С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Летни професии

Когато дойде лятото, уместен е въпросът къде ще се почива? За някои обаче работата тепърва започва
Share Tweet Share
Снимка

[pixabay] 

Замисляли ли сте се кой подбира музиката, която се чува от близкия бар, докато лежите в пясъка? Кой е на работа без почивка (освен ако не вали) всеки ден от 10 до 18 ч.? Или какво кара почиващите да се стичат до определена зона на плажа, дори ако са в другия му край? Точно така – сезонните работници. Хората, които те "глезят", за да продават и да изкарват бързи пари, обикновено са мили, забавни и гледат как да ти завъртят главата, ако забележат, че ментата вече е свършила половината работа. Разбира се, това е част от задължението им, когато са на разположение само за няколко месеца и от услугите им се ползва целият арсенал от претенции на летовниците. Какво обаче ги стимулира? Защо избират сезонната работа (в България) пред целогодишната? Или може би тя е единствената алтернатива?

Първи стъпки в пясъка
След 17 ч. барът се изпразва и Валентин усилва класическите парчета, вече няма кого да "стресне" с по-бунтарската музика. Той е барман на 52 и за първи път работи на морето. Дълги години е бил управител на заведение в Троян и сега идва тук, за да помогне на приятел с менажирането на бара. Не изкарва много, около 1000 лв. с бакшишите – нищо, на фона на двете хиляди евро, които получава за същата работа в Германия. Сезонно поработва и там навремето, почти без език. Знае малко немски благодарение на фабрика за металорежещи машини близо до Щутгарт, в която се труди три години. "Виждаш ме, няма да седна и да стоя, но все пак съм на 52", отговаря на въпроса защо не е отпрашил отново навън, където очевидно има повече пари. Не иска да уточни как стоят нещата тук, но пази приятен спомен от подредена Германия, добре заплатените допълнителни часове и организираното здравно осигуряване.
Споделя, че не успява да спести от "летните пари", а и не го очаква. Всички повтарят, че заплащането намалява със сезоните.

Защото съм националист
Пътят към историите на Пецата е 50 ст. Толкова струват тоалетните, до които можеш да вървиш и километри, ако не намериш перефектното позициониране на плажа. Той е отговорен за сектор с туристи, предимно чехи. Да прибира стотинки не е основната му дейност, но той успява да издейства тоалетни, за да създаде удобство за "своите" хора.
Петьо е тук всеки сезон от 10 години. Работи за туристическа агенция от четири и с "плажния си чешки" е успял да създаде много приятелства с хора, които посещават България постоянно. От Плевен е, така че квартира наема за сезона и фирмата поема заплащането ѝ.

Споделя, че парите са малко, но зависи от човека как ги използва. Самият той е пестелив и е свикнал със сезонната работа. Още от студент му се налага да практикува, за да плаща обучение и да заделя за есента, когато е в университета. Отхвърля алтернативата "чужбина", колкото и пари да му предложат. За себе си казва, че е националист, който обича да пътува, но не и да живее на друго място. Разказва, че има възможност да отиде в Чехия, ако пожелае. Сред приятелите му туристи са и бизнес хора, които не само го канят в дома си на гости, но и му предлагат работа. На него обаче плажът си му харесва, а и приказката върви.

Работата като почивка
Когато дойде лятото, уместен е въпросът къде ще се почива. Силвия обаче няма търпение да започне работа. Живее в Португалия и от шест години се връща на плажа, за да продава палачинки. Не е пристрастена към начина, по който реагират яйцата щом се смесят с млякото, нито парите я "дърпат" всеки сезон към България. Привързана е към хората. През тези години Стела и Страхил са нейни партньори от 10:00 до 18:00 ч. Стела е тук от 15 години и става свидетел на все по-слабите сезони. Според нея и персоналът вече е по-неквалифициран, всички избягват качеството и очакват прилив на туристи. Те обаче прогресивно намаляват, а сезонът не е повече от 30 дни – от края на юли до края на август.

Съвместният им бизнес има клиенти, защото са познати на плажуващите и храната им се харесва, но и тримата заявяват, че това е последната година тук. Докато жените "въртят" палачинките, Страхил прави сандвичи. Той е на 29 с впечатления от Англия, Испания, Гърция. Работи известно време и пак се прибира. "Пътувам, защото ми е интересно, но като ми домъчнее се прибирам". Споделя, че печели там. Във Великобритания например успява да задели 700 паунда на месец, но въпреки това не намира своето място извън България. "Ако заминеш, трябва да имаш късмет и познати. Иначе работиш много и имаш много разходи".

Влюбен съм в този плаж
Омбудсманът на поста или нещо като най-ерудирания човек в пясъка е Добри спасителят. Почти незабележим е, но всички знаят, че той винаги е там. Или поне през десетте (минимум) часа, в които е на работа. Непрекъснато шари по ивицата и се слива с плажуващите дотолкова, че е като който и да е мъж с червени шорти. Хвалят литературните и политическите му познания, но го хващаме в един от най-напрегнатите моменти за сезона. Морето втори ден се бунтува, а Добромир е съсредоточен и мълчалив сякаш, за да поддържа баланс.

Тук е от 15 години и определя работата си като постоянно напрежение, за което не си струва. Затова и ще затвори сезона за последно. "Влюбен съм в този плаж и идвам, не ми се излиза в чужбина", казва Добри, макар липсата на почивен ден и нормални условия.

Само един пост наляво и сте под "надзора" на Стефан и Иван. Те също са спасители, но за разлика от Добромир – за първа година. Двамата са от "новаците" в професията, но ентусиазмът на младежите бързо спада след 9-10 часа под слънцето. Особено ако има вълни и свирките се надуват постоянно. Но все пак е работа, все пак е първа, квартирата им е осигурена, а заплата от около 1000 лв. е успешен опит.

В сърцето на електронната музика
Отиваш на парти, потапяш се в любимите си звуци и откарваш до сутринта. Толкова. (Не)позволените удоволствия в повечето случаи траят една нощ. После можеш да се сбогуваш с Ибиса и да обещаеш на острова, че пак ще се върнеш (ако можеш да си го позволиш). Какво се случва обаче, ако стъпиш в града без уговорка, без знания по испански и започнеш да търсиш работа на прима виста? Отиваш в Сан Антонио – от другата страна на острова, в която има повече англичани. Не, че там е лесно, но е една идея по-евтино.

Стефан е на 21 години и учи в Манхайм, Германия. Част от сезона прекарва на Ибиса - "за опита", какъвто и да е той. Началото обаче не го "огрява" така, както блестят светлините на нощния живот. До петия ден живее по хостели, парите свършват бързо, а работа трудно се намира. Една от най-разпространените е ticket seller, но всички са на комисионна, а конкуренцията е жестока. С времето и с различните запознанства става ясно, че сезонът е слаб, "работа само на комисионна не си струва", казва Стефан, и започва да търси нещо различно.
Впоследствие получава предложение от човек, с когото се запознава случайно. PR на най-големия клуб в света звучи пресилено, но в Privilege получава 30 евро на ден плюс едно отгоре за всеки "вкаран" човек в клуба. А двата му езика (английски и немски) са предимство за екипа.

Работи шест дни в седмицата по осем часа, като основните му смени са от 17:00 до 01:00 или т. нар. split shift – от 12:00-18:00 и от 20:30-22:30. В началото на работния ден обсъждат партито, което ще промотират, след това се разпределят на различни места и се опитват да привлекат туристи. "Работата в началото ме мотивираше, защото се срещах с хора от всякакви националности и преодолявах собствените си бариери за общуване", споделя Стефан. Трудно обаче свиква с хилядите откази и арогантното поведение на чужденци, които са "мишена" и за останалите PR-и.

Все пак остава там малко повече от месец. Сменя няколко квартири, като в последната трябва да плати 275 евро наем и 275 евро депозит, които си връща в края на престоя. Парите, които изкарва, не стигат на фона на огромните разходи в курорта. Връща се на червено, но не съжалява. Опитва, събира контакти и се забавлява.

Всяка среща с тези лица е непълно случайна. Съвпаденията между тях – неочаквани. Краткият престой роди кратки истории, които са способни да променят представата за сезонните професии. Дали си струва - преценете вие. Ако сте решили да работите по морето, може и да не спечелите много, но хората, които ще срещнете, ще ви обогатят. А всеки опит може да бъде полезен. Какъвто и да е той.
 

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, мениджмънта и кариерното развитие, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly