С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Видео уроци за мениджмънт: "Вълкът от Уолстрийт"

Филмът на Мартин Скорсезе може да бъде гледан не само като критика на определени морални недъзи, но и като леко извратена история за качествата, които носят успех
Share Tweet Share
Снимка

Кадър от филма "Вълкът от Уолстрийт" (2013) на реж. Мартин Скорсезе

 

Няколко поколения живяха с образа на Гордън Геко от "Уолстрийт" на Оливър Стоун като идеал за безскрупулния капиталист, чиято висша добродетел е алчността. И ако не се беше появил неговия ученик – Джордан Белфорт (Леонардо ди Каприо) във "Вълкът от Уолстрийт", може би никога нямаше да разберем какъв е проблемът с тази поглъщаща алчност.

Гадни номера

Също като героя на Майкъл Дъглас и Джордан Белфорт е свръхамбициозен пример за реализация на американската мечта – с много работа, малко късмет, но най-вече една лъжица катран – измами, нелоялна конкуренция, радикален егоизъм. Алчността му е обилно показана в тричасовия филм на Мартин Скорсезе, но за разлика от "Уолстрийт" тук липсва всякакъв опит за убеждаване на публиката, че без алчност обществото ще страда и ще си стои на едно място. Тъкмо обратното – гадните номера са гадни номера, а не израз на свободната инициатива. "Обществото" и неговото благо присъства предимно чрез един от първите уроци, които Белфорт получава от по-опитен брокер: fuck the clients (от англ. "прецакай клиентите"). 

Нещо друго, което умишлено липсва във "Вълкът от Уолстрийт", е вглеждането в особеностите на финансовия пазар. Макар да знаем, че истинският Джордан Белфорт е специалист по борсовите операции, неговият герой във филма не обяснява защо прави онова, което прави, тъй като е убеден, че това в крайна сметка няма никакво значение. Не схемата по изпиране на едни пари е от интерес за замесените, а единствено фактът, че докато има достатъчно егоистични хора, които да продават, и достатъчно потребители, които да купуват, бизнесът ще върви. Когато ди Каприо заявява "искам те да живеят като мен", той не визира само другите брокери или клиентите си, но и всички зрители, които лесно биха се подлъгали да вярват на един неморален човек заради охолния му начин на живот. 

Продавач на надежди
Все пак идеята на Мартин Скорсезе може да бъде гледана не само като критика на определени морални недъзи, но и като леко извратена история за качествата, които носят успех, а в опорочения си вид носят още по-голям, макар и опорочен успех. Затова и изречения като "единственото, което стои между теб и целите ти, е оправданието да не ги постигнеш" звучат вдъхновяващо, независимо от автора им. А онова, което трябва да замести оправданието според Белфорт, е визията. Като човек, който продава активи с неясна стойност, стояща зад тях, неговият истински актив е именно визията, увличаща други хора да вярват, че бъдещето им ще бъде по-хубаво. Борсовият играч, оказва се, е продавач на надежди.

Но за да може да продаде надеждата си, героят на ди Каприо несъмнено успява на първо място да я обясни на клиентите си. Това е в основата на цяла HR стратегия, наречена "straight line system", на която той дължи внезапния си прогрес. Концентрирана върху детайли като това, че е правилно да се казва "чувам какво ми казвате", а не "разбирам какво ми казвате", стратегията доказва по мнението на Белфорт, че не експертизата по определен въпрос, а поднасянето на точните думи в точния момент стои в основата на добрия търговец. Най-важното е, че той прилага тази система на първо място към своя собствен екип, когото се занимава да мотивира ежедневно, а и не го изоставя по големите сплотяващи колектива партита. За мнозина сигурната работа със стабилна заплата е изпълнена мечта, но персонажът на ди Каприо убеждава хората около него, че това е в действителност лицето на посредствеността. 

Богат-беден

"Няма нищо благородно в бедността" – тази мисъл на вълка от Уолстрийт е без съмнение цинична, но не по-цинична от света, в който именно такъв човек е станал богат, при това с парите на неговите собствени клиенти (включително онези, които те са му позволили да открадне), а не с някакви доживотни привилегии. Ето защо липсата на индивидуални обвинения към Белфорт е сред най-ценните качества на "Вълкът от Уолстрийт". Макар и в индивидуален план историята му да приключва с фалит, наркотици и разбити семейства, вълкът е щастлив, защото е накарал хората да живеят като него дори и когато ги е завлякъл. Разбрал е желанието им да са като него и ги е заразил с визия.



За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, мениджмънта и кариерното развитие, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly