С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Видео уроци за HR: Враг номер едно

Не толкова видът на работата, колкото нагласата за нея, правят разликата между работохолика и всички останали
Share Tweet Share
Снимка

Кадър от филма "Враг номер едно"

 

Със сигурност може да се спори дълго относно "Враг номер едно" и това колко достоверен е в опитите си да представи процеса по залавяне на Осама бин Ладен. Дори и най-яростните критици на филма обаче се обединяват около две неща – че без агентът от ЦРУ, наречена във филма Мая, залавянето най-вероятно нямаше да се случи. Както и че измисленият персонаж на Мая отразява в голяма степен качествата на нейния първообраз – посвещаване на работата и силен характер.

Къде ми отиде задачата?
Може би най-вълнуващи за зрителя са сцените, в които Мая натрива носовете на шефовете си с убедеността си къде се намира бин Ладен. Така например на една среща тя е помолена да седне по-встрани от другите по съображения, че над нея има няколко преки ръководители, а и защото е жена. Това не й пречи да се намеси в момент, когато шефът на ЦРУ недоволства, че подчинените му не могат да се разберат на колко процента е сигурно дали бин Ладен се е скрил на определено място. Пренебрегнатата Мая се обръща и казва: "Процентите са сто. Е, може би е по-добре да кажа 95, защото всички тук сте маниаци на тема сигурност." Статуквото е разклатено.

В среда, в която другите гледат на работата си като сбор от задължения за отмятане, Мая е изпълнена с почти месианско самочувствие за ролята си на разузнавач, като е водена от една-единствена цел: да събира информация за най-големия злодей в света. Когато нейна колега умира при атака в Афганистан, тя заявява напълно сериозно: "Вярвам, че аз оцелях, за да довърша работата си." Затова и в самия край, когато целта е най-накрая постигната, големият мозък зад операцията има сили само да седне и да заплаче. А на уверението, че се е справила перфектно и всичко е приключило добре, тя кима и започва да плаче отново. След като се е сляла с голямата задача, оставайки без задачата, за нея не остава никакъв алтернативен живот.

Гражданско неподчинение
Разбира се, надали всяка работа би могла да предложи залог като това да хванеш престъпник номер едно, но е впечатляващ контрастът между напълно отдадената, лишаваща се доброволно от личен и социален живот Мая и колегите й, които също като нея работят върху най-интересния възможен казус. Това доказва, че не толкова видът на работата, колкото нагласата за нея, правят разликата между работохолика и всички останали. А мисленето през цели е много по-мотивиращо, отколкото мисленето през брой работни дни, да речем.

В по-индивидуален план разликата идва от особения характер на Мая. Някои критици на филма смятат, че е нереалистично в толкова централизирана структура като ЦРУ да има служители, готови да мислят и действат самостоятелно като нея. В действителност обаче колеги на прототипа на героинята (известна само под псевдонима Джен) споделят тъкмо обратното – че тя не е приятен характер, но никой приятен характер не би заловил Осама бин Ладен. Макар привидно да изглежда, че екипната работа е в основата на успеха, то когато части от екипа бездействат, правилното решение се оказва несъгласието, колкото и рисковано за колектива да изглежда то. Крайният жест на това несъгласие е заплахата на Мая, че ако не получи нужната информация от шефовете си, ще поиска да се върне обратно в Щатите. Изправени пред този отчаян ултиматум, йерархично по-високо поставените се предават.

I want it all
Колкото и симпатични да са характерологичните особености и моментите, когато Мая "забива" с фрази мъжете над себе си, това самочувствие работи не самоцелно, а защото е подкрепено с аналитичен талант. Нещо, около което се обединяват всички нейни колеги, е, че тя знае повече за "Ал Кайда", отколкото всеки друг в ЦРУ, както и че никога не я е страх да прави грешки, стига това да й помага в дългосрочния анализ.

"Враг номер едно" обаче не дава ясен отговор на въпроса дали работиш ефективно, защото искаш да видиш мечтата си сбъдната или обратното. Може би такива като Мая биха се изгубили в обсесията си, а може би биха се уморили, ако попаднат на неразбиране. Но едно е сигурно и не зависи от конкретния случай – когато даваш всичко от себе си за общата цел, имаш правото да изискваш всичко.



За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly