуха наоколо.

Натъжава ме... фактът, че твърде много хора охотно избират и приемат ролята на жертви. Жертвата живее в страх и тревожност и изразходва енергията си, за да търси вина и виновни. Каква загуба! Ако само за ден сменят фокуса от търсенето на вина към поемането на лична отговорност, те ще се изумят от благотворните промени, които това преживяване ще им донесе. Искам да им подаря една мисъл на Кунфуций: "По-добре да запалиш една единствена свещ, отколкото да проклинаш мрака."

Бих искала да променя... гледната точка на всеки объркан и отчаян човек, с който ме срещне живота. Но знам, че не мога. Промяната е лично преживяване и винаги е въпрос на личен избор.

Уча се от... всичко и от всеки, при това постоянно. Мисля, че ученето е процес, вътрешно присъщ на живота и ако спреш да се учиш, т.е. да се променяш, в известен смисъл спираш да си истински жив.

Работата с кучетата ми дава... успокояващата връзка с безхитростната природа. Кучетата са спонтанни, жизнерадостни и живеят "тук и сега". Те обичат безусловно и предано. За тях няма вчера и утре, няма сложни стратегии и разбити надежди. Отношенията с тях са логични и прости – любов за любов, и всичко се случва сега. За мен е забавно и радостно да откривам как работи "умът" на кучето и как психиката му преработва всяко взаимодействие със света и човека.

Нещото, в което вярвам абсолютно, е,... че Ние сме творци на собствените си граници. Заключваме умовете си, после хвърляме ключа през прозореца и с въздишка сядаме пред телевизора, за да наблюдаваме как живеят другите. Не, благодаря. Животът е вълнуващо приключение, което не бих могла да си позволя да пропусна. Обичам нещата, които правя. Приемам спокойно и с любопитство предизвикателствата и знам, че всеки човек има и ангелска същност, затова винаги търся контакт с нея.
 

За да получавате бюлетина "Кариерен компас" на "Кариери", ориентиран към младите професионалисти, търсещи работа, влезте в сайта или се регистрирайте.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly