С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Деница Петрова: Ако имате кауза, която докосва сърцето ви, имате и какво да направите за нея

"Пет минути със"... Деница Петрова, активист и ръководител на офиса на "Грийпийс България"
Share Tweet Share
Снимка

 

В поредицата "Пет минути със..." ви срещаме с изявени български и чужди професионалисти в различни области. Днес това е Деница Петрова, която е активист и ръководител на офиса на "Грийнпийс България". Преди това е работила и като координатор проекти в екологично сдружение "За Земята". Завършила е магистратура по социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Грийнпийс" е една от организациите, които ще участват в новото издание на кариерния форум "Кариера с кауза". По време на събитието посетителите ще имат възможност да се срещнат с представители на различни неправителствени организации и да се запознаят с отворените позиции за стаж, доброволчество или работа в тях. Форумът, на който "Кариери" е медиен партньор, ще се проведе на 16 май 2015 г. в двора на Софийския университет. Повече информация ще намерите тук.

Като малка исках да стана актриса.

В училище живеех малко в свой свят, не бях особено популярна, но правех нещата, които харесвах.

Моята първа работа беше... преподавах екологично образование на деца в секвоените гори на Калифорния.

От нея научих... колко е шарен светът и как можеш да запалиш любовта и любопитството към него. Научих и как да прикова вниманието на 25 деца едновременно (за кратко време, разбира се, но и това си е успех).

Определям себе си като... планинарка, която си мечтае за морето.

През последните години се занимавам с... природозащита.

Кариерата ми прилича на... ясен прав път, само пейзажът се сменя от време на време.

Обичам работата си, защото... вярвам, че това, което правя, има смисъл. А и съм с прекрасни хора край себе си.

Най-голямото предизвикателство в работата ми е... напоследък офисът ни се разраства – с нови каузи и кампании, нови хора. Предизвикателството е да успеем да вдъхнем живот на всичко, с което сме се захванали, нещо да не изпадне в суматохата. Да има време и енергия за всичко.

В свободното си време... съм някъде навън – по планини, поляни и морета, с близки хора. Или пък разучавам народни песни. Има много красиви песни, които искам да зная. Тъкмо тръгнах на уроци по пеене.

Радвам се, когато... видя промяната към по-добро. Понякога е осезаема - виждам я в блясъка в очите на доброволците, в многото малки инициативи, които някой някъде случва. Радвам се, когато хората се свързват и организират помежду си за неща, които ги вълнуват. Има толкова много нови инициативи, творчество.

Ядосвам се, когато... се сблъскам с безсмислена бюрокрация, която ми изяжда силите и времето. Ядосвам се на неефективността.

Качеството, което най-много харесвам в себе си, е... способността ми да се регенерирам.

А това, което не харесвам... мрачните си настроения. Гледам да не им се давам лесно, но се случва да ги пускам в себе си и после да си ги отглеждам.

Качеството, което най-много харесвам в колегите си, е... инициативността. И това, че мога да разчитам на тях. И че не се отказват лесно, упорити хора са.

Ако можех да се върна назад, бих... взела някои решения в живота си по-бързо. Няма какво да се мотае човек, ако чувства какво е правилно за него. Скача напред и толкова.

Трите неща, без които не мога, са... няма такива неща. Без всякакви неща може да се свикне бързо. Но не мога без приятелите и близките си.

Трите места, без които не мога, са... планината, морето и моята хралупа, в която мога да бъда със себе си.

На моето първо интервю за работа...спомням си го смътно, предполагам, че съм се притеснявала. После така се случи в живота ми, че всъщност ме канеха за определени позиции. За "Грийнпийс" първо бях доброволец, после работех в зеления НПО сектор. А когато дойде време да се отваря представителство на организацията в България – просто ми се обадиха.

Опазването на околната среда... е начин на живот. Не би трябвало да е нещо отделно, с което се занимаваме. Ако нивото на осъзнатост на хората е високо и свързаността им с природата е естествена и силна, то нямаше да има нужда от кауза "опазване". За съжаление, има дълъг път за извървяване. Ако опазването бе неизменна част от живота ни, аз бих се занимавала с други неща, толкова свободно време би ми се отворило

Колегата (или шефът), когото никога няма да забравя, е...Лиса Лизард. Преподавахме с нея в планините на Калифорния, водехме деца на походи и споделяхме с тях чудесата на секвоените гори. Тя бе един от менторите ми. Внасяше някаква магия във всичко, имаше топлота и грижа, която се предаваше на хората край нея. По времето, когато работехме заедно, бе на около 45 години, а разказваше на децата, че е на 80 – и е така добре запазена, заради непрестанната си връзка с планините и природата.

Възхищавам се на... хората, които дават енергията, времето и любовта си за кауза, в която вярват. На доброволците. Възхищавам се и на музикантите, хората, които свирят на музикален инструмент. Аз това не го умея.

Уча се от... вдъхновяващи примери.

Първото нещо, което правя, когато си включа компютъра, е... да видя кой къде ме е търсил и за какво.

Ако можех да направя света съвършен, бих... го направила, а после отивам на дълга ваканция по южните морета.

Вярвам в...Божия промисъл. Не че го разбирам.

Не вярвам във... всичко, което се пише в медиите.

Успехът е... хубаво нещо. Но е нещо субективно, няма рецепта, зависи какви цели си си поставил. За някой успех е да има първокласна кола, за мен успех ще е да мога да си поправя колелото сама.

Моята кауза е... гражданската активност. Звучи малко като изтрита фраза, но ако хората вярваха повече в силите си да променят, да отстояват, тогава и общият ни живот щеше да е по-различен, с по-малко небивалици. Имам един любим цитат, на Маргарет Мийд: Never doubt that a small group of thoughtful, committed citizens can change the world; indeed, it's the only thing that ever has. Не знам как най-точно да го преведа - "Никога не се съмнявайте, че малка група от отдадени граждани може да промени света, всъщност това е единственото, което някога го е променяло". Подариха ми го на снимка, като си тръгвах от Щатите. И то си е точно така.

Кариера с кауза се прави...със сърце.

Живея и работя в България, а не в чужбина, защото...обичам страната ни. Тук е домът ми. Живяла съм на други места, но там нямам тази вътрешна връзка. А тя за мен е по-важна от стандарта на живот. Може би така съм възпитана, баба ми винаги ми е казвала " От България по-хубаво няма". А тя е походила по чужбина, живяла за малко на времето в Узбекистан, не е нещо, което казва така - наизуст и без да знае.

Искам да променя... песимизма, черногледството. Трудно понасям изказвания от типа "българска работа" или мрънкането, което си остава само мрънкане – за това как някой някъде ни е виновен за нещо. Много неща зависят от нас самите.

Моята представа за идеалната работа е... да правиш това, което обичаш.

Работата в неправителствена организация...дава удовлетворение. Не произвеждаме стоки, не въртим пари. Но променяме нагласи и увличаме покрай себе си хора.

Ако можех да сменя професията си, бих била... не бих си я сменила. Когато се прибрах от чужбина през 2004 г., трябваше да реша накъде да поема в реализацията си. И тогава много ясно знаех, че накъдето се устремя, там и ще бъда дълго време. Съвсем целенасочено избрах да правя това, което правя и сега – кампании за по-зелен свят. Но ако можех, бих намалила времето прекарано пред компютър в полза на време, прекарано сред природата.

Моят съвет към младите хора в България, които искат да работят в НПО сферата, е... да са упорити, не е лесно. Но си струва. Ако имат някаква кауза, която докосва сърцата им, значи имат и какво да направят за нея. Работата в НПО сферата е наистина за хора, които имат вътрешната мотивация. Наскоро имахме конкурс за нов човек – и това бе определящото – дали хората просто търсят някаква работа или наистина им пука за мисията на "Грийнпийс". Няма как да убеждаваш някой да не си взема поредната пластмасова торбичка в магазина, ако не виждаш проблема и искрено не искаш да намалиш безсмисления боклук.

Предстои ми... розобер.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly