С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Калина Иванова: Съвършенството е не само непостижимо, но и нездраво

"Пет минути със"... Калина Иванова, управител на Комплекс за психично-здравни услуги в общността
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

В поредицата "Пет минути със..." ви срещаме с изявени български и чужди професионалисти в различни области. Професионалният път на Калина Иванова е свързан с Фондация "Глобална инициатива в психиатрията – София", за която работи от 2008 г. Към момента е управител на Комплекс за психичноздравни услуги в общността. През годините е участвала в много и различни проекти, насочени към подобряване качеството на живот на хората с психични увреждания.

Завършила е бакалавърска степен по "Психология" в Югозападен университет "Неофит Рилски", Благоевград. Дипломант е в програма "Логопедия" и програма "Клинична социална работа" на НБУ. Притежава следдипломна квалификация от Фондация "Асоциация Анимус" и Софийски университет "Св. Климент Охридски" на тема "Основи на психоаналитична техника с деца и възрастни".
Калина ще бъде и един от лекторите на предстоящото девето издание на Форум "Ключ", на който "Кариери" е медиен партньор. Събитието ще се проведе на 18 април 2015 г. в Модерен Театър. Повече за него можете да научите тук.

Като малка исках да стана... адвокат. Вярвах, че само така мога да направя света по-справедлив. После просто порастнах.

В училище бях... повече умна, отколкото ученолюбива, премерено девиантна и от тези, които винаги, ама винаги гледат учителя в очите.

Моята първа работа беше... в студенстските ми години, бях сервитьорка в най-якото рок кафе в Стара Загора. Така платих голяма част от образованието си.

От нея научих... колко е важна дисциплината на работното място, колко силна е зависимостта между отделните членове на екипа, когато трябва да излезете с общ продукт. Освен това разбрах как служителите всъщност репрезентират в ума на клиента образа на цялата фирма/организация, а това налага висока лична отговорност на всеки работещ. И не на последно място се научих как се носи пълна табла на три пръста. Още го мога.

Определям себе си като... съвсем обикновен човек, който често попада в необикновени ситуации.

През последните години се занимавам с... темата за психичното здраве и с управление на процеса на предоставяне на социални услуги за хора с психичноздравни трудности.

Кариерата ми прилича на... любимия ми чифт обувки - моят номер са, пасват ми идеално, чувствам се щастлива с тях и ме водят по моя си път.

Обичам работата си, защото... тя нито един ден не ме оставя безразлична към живота.

Най-голямото предизвикателство в работата ми е... да не обръгна, да не прегоря и да ме обхване онзи професионален цинизъм и високомерие, които истински ме плашат и отблъскват едновременно.

В свободното си време... дефиницията ми за свобоно време сериозно се компрометира напоследък, но когато намеря такова, обичам да ходя на кино и да злоупотребявам с пуканки.

Радвам се, когато... все по-често виждам усмихнати, любознателни и позитивни хора.

Ядосвам се, когато... нещо не ми се получи от първия път.

Качеството, което най-много харесвам в себе си, е... че може да ми се вярва.

А това, което не харесвам... само едно ли? Понякога съм много нетърпелива.

Качеството, което най-много харесвам в колегите си, е... готовността им да скачат в дълбокото и фактът, че носят на работа.

А това, което не харесвам, е... че понякога са много разхвърляни.

Ако можех да се върна назад,...не бих променила нищо. Не искам да се връщам назад, защото не ми беше лесно да стигна дотук.

Трите неща, без които не мога, са... любовта на моята тригодишна дъщеря, чувството за хумор на съпруга ми и вярата, че най-доброто предстои.

Трите места, без които не мога, са... няма такива, важни са ми хората, не местата.

На моето първо интервю за работа... отидох с майка ми за спокойствие (нейно).

Хората с психични увреждания в България... се нуждаят от изключителна подкрепа и приемане от страна на обществото. Тяхното възстановяване и пълноценно участие в живота на общността са напълно възможни и постижими цели.

Колегата (или шефът), когото никога няма да забравя, е... помня ги всички до един, гарантирам същото и за тях.

Възхищавам се на... много и различни хора по различни причини, но като че ли най-вече на онези от тях, които всеки ден полагат усилия да постигнат целите си.

Уча се от... дъщеря ми, от хората, с които работя и напоследък, все по често и от собствените си грешки.

Първото нещо, което правя, когато си включа компютъра, е... да си отворя служебната поща.

Ако можех да направя света съвършен, бих... светът никога няма да бъде съвършен, независимо колко се опитваме и стремим към това. Причината е, че подобно съвършенство е не само непостижимо, но и нездраво. Мисля, че трябва да се стремим единствено към съвършенство в отношенията си с другите.

Вярвам в... това, че всички ние, заедно наистина можем повече.

Не вярвам в... клишета и суеверия.

Успехът е... субективно преживяване преди всичко – то е копнеж, удостоен с удовлетворение. Облива те едно спокойствие и смирена гордост, много е приятно.

Моята кауза е... свързана с подобряване на съществуващите и изграждане на нови възможности за подкрепа на хора, чийто живот е засегнат от психично страдание.

Избрах да живея и работя в България, защото... всъщност никога не съм искала да живея и работя в чужбина. Никога, дори и когато тук ми е било много трудно. Не съм мислила защо не са ме завладявали емигрантските копнежи. Явно просто така съм устроена - да оставам.

Искам да променя... с колко време разполагате? Много неща. Искам да променя съществуващата система от психичноздравни услуги към по-добро. Искам да внеса промяна в нагласите на хората към онези от нас, които са засегнати от психично страдание и които смятаме за толкова различни и чужди. Искам малко по-красив, уютен и смислен свят. Освен това искам като си търся ключовете в чантата, това да не ми отнема повече от 5 минути :)

Моята представа за идеалната работа е... когато нещата ти се получават добре, щастлив си с това, което правиш, и има добавена стойност.

Ако можех да сменя професията си, бих била... космонавт. Мисля, че командировките ще са повече от страхотни.

Моят съвет към младите хора в България е... не правете нещата в живота си, защото "трябва", а защото "така трябва".

Предстои ми... участие на Форум "Ключ" на 18 арил 2015 г. в Модерен театър.

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest. 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly