С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Как да започнеш работата, за която мечтаеш

Липсата на умения се преодолява, те се учат, но желанието да работиш именно "там" е нещо, което прави впечатление – покажете го
Share Tweet Share
Снимка

[Shutterstock] 

Преди да отида да гледам последния епизод на "Междузвездни войни", реших да си направя един уикенд с всички предишни епизоди. Беше епично.

И понеже от известно време в главата ми на първо място се въртят мисли, свързани с работата, се замислих върху нещо много интересно. Малкият Анакин Скайуокър е бил роб. Нищо повече – продавач на еди коя си планета. Едно подритвано хлапе. Но макар и малък, той много добре знаеше какво иска – да стане пилот. И си направи реактивна шейна, с която спечели състезанието. И после стана пилот. Упорито хлапе. Анакин Скайуокър макар и малък си извоюва мечтаната позиция.

А ти докато четеш тази статия, най-вероятно си в офиса. Тъпо ти е, ама какво да се прави – нали взимаш заплата. След това ще се отбиеш в бара до работа и ще пиеш по бира, докато разказваш колко тъпо и гадно се чувстваш по цял ден. Ама, какво да правиш – заплата.

Всъщност има какво да направиш, и пак ще взимаш заплата.

Да предположим, че отдавна си хвърлил око на една компания, ужасно много ти се иска да работиш там, но някак си, всяка сутрин се озоваваш в един друг офис, но не и в този, в който искаш да си. Имаш свободата, целият интернет на Земята, млад си, умен си (поне такива индикации дават хората, които искат нещо повече), а стоиш и си мечтаеш.

Като беше малък си мечтаеше да си космонавт, а сега си мечтаеш за нещо толкова, ама толкова по-възможно, а същевременно изглеждащо много по-неосъществимо – това да работиш там, където усещаш, че принадлежиш.

Сега се замислям, че когато бях на 18 години работех като сервитьорка, за да мога да си плащам обучението в университета. Една сутрин се събудих, отидох на работа и напуснах. Това беше. Ревяща майка по телефона, около 10 минутна паник атака от моя страна и 200 лева, с които трябваше да съществувам за неизвестен период от време.

След един месец стоене пред компютъра вече бях измислила доста добро, поне по моите критерии CV. Пратих го по мейл на местата, в които исках да работя. От повечето ме поканиха на стаж. Отказах. Ядосах се, принтирах си CV-то и отидох буквално пред вратата на една от фирмите. Наеха ме. Бях в първи курс и вече работих това, което исках. Преди месец бях сервитьорка. Ако не бях събрала смелостта да напусна, да застана пред хора с 15-20 годишен опит и да им заявя, че наистина вярвам, че съм за тази работа, най-вероятно все още щях да сервирам кафе за 20 стотинки бакшиш.

Честно казано, наеха ме не за друго, а защото подходих по необикновен начин. Просто отидох и казах какво искам.

Умения се усвояват, придобиват, научават и т.н., но желанието, е, него никой не може да те накара да го имаш. А, повярвайте ми, работодателите забелязват това нещо. Забелязват желанието. А ако пък кандидатстваш на място, където желание не се търси, то това място със сигурност не си заслужава.

Но пък има и друго важно нещо, и то е да умееш да подхождаш по начин, който да те отличи. Ако много искаш да работиш някъде, трудно ще привлечеш внимание, ако просто напишеш един мейл, който гласи нещо от сорта на: "Здрасти, искам да работя при Вас".

Сещам се, че наскоро гледах клипче на двама симпатяги от Щатите, които много искали да работят в определени агенции, обаче нито имали опит, нито имали познатите и се чудели, чудели как да привлекат внимание, та хакнали сайтовете на агенциите. И всеки, който отвори сайта вижда послание, което гласи "Извикайте ни на интервю, иначе няма да ви оправим сайта". След няма и седмица и двамата започнали работа на мечтаното място.

Не казвам, че трябва да се правиш на шут или да свалиш целия сървър на фирмата, в която искаш да работиш, но може би най-добрият съвет е просто да бъдеш себе си.

Ако си забавен човек, напиши или направи нещо смешно, ако си нърдски умен – не знам, направи лабиринт, с който ейчарите да стигнат до профила ти в LinkedIn.

Просто направи нещо. Не казвам, че ще стане от първия път, но със сигурност ще стане.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly