С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Видео уроци за HR: Арго

Във филма, който е режисиран, продуциран и изигран в главната роля от Бен Афлек, ясно се виждат границите на майсторството да си лидер
Share Tweet Share
Снимка

[IMBD] 

"Единствената истинска мъдрост, която мога да предложа, е, че ако има майсторство, то е в колективната работа с други хора." Това изречение на Бен Афлек обяснява честите му скоци от актьор към режисьор или от сценарист към продуцент и успеха му във всички поприща. В Арго, режисиран, продуциран и изигран в главната роля от Афлек, ясно се виждат границите на майсторството да си лидер. И в крайна сметка –  необходимостта от една капка лудост, която да направи разликата.

Твърде сериозно, за да се приеме насериозно
Също като друг агент на ЦРУ, представен в тази рубрика – героинята във Враг номер едно, и Тони Мендез, трябва да мисли извън рамките и да се конфронтира с началството си, за да постигне крайната цел. Само че докато Враг номер едно показва как социопатията може да се окаже изненадващо предимство при справянето с тежки и необичайни задачи, то в Арго мисленето е в посока как убеждаването на хора може да заблуди дори за очевидна лъжа. Като тази, че шестима задържани американски дипломати в Иран всъщност са актьори в американска филмова суперпродукция.

Когато Мендез пристига в близкоизточната държава, за да върне обратно шестимата, той се разхожда между екзекутирани трупове и горящи сгради. Но вместо да се предаде пред неизбежната логика, че операцията е пред провал, агентът се промъква между обичайните матрици и избира нестандартния подход. Времето е малко, а рискът е огромен – ситуацията е толкова сериозна, че сякаш само нещо несериозно може да я разреши. В среда, в която всеки опит за конфронтация изглежда обречен, решението е най-смелото възможно: да не се конфронтираш, а да залъгваш, докато стане късно да те хванат. Именно неочакваността на избрания сценарий заварва неподготвени враговете и довежда до щастливия край. Нещо повече – по сведения на самия Тони Мендез, безумният му план е постигнал още по-важния ефект да успокои шестимата заложници в подобен тежък момент.

Сам с всички
Очевидно е, че едно решение, което само по описание звучи нелепо за организацията, която Мендез представлява, ще му навлече достатъчно неприятности с ЦРУ. Още повече при мисълта колко явно трябва да се лъже и мами, за да се реши задачата. И тук идва хлъзгавият и изцяло инстинктивно постижими баланс на интересите. На практика героят е разпънат между непосредствената си преценка за ситуацията и консервативните разбирания на шефовете си. Онова, което се оказва решаващо за избора му, е мисълта за другите. В тази конкретна операция агентът трябва да бъде много повече емпатичен и чувствителен към психологическата игра, отколкото към класическите правила на разузнаването. Разбира се, тази свобода не е плод на внезапно щукване, както може би внушава на моменти филмът, а се появява едва след като са преценени всички възможни варианти.

Решаващи обаче са комуникативните умения. Когато планът започва да се разгръща, заложниците са под стрес, колегите обясняват колко е невъзможно всичко това, а иранците дебнат зад ъгъла. Симптоматично е, че дори в най-напрегнатите епизоди Мендез не се бои да задава наивни, но много искрени въпроси като: "А може ли да обучите някого да бъде филмов режисьор за един ден?" Без да има квалификация, свързана с кино, героят на Бен Афлек успява да научи всичко необходимо само с любопитство и коопериране с правилния екип. Макар че той е единственият, за когото може да се каже, че без него операцията изобщо не би била измислена, през цялото време поведението му е на човек, който не раздава заповеди, а свързва парчетата от пъзела чрез постоянен диалог.

Сивият човек
Важен детайл, който разбираме накрая, е, че Тони Мендез, макар и награден, ще остане в сянка, докато операцията, екранизирана в Арго, не бъде разсекретена шестнайсет години по-късно. Това обаче е последната грижа на агента. Самият Тони Мендез ще сподели в едно интервю, че въпреки откровените измислици във филма, образът на Бен Афлек е напълно автентичен заради това, че той почти никога не се усмихва и влиза идеално в попрището на "малкия сив човек", който не говори особено, но върши работа. Най-голямото геройство на героя се оказва, че в обстоятелства, провокиращи месианство, той остава напълно хладнокръвен и скромен.
 
 

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly