С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Видео уроци за HR: Лешояда

Или как се прави кариера на всяка цена
Share Tweet Share
Снимка

Кадър от филма "Лешояда" на режисьора Дан Гилрой

 

Мрачен и алчен за насилие е Лос Анджелис в "Лешояда" на Дан Гилрой. С бруталния си натурализъм предизвиква въпроси дали наистина нещата са толкова диви, колкото по улиците на Калифорния. Погледнат през развитието на главния герой – Лу (Джейк Джилънхол), отговорът на филма е ясен: диво е точно толкова, колкото дива е средата, в която всеки е длъжен да се бори за своето място под слънцето.

Толкова голям, колкото лъжите си
Описаният в "Лешояда" път към успеха е безспорно преувеличен в търсене на кинематографичен ефект, но ако се абстрахираме от индивидуалната история, принципните уроци на филма са наръчник за мениджъри, при това придружен с картинки. Образът на Лу – амбициозен бачкатор, готов на всичко, за да успее, отразява както пороците, така и предимствата на една съвременна кариерна битка. Упоритостта е равносилна на късмета, а постоянното оптимизиране на работния процес е придружено от необходимата доза мръсни номера.

В рамките на два часа проследяваме как един безработен аутсайдер се превръща в self-made мениджър на компания за телевизионно отразяване на битови трагедии и престъпления. Разстоянието между двата образа е последица колкото от негови конкретни ходове, толкова и от нещо далеч по-базово: смелостта му да действа като човека, когото иска да бъде. Ако в началото Лу звучи като социопат с мания за величие, то в края той е преуспял социопат с мания за величие. Дори и да изглежда нелеп на моменти, разбираме защо всички се съобразяват с него. В една сцена той разказва, че е преминал онлайн курс по бизнес, в който са му поставили за задача да изброи нещата, в които е добър, и нещата, които обича да прави. "Може би телевизията е нещото, в което съм добър и обичам да правя" – това изречение звучи наивно, но не и за него. Като човек без образование и опит в телевизионната индустрия той никога не би бил взиман насериозно. Освен ако самият той няма самочувствието, че има защо да бъде взиман насериозно.

Животът като шоколадов кейк
Преди да стигне до бизнеса с видео отразяване, Лу предполагаемо е опитал десетки пъти да направи удара си, но резултатът е бил фиаско. Въпреки това му трябват точно две минути, за да използва шанса си да попадне на инцидент на пътя, да се въодушеви от възможностите на видео заснемането, да получи базова информация и да се посвети изцяло на новата си идея. В този момент, вместо да се обезкуражи от миналите си неуспехи, той вече се вижда като един от най-добрите в занаята. Потвърждава се старата максима, че едно е да искаш да ядеш шоколадов кейк, а друго – да си гладен, и само ако си гладен достигането на целта е не просто нещо приятно, а начин за оцеляване.

Доколкото Лу Блум е напълно самоук, "Лешояда" може да даде неправилното впечатление, че всичко може да бъде научено от интернет. В действителност филмът защитава тезата, че в наши дни има достатъчно много достъпна информация, за да може някой да се оправдава, че няма квалификация да върши работата си. Комбинирайки аскетично събиране на знания вкъщи с активно изучаване на конкуренцията и особеностите на терен, Лу контролира целия процес от началото до край. Тъй като е наясно с това как стават нещата, цялата отговорност е върху него, което води и до най-правилните решения. Противно на слуховете, че шефът е най-незапознат с процесите в компанията му, в "Лешояда" лидерът е обсебен от идеята, че трябва да знае всичко най-добре, а не да зависи от добрата воля на персонала си.

Човешкото човешко
"Персоналът" на Лу всъщност се състои от един-единствен човек на име Рик. Въпреки това сцените с Рик дават полезни съвети и в сферата на отношенията работодател-служител. Тук филмът частично критикува практиките на Лу, който ловко манипулира Рик, така че последният да върши огромно количество работа за почти никакви пари. Затова и щом се усеща, че шефът му се опитва да го измами, Рик успява да издейства по-добри условия за себе си, а в диалога му с Лу за пръв път през целия филм последният бива сразен от нещо, а именно – откровението на служителя му, че Лу не познава хората, а се държи, все едно ги познава.

В същото време още от началото Лу се запознава достатъчно добре със случая на Рик, останал без работа и дом, като го убеждава, че кариерната възможност е най-доброто заплащане, което може да получи. Впоследствие отделя внимание, за да отчита прогреса му и да прави нарочни комплименти, когато има защо. Тук филмът трябва да се тълкува двузначно – от една страна, очевидно че Лу върши всичко това от прикрита алчност и по клишетата от онлайн курсовете, които е минавал. От друга, въпреки че отстрани изглеждат непохватно, тези му действия са достатъчни, за да си осигури амбициран служител, чиято квалификация непрекъснато се повишава. Изводът е най-общо следният – човешкото отношение към служителите е от полза за цялата компания, особено ако то е наистина човешко.

След финала на "Лешояда" мнозина биха намразили Лу Блум за крайните му методи и готовността му да премине през чуждите трупове, за да бъде най-добрият в бизнеса си. Но една от ценностите на филма е, че не превръща героя си в абсолютен злодей, а се опитва да разграничи добрите мениджърски практики от техните извращения, така че всеки да реши за себе си кое е позволено.



За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly