С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Ленчето гледа CV-та

Ленчето избира с кого от кандидатите да се види - трета част от хумористичната HR поредица "Ейчарът на Ленчетата"
Share Tweet Share
Снимка

[flickr (CC)] 

В блога на "Кариери" публикуваме третата част от хумористичната HR поредица "Ейчарът на Ленчетата". Нейният автор Николай Димитров е управител на консултантската комапния в областта на човешките ресурси "Бигга". Той е и главен асистент по социална психология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и преподавател по организационна психология в Нов български университет.

Ако и вие имате опит в областта на човеките ресурси и интересна тема, по която бихте искали да се включите в блога на "Кариери", пишете ни на karieri@karieri.bg.


Трета част на поредицата HR-ът на Ленчетата. От нея ще разберем, че едно от нещата, които Ленчето умее най-добре, е да гледа. Гледа на боб, пъп, карти, кафе, гледа на хороскоп, гледа и на СV. Понякога гледа и на мотивационно, ама на него по-рядко, щото не винаги му се занимава. И така, Ленчето е пуснало обявата и сега ще трябва да избере с кого от кандидатите да се види. И понеже ми е трудно да ги подредя по някаква важност или степен на професионална виртуозност, ще ги карам по азбучен ред:

Астро-Ленчето
Понеже Астро-Ленчето подозира, че хората са различни, но и че най-важното за всеки подбор е да намериш човек, който пасва на екипа, или поне на шефа си, то вкарва научния подход в рутината на практиката и изключително много се дразни, когато някой не си е написал рождената дата (например за да си скрие възрастта или по някоя още по-неуважителна причина), защото няма как да го прецени и ще трябва или: а) да си губи времето и да го вика на интервю само за да го пита коя зодия е (но това е само в случай че по другите показатели кандидатът е най-добрият и Ленчето може да преглътне тоя нечуван пропуск, и ако няма какво друго да прави в работно време) или б) да не си губи повече времето с него и да премине към следващото СV.

Имах колежка - мениджър "Подбор", която още преди да пусне обява даже, питаше шефа на екипа, за когото ще е новият служител, коя зодия е, за да знае "какво да търси"... В интерес на истината не много лош подход. Поне за Ленчето. Защото когато за обява за секретарка получиш 700-и-кусур автобиографии, все трябва да имаш критерий, по който да ги отсееш, нали? Ако изобщо ги изчетеш всичките, де. А пък, да му се не види, няма как да пише в обявата, че търси водолей, в краен случай – везни или близнаци.

Астро-Ленчето има мисия. За него, за разлика от Боб-Ленчето, за което ще стане дума малко по-надолу, джоб-хопъри няма, има само неправилно напаснати астрално хора. И лоша карма. Ама това е поправимо. Особено с правилна и навременна консултация.

Голямото прецакване за Астро-Ленчето обаче, е, че в автобиографиите хората не си пишат часа и мястото на раждане. И така само още повече затрудняват и без това изключително тежкия му професионален път, за което трябва спешно да се предприемат незабавни мерки от най-високо международно законодателно ниво и тутакси всички да бъдат задължени да предоставят тази информация от ключово значение за подбора! Осиновените и тези, чиито майки са били достатъчно разсеяни (а това се предава генетично и няма смисъл децата на разсеяни майки да бъдат наемани на работа!), че да не помнят в колко точно часа и в колко точно минути са били родени – веднага да проверят! Ако няма документи – методът се казва "ректификация" (повтарям: рек-ти-фи-ка-ци-я!). И всеки уважаващ себе си астролог може да помогне на нуждаещия се да си разбере асцентента по ключови събития в досегашния живот, черти от характера или зодията на най-добрия му приятел... Ама, ха!

Боб-Ленчето
И Боб-Ленчето се опитва да намали броя получени СV-та по някакъв показател. Измисля си всякакви начини, един от които е да познае кой колко време ще работи за фирмата. Това става обикновено, като гледа колко време е прекарал кандидатът на предишните си работи. Често обаче Ленчето забравя няколко неща:

1. Ако някой (в конкретния пример жена) е работил 5 години на едно и също място, не значи, че не може да е прекарал 4 от тях в майчинство;

2. Казармата (по-младите Ленчета не знаят какво е това) се води като трудов стаж в предприятието, в което е работил кандидатът към датата на приемането му в редиците на Българската армия. По-старите войници служеха по 2 години, моряците – дори по 3.

3. Ако погледне колко време изкара Лотар Матеус като треньор на Българския национален отбор по футбол (за незнаещите – една година без 2 дни, през които води националите в 9 мача), със сигурност ще го обяви за безперспективен. Ако провери по колко време са изкарвали другите след него – ще пусне снимките им във вестниците с големи букви: "Пазете се, сестри, опасни джоб-хопъри!". Лотър Матеус обаче не става по-лош треньор и още по-малко по-лош футболист, а Михаил Мадански е не по-малко доцент (само 2 мача с националите) заради това, че на Ленчето бобът е гъгричав.

Да, вярно, не отричам, че има трудови нимфоманки и мъже с трудов сатириазис (има си гугъл!), та ако някой е поседявал по ден-два или по месец-два тук-таме със сигурност, както и при хиперсексуалността, има и пропуски в семейното възпитание, и слаба адаптивност, и повишена импулсивност, и нестабилна секс... пардон: професионална идентичност. Но бобът си е боб, а катерицата Беатрис си е катерица Беатрис! Да не говорим, че понякога един човек е работил с години в една и съща фирма, но тя е била препродавана няколко пъти през годините и няколко пъти си е сменяла имената. И ако някой не го е предупредил, че Боб-Ленчето дебне иззад някой ъгъл, току-виж сглупил и си писал, че е работил в няколко фирми, пък то си била една и съща в един и същи отдел с един и същи шеф (за справка – телеком бранша ни)...

Ленчето играе на жмичка
Още един реален случай. В голяма фирма в ейчар-отдела сме няколко човека. По изключение трябва да направя конкретен подбор аз. Пускам обява. Идват над 600 автобиографии за само една свободна бройка в областен град, ама не от най-големите. Чета наред. Една колежка ме гледа умилително и ми казва: "Не си добре!". Влязох в обяви, които тя беше пускала. Отваряните автобиографии (демек, на които хиперлинковете не бяха сини, а червени) бяха през 7-8 и на случаен принцип. Нейното обяснение - "Работното ми време струва пари на компанията", моето обяснение - "Ако пропусна ценен кандидат, това може да струва още повече пари на компанията!". Естествено и двамата се фръцнахме...

Дали беше от тези Ленчета, не зная, но преди години моя приятелка ме срещна случайно на улицата и ми каза, че във фирмата на мъжа й търсели ейчар и им били казали да препоръчват те самите хора, които познават. Пратих й автобиографията си и след няколко дни ме поканиха на интервю от друга фирма, но от негово име. Озадачих се и първо реших, че не съм чул добре. Понеже аз знаех, че той работи във фирмата Х, се учудих, че ме викат от фирма Y, но нещата се изясниха, когато ми обясниха, че Y аутсорсвала персонал на Х, а понеже Х е по-известна (и по-престижна като работодател, пък и да не влизат в дълги обяснения) персоналът естествено казваше, че работи в Х.

Та отивам аз на интервюто и Ленчето (в случая управителката на фирмата) започва да ми обяснява колко прекрасно, чудесно, вълшебно и прочее алабализми, ми било СV-то и как да е жив и здрав моят познат, че й го бил дал, и прочее, и прочее... И как те от 3 месеца си били търсили ейчар и все на някаква плява попадали и никой за нищо не ставал... Аз примигах, примигах, поседях от благоприличие и си тръгнах. Бях им пращал по две последователни обяви автобиографията си два пъти. За първи път между другото. Защото винаги съм смятал, че ако на първата обява автобиографията ти не е направила впечатление, няма смисъл да я пускаш втори път. Но тази случка някак си дойде да ми покаже, че може би не съм прав... И още не знам дали бях прав, като си тръгнах. Но СV-то, което тя държеше в ръцете си и за което обясняваше, че е "прекрасно и чудесно", го беше получавала два пъти преди това на пощата си. Без нито една променена запетая дори. И със същата снимка.

Тара-Ленчето
Тара-Ленчето гледа опаковката. То поглежда автобиографията за по-малко от секунда и отсича: "Не става! Виж колко е постна!" (под "постна" Ленчето разбира "с много малко думи", което за него значи "неинформативна"). Без значение какво подбира. На едно такова Ленче обяснявах, че трябва да е благодарно, ако програмист например изобщо му прати автобиография, а не хиперлинк към портфолио с проектите си на личния си блог. И ако автобиографията не е в .txt-формат и на шльокавица или и двете. В интерес на истината ІТ-тата се поизпедепцаха и правят нещата почти както трябва. Или просто карат някой друг да им направи СV-то.

Другият съвет, който й дадох, е да не очаква от счетоводител многословни документи. С две думи автобиографията е, за да се чете! Най-важното в случая обаче беше, че бяхме на кариерно изложение и набирахме стажанти. Какво очакваше Ленчето да има в едно СV на човек без никакъв опит, не зная. Но така му бяха казали, че се прави. Не че на мен ми е любимо, когато получа 12 страници чисто повествование, в което човекът е описал почти по дни какво е правил на всяко работно място или пък в по-добрия случай папагалската е преписал каквото е пишело в длъжностната му характеристика. В конкретния случай и в още няколко съм натискал Ctrl+F, за да намеря дали в автобиографията някъде пише sql, че 12 страници са си 12 страници.

Фото-Ленчето
Фото-ленчето автобиография без снимка не признава. Понеже няма как да провери дали е актуална, това минава от нея, но липсата на каквато и да било е тежко провинение. Грях! Та Фото-Ленчето е френолог, физиогномист, ирисов диагностик и изобщо Сигеле и Ломброзо, дето са искали да затварят в затвора дори бебета, ако носът им бил престъпнически (ей, тъй за всеки случай), ряпа да ядат. И моркови. Фото-Ленчето само по веждите може да каже дали конкретният човек става или не става. То прави подбори лесно, защото първо отпадат автобиографиите без снимки, след това "грозните" и накрая остават само онези, дето "стават". После няколко от тях ги вика на интервю, за да се самоубеди колко правилно е преценило.

Ленчето гледа мотивационни
Ленчето може да поиска мотивационно по няколко причини:

- Защото така трябва;
- Защото така е престижно;
- И то не знае защо...

По първата причина Ленчето държи на мотивационното, защото трябва да има някакъв ясен критерий, по който трябва да отсее кандидатите. Ако е поискало мотивационно, а такова няма, значи кандидатът е своенравен, и ако рискуваме и го вземем на работа, няма да зачита авторитети, няма да изпълнява нареждания и не само може, ами направо ще си се прояви като лабилен, неподчиняем, неконтролируем и дори агресивен! И няма никакъв, ама никакъв смисъл дори само да му погледне автобиографията, камо ли пък нещо друго.

Естествено и аз се дразня, когато поискам нещо (в случая мотивационно; макар аз да предпочитам да му казвам и да очаквам да видя не точно "мотивационно", а "придружително" писмо, в което кандидатът просто добавя с няколко думи важни неща за себе си, които няма как да сложи в СV-то си, като например какви биха били ползите от него като специалист), а не го получа.

Още повече се дразня после на философствания по форумите, свързани с мотивационните, от кандидати за работа, които го смятат за "чист идиотизъм" и които упорито отказват да пращат такива и са готови със зъби и нокти да отстояват това си изконно право. А то си им е и право, де. Както на мен си ми е право да правя подбор по документи и ако не винаги получавам това, което очаквам, не винаги да давам това, което очаква другият. Нали всеки от нас, включително и форумните философи, като отиде в магазина и каже, че иска сирене, не е никак доволен, когато продавачът му каже да си гледа работата и започне да му обяснява, че е "завършен идиот", а накрая се опита да му продаде вафла с фъстъци, понеже той нищо не разбира! Но мотивационното не е и няма как да бъде ключов критерий в подбора. Особено на етап "документи". А "агресивността" и "подчиняемостта" (освен че за различни позиции са различно значими, за някои – даже препоръчителни) може да се проверят лесно. Стига да знаеш как.

Вторият вид – Ленчето, което изисква мотивационно, защото "така е престижно" – не се влияе от наличието или липсата на мотивационно просто защото за него то изобщо не е важно и даже няма и да го прочете, ако го пратите. Но пък колко по-престижно и още повече професионално звучи в една обява да поискаш мотивационно, нали?!

Третият вид Ленчета наистина не знаят защо им е мотивационно. Те може и да поискат, може и да не поискат, може и да го прочетат, ако им пратите, може и да не го прочетат. Ако го прочетат, може и да разберат нещо от него, може и да не разберат. Може и да извадят ценна информация, може и да не извадят. Може и да ви питат нещо по мотивационното, може и да не ви питат... Изобщо пълна мъгла!

Тая година за втори път ме поканиха да говоря пред абсолвенти от УНСС как да си направят СV-то и как да се държат на интервюто за работа. Казах им, както и да го направите, не знаете кой ще го чете...

P.S. Драги ми читателю, ти, който със сигурно се кефиш как "соля" Ленчетата, прочети внимателно и запомни нещо много важно за теб като минал, настоящ и бъдещ кандидат за работа. Мотивационното писмо касае мотивацията ти относно ПОЗИЦИЯТА, а НЕ фирмата, още по-малко заплатата, за която се кандидатства. Сега като вече знаеш това, не ти ли става много по-лесно да напишеш едно кратко, ясно, точно и сърдечно мотивационно (или придружително), в което да опишеш защо искаш да работиш шофьор, учител, личен асистент, счетоводител, директор, вместо да попържаш по форумите, че било идиотизъм да искат да обясниш защо искаш да работиш ПРИ ТЯХ, като не знаеш коя е фирмата (ако обявата е "скрита" или от агенция). Или как да обясниш защо искаш да кандидатстваш, щом са били толкова некоректни към тебе и не са обявили заплатата в обявата…

А мотивационното писмо е важно, драги ми читателю. По няколко причини. Първо, за да се разбере защо човекът иска да работи това, за което кандидатства. Второ, за да опише той самият в него неща, които са останали извън автобиографията, като например, както казах, защо трябва да бъде избран той пред останалите кандидати. С други думи, ако в СV-то описваме характеристиките си (образованието и позициите, на които сме работили), а на база образование и опит може да откроим предимствата си, то в мотивационното да опишем какви биха били ползите на работодателя, ако ни наеме точно нас.
 
За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, мениджмънта и кариерното развитие, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest. 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly