С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Видео уроци за HR и мениджмънт: "Два дни, една нощ"

Внушението, че оставането без работа те превръща в аутсайдер и може да съсипе емоционално дори и хора, които на пръв поглед не страдат от никакви други проблеми, е една от основните теми на филма
Share Tweet Share
Снимка

Кадър от филма "Два дни, една нощ"

 

Дори и жена като Марион Котияр може да си има проблеми с оставането на работа. Това е една от страничните поуки от белгийския филм "Два дни и една нощ" на братята Жан-Пиер и Люк Дарден. В него обаче френската звезда е неразпознаваема и в ролята й няма нищо общо с бляскавите образи от други нейни филми. Героинята й Сандра е лишена от всичко ярко женствено и е оставена единствено с необходимото, за да реши тежките дилеми, от които зависи дали ще се задържи на работа или не.

Битие и нищо
Макар Сандра да е млада, симпатична и да се радва на семейство и дом, в един момент от филма тя заявява съвсем сериозно: "Аз не съществувам. Аз съм никой." Причината е, че работейки в малка фирма за слънчеви панели, тя е заплашена от съкращение. Внушението, че оставането без работа те превръща в аутсайдер и може да съсипе емоционално дори и хора, които на пръв поглед не страдат от никакви други проблеми, е една от основните теми на филма. Режисьорите сами споделят, че основно влияние за "Два дни, една нощ" са били статиите, разказващи за хора, избрали самоубийството пред живота без работа.

На Сандра е даден шанс от нейния работодател – да убеди в течение на уикенда (два дни и една нощ) своите колеги да се откажат от коледния си бонус от хиляда евро, за да може тя да остане на работа. Подобен ребус изглежда безкрайно циничен и направо нереален, особено за държава като Белгия, но въпреки това той ясно показва лицемерието, присъщо на лошо управляваните корпоративни структури. Под претекст да даде повече възможности на работниците си, компанията ги поставя в крайно неудобното положение да трябва да жертват нещо за някой друг, без той да им е непременно близък. Такава дилема в стил "кой от двата крака да застрелям" води логично до противопоставяне, конфликти и за финал лоша работна среда.

Видимата ръка на пазара
Заради деликатността на мисията, която Сандра трябва да изпълни, "Два дни, една нощ" не е обвинителен спрямо колегите й. Напротив, те са показани като хора, които общо взето имат своите причини да очакват коледния бонус, включително за най-стандартни битови разходи. Други пък с готовност го отказват, отново по най-разнообразни лични техни причини. Макар че филмът може да бъде гледан и като апел за повече солидарност и споделяне между хора, работещи заедно, той е на първо място обвинение към една специфична логика на пазара, при която се налага ежедневно да се взимат решения, от които някой е ощетен. Нещо повече, това ощетяване не може да бъде преодоляно нито от човешкото съчувствие, нито от някаква държавна политика, нито дори от щастието на личния живот, което се оказва недостатъчно, щом кариерните планове не се реализират.

В това отношение още по-силен нюанс дава изборът на режисьорите именно жена да изиграе главната роля. Оказва се, че при жените натискът да успееш на всички фронтове ражда още по-силна тревожност, което докарва Сандра до депресивно състояние. В същото време от филма не се разбира ясно каква е причината именно тя да бъде предложена за съкращение, след като няма данни да се справя по-лошо със задачите от останалите. Това намеква за дискриминация, приложена спрямо нея, при това в общество, което се гордее, че на хартия дава равен шанс за всеки. От друга страна, така поставен, казусът дава възможност да видим и част от качествата, приемани традиционно за "женски", които дават изключително добри резултати в хода на филма. Сандра убеждава колегите си с изключително търпение, внимание и чувствителност, прикриващи успешно вътрешните й терзания.

Работа върху себе си
Изглежда, че дори в държава като Белгия единственото по-лошо от това да имаш работа е това да нямаш. Натискът да се повярва в подобно твърдение обаче отвежда към едно крайно състояние на незадоволеност. На самия финал на "Два дни, една нощ" Сандра най-сетне е усмихната. Необичайната ситуация, в която е била поставена, й е разкрила неподозиран аспект към собствената й работа. Вместо да я приема като средство за оцеляване, тя се е борила и е разбрала повече за хората наоколо, отколкото за всичките години в същата компания. Знаела е защо прави това, което прави, и липсата на работа вече не може да я лиши от съществуване.



За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, мениджмънта и кариерното развитие, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly