С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Купидон в офиса

Пречат ли емоционалните връзки в офиса на работния процес
Share Tweet Share
Снимка

[pixabay] 

Тя си тръгва няколко минути след края на работното време. Преметнала е през рамо чантата с лаптопа, а от ръката й както винаги виси чанта с папки и документи.

За пореден път отказва на колегите да се отбие с тях за по бира в близкото заведение заради нетърпящите отлагане работни задачи, които трябва да довърши у дома. Той си тръгва половин час след всички останали служители. Демонстративно носи на гърба си спортен сак и с лека самоирония посреща обичайните пожелания на портиера да се представи добре във фитнеса. Удобно се настанява в колата си, избутва спортния сак на задната седалка и излиза от служебния гараж.

Десет минути по-късно Тя и Той се разхождат в градския парк, пазаруват заедно, пият вино, вечерят, отиват на кино. Прибират се в един и същи дом, откъдето сутрин излизат за една и съща работа. Само че тя влиза забързана пет минути преди началото на работното време с все същия лаптоп на рамо и папката с документи, а той влетява в сградата с леко закъснение, за да се отправи директно към собственото си бюро. Ако случайно се срещнат до машината за кафе или в коридора, разменят служебно "добро утро" и подминават. Рядко се спират да говорят един с друг, а когато се налага да го направят по работа, са кратки и прецизно делови. Иначе целият офис знае, че Тя и Той са в емоционална връзка.

Подобен работен сюжет е достоен за средностатистическа американска романтика, в която например любовта побеждава бизнеса. Или за драма, в която двамата са оплетени в сложни емоционални връзки с други хора и животът ги поставя на изпитание. Подобен сюжет може да бъде и истински трилър, стига любовната двойка да е раздирана от корпоративни интереси, които в крайна сметка да определят и края й. В какъвто и жанр да поместим тази така изтъркана история за връзките на работното място обаче, те ще си останат неоспорим и доста труден за решаване служебен казус.

Защо темата за любовта в офиса не е лигава
По принцип строгата корпоративна етика не обича да се занимава с проблеми, касаещи емоционалното състояние на служителя. То става обект на работната група само когато е свързано с далеч по-самостоятелни чувства като депресия, самота, чувство за неудовлетвореност или недооцененост, загуба на близък или личен проблем. Когато обаче емоционалният казус се отнася до двама души, между които протичат любовни чувства, компанията често смята за ненужно и под нивото си да отбелязва това като някакъв вид промяна на статуквото.

В този смисъл за горещи чувства в офиса според някогашното разбиране за служебен морал не може да става и дума. Работата има конкретни задачи, които следва да бъдат свършени по зададен от нея алгоритъм. В него не са предвидени никакви други взаимоотношения освен служебни и преминаването на тези граници на общуване обикновено се счита за непрофесионално и дори се наказва. Класическата комунистическа трудова дисциплина направо е трансформирала в здрав, другарски брак всяка проява на нежна романтика между колеги. Ако трябва да бъда честна, старата корпоративна американска или британска практика не е никак кой знае колко по-демократична.

Неутрализирането на пола за сметка на професионализма е принцип в бизнес света – никой няма право да съди за професионалните качества и експертизата на някого според това дали е мъж или жена. Следвайки това правило, се е оформил и бизнес етикетът при офисния стил на обличане – костюми в три части и за мъжете, и за жените, тъмни цветове, малко детайли и елементи и почти никаква проява на сексапил. Същото се отнася и за любовта, зародила се в офисната среда – тя е възприемана като заплаха за добрите колегиални отношения и доверието в самата компания и следователно стремежът на мениджърите е бил или да я неутрализират, или да създадат всички възможни условия двамата служители, имали неблагоразумието да се видят с други освен с колегиални очи, да бъдат разделени поне в различни офиси. Ако пък това не е било възможно, единият от двамата, особено когато са в конфигурация "шеф – подчинен", директно е поканен да напусне.

За случаите с връзки между вече обвързани колеги, направо не си струва да говорим. Моралът, възприеман като най-висша ценност в строгата йерархична структура и на служебните, и на личните добродетелите, изобщо не предполага дори необходимостта подобни връзки да бъдат обсъждани. Което не означава, разбира се, че те не са се случвали.

В съвременните условия на динамична бизнес среда никой не може да бъде толкова категоричен, дори и и когато става дума за неща, които пряко не би следвало да касаят бизнеса, каквато е любовта. Въпреки това и въпреки факта, че в романтични връзки изпадат много хора, работещи заедно, корпоративният етикет продължава да не обича да има нещо общо с темата, като я неглижира, определяйки я като твърде лигава. За какви ти тук стрели на Купидон да говорим, след като работата ни е да управляваме милиони, да печелим клиенти и да генерираме доверие?! Какво по-важно за една компания от това служителите й просто да си вършат работата и какво общо има това с невниманието им към емоционалните им привързаности?!

Какво трябва да направи мениджърът?

- Задължително да предизвика личен разговор с всеки един от двамата "влюбени" служители;
- Дискретността трябва да бъде заявена;
- Да установи и изясни неудобствата за екипа и компанията от създалата се ситуация и да се опита да постави нови условия на работа, ако това се налага;
- Толерирането или неглижирането на явната връзка между двама души би попречило на работата, затова то трябва да се избягва. В офиса всички са колеги и никой няма предимство заради чувствата си;
- При евентуален разрив при двойката подобен разговор отново е задължителен, за да се избегнат конфликти и напрежение в общите задачи;
- Не е работа на мениджъра да влияе по какъвто и да е начин на личните взаимоотношения между служителите, ако те не влияят на работата;
- Когато личните емоционални чувства са несъвместими с начина на работа, да намери адекватно решение, като потърси ново работно място в компанията за единия от служителите или го подкани да си потърси нова работа. Съдействието в този случай би било похвално.

Човек, не служител
В съвременните условия на работа обаче кодовете все повече се променят. Вече за много компании е практика да отпускат на служителите си един работен ден, в който те да работят дистанционно – от домовете, вилите си или пейката в парка. Идеята за служители роботи се измести отдавна от принципа, че най-добрият служител е щастливият служител и че неговото щастие далеч не се измерва само в работните му успехи. В практическото изразяване на тази идея влизат не само така широко прилаганите тийм билдинги, но и съвместни празненства извън офиса със силно домашен и приятелски характер. При такава корпоративна политика няма как да се избегнат най-възможните човешки реакции – емоционалните връзки.

Важният въпрос след това е обаче как тези отношения могат да се развият така, че в нито един от възможните им сценарии за развитие компанията и работната среда да не пострадат. Затова и в корпоративния етикет, както казва Джонатан Сигъл, изпълнителен директор на Duane Morris Institute, специализиран в осигуряване на съвети по кариерно развитие и обучение и квалификация на персонала, "когато двама души от офиса попаднат във връзка, те трябва да знаят, че тя най-често е от трима. HR-ът е този "външен" в нея, който ще иска възможно най-скоро да разбере дали тази връзка е взаимна и ненасилствена. Особено в случаите, когато на двата полюса в нея са супервайзър и подчинен."

Възможните конфигурации
Така, приемаме, че съвременният корпоративен етикет вече не е така стриктно отричащ любовта, пламнала на работното място. Време е обаче да кажем, че нещата далеч не са толкова лесни и старата българска максима "Като се обичат младите – да се вземат!" невинаги важи. Най-лесен е идеалният случай, когато горещото чувство се породи между двама равностоящи в йерархията неангажирани служители. Тогава новата корпоративна политика изисква от тях да афишират деликатно връзката си в момента, в който и двамата осъзнаят, че нещата не са само на ниво на моментно забавление. От това, от една страна, има полза целият екип – осъзнато или не двойката създава някакъв вид домашно усещане у всички. Ако тя може да бъде ангажирана в задачи, които да не я поставят в противоборство с останалите хора от екипа, това може да е всъщност една добре работеща и много градивна двойна бойна единица. Когато работата не изисква толкова екипност в действията, емоционалните привързаности между служителите нямат чак такова значение. Те могат дори да се окажат по-мотивирани да идват на работа и да прекарват повече време там, да поемат заедно определени задачи и да си помагат безкористно за изпълнението им.

Проблем има обаче тогава, когато единият във връзката е подчинен на другия. Когато това подчинение е пряко, възможността за дестабилизация на работната атмосфера е съвсем реална. В една рекламна компания например един от мениджърите имаше връзка със сравнително нова в екипа дама на позиция копирайтър. Напрежението в екипа дойде от усещането на останалите служители, че той изцяло толерира нейната работа, дава й по-приятните задачи и по-интересните клиенти. Дори когато нямаха основание за подобна преценка, останалите служители се чувстваха ощетени и игнорирани и много скоро се наложи двойката да бъде поставена пред избор – или тя да си потърси друга работа, или той да поеме друг отдел.

Тъй като връзката и за двамата се оказа значима, той пое предлаганата му позиция на друго място в компанията, където и двамата все още работят вече като семейство. Другият неприятен аспект на подобна връзка е този, че у голяма част от колегите може да се оформи усещането, че тя е плод единствено и само на лични кариерни интереси. Това обикновено води след себе си определено негативно отношение към по-нискостоящия в йерархията, независимо от това какви са демонстрираните от него професионални качества.

Безспорно най-неприятната емоционална връзка на работното място е тази, в която единият или и двамата са вече обвързани. Това, колкото и романтично да изглежда понякога, винаги води след себе си определени проблеми. И те не са само в личния живот на двамата (което по-слабо следва да интересува компанията), но и в служебния такъв. В по-малките компании подобни връзки обикновено веднага влизат в обсега на HR специалиста и решението не подлежи на обсъждане – единият от двамата задължително е поканен да напусне компанията, с цел да се избегнат неудобствата при евентуалните възможни развития на връзката, а и от гледна точка на общоприетия морал.

"Все пак задачата на компанията е първо да се грижи за работата и успеха и не може емоционалните увлечения на служителите й да изместват фокуса от това", съветва Халей Бок, експерт по лидерство и развитие и президент на Fierce Inc, платформа за кариерно развитие и подбор. В по-големите корпорации пътят е същият, но и решението не е по-различно. "Емоционалните проблеми при неблагоприятна развръзка на този тип отношения не са нещо, с което компанията иска да се нагърби, а често й се налага – казва още Бок. При емоционалната обвързаност на хора от екипа, които нямат други ангажименти, често се наблюдава по-висока производителност и мотивация, повече енергия и хъс за работа. Когато обаче става дума за сложни тройни или четворни конфигурации, такава полза за компанията или няма, или е за кратко."

Любовта има едно твърде свободолюбиво качество, което изобщо не се връзва с известната подчиненост на правила в корпоративния свят. И то е, че наистина е сляпа. В този смисъл няма как да управляваме това чувство, въпреки всички познати и утвърдени бизнес закони и етикети. Емоционалността е най-силната ни зависимост и затова дори и в офиса тя не може да бъде дирижирана – може обаче умело да бъде менажирана. Нека не забравяме, че според данни на американското министерство на труда цели 22% от сключените бракове в Америка между 2002 г. и 2015 г. са между хора, които са работили в един и същи офис, за една и съща компания.
Реалният опит
Любомир Аламанов
(ПР специалист, комуникационен консултант, SiteMedia Consultancy)


Снимка

 

Бил съм свидетел как в много компании двойка влюбени отдават внимание повече на чувствата и занемаряват работата си. Виждал съм и как хората подобряват драстично резултатите си. Немалко пъти се е случвало любовта да премине в омраза и офисът да се превърне в бойно поле.

До неотдавна много компании категорично забраняваха връзки на работното място. Доводите за подобни решения бяха свързани предимно с промяна на стандартната структура и командна верига. Създаването на по-силна емоционална връзка от тази със самата фирма изглеждаше плашещо на ръководствата. Хората стават по-трудно манипулируеми, имат по-голяма подкрепа и мислят за друг, а не за задачите, спуснати от по-високостоящия. Страхът от напрежението, което би се създало при неблагоприятно развитие на самата връзка, също оказва въздействие.

Сещам се веднага за поне четири двойки, които се събраха в екипи под мое ръководство. За едната бях направил прогноза, която не се сбъдна. Радостен съм. Другите три не са ме и питали. Явно така трябва. Всички те са заедно, добре са, почти всички имат деца, изобщо животът им върви прекрасно. Не че аз имам нещо общо - само се радвам.

В двайсет и първи век човешкият ресурс е един от най-ценните активи за всяка компания. От гледна точка на изграждането на работодателската марка, да се забраняват в днешно време връзки на работното място е остаряло, късогледо и губещо като стратегия в дългосрочен план. В момента се търсят резултати, не точно работно време. Търсят се иновативни идеи, не послушание. Търси се ефективност, не кой с кого има някаква връзка. А и трябва да се знае, че не само технологиите са се променили. Променили са се философията на комуникацията, социалните очаквания от живота, начинът, по който хората се запознават и формират повече или по-малко стабилни двойки.

Както често казвам - "Служител, гадже и клиент не се крадат!", те си тръгват. Сами. Защото им е липсвало нещо. Най-често уважение
Мениджърът трябва да бъде психолог
Диляна Иванова
Мениджър с деветнайсетгодишен опит. Дългогодишен директор на "Кълвача газ" и "Тейтън машинари"


Снимка

 

Влюбването не може да се планира. Когато хората са заедно, в екип, споделят еднакви идеи, стремят се към едни и същи цели, имат общи теми, твърде вероятно е да се зародят и такъв вид взаимоотношения. Когато колегите са на подобно ниво в йерархията на компанията, само началният етап на връзката пречи на работата. По време на този период добрият мениджър трябва да се опитва да им възлага различни задачи, които не предполагат да са заедно. Когато връзката се задълбочи, обикновено "влюбените" се стараят много повече и са доста по-продуктивни. Доказват се един на друг и пред колегите. Случвало ми се е да работя и с хора, които имаха връзка, въпреки че имаха и семейства. Опитвала съм се да ги разбера и да ги подкрепя, докато вземат своите лични решения, като съм се стремяла това да не се отразява на работата на всички.

Всяка връзка има начало и край. Когато краят е раздяла, спешно разделям служителите в различни офиси или дори градове, ако компанията и те имат такава възможност. Задължително говоря първо поотделно с всеки един от тях, а после заедно стигаме до правилното решение. Добрият мениджър няма да допусне влюбването на работното място да повлияе негативно на кариерата на служителите. Трябва да го приеме за даденост и ако може да извлече ползи за компанията, да го направи.


Ако има връзка, която не бих толерирала на работно място, то тя е тази между директор и служител, както и между служител и клиенти, контрагенти и всички, които са пряко или косвено свързани с компанията. Дългогодишният ми опит ме срещна с различни ситуации – служител от отдел "Проекти" и служител от отдел "Иновации" встъпиха в брак и работиха успешно над десет години във фирмата, която управлявах. Също така мениджър "Маркетинг" и мениджър "Логистика" станаха семейство, роди им се дете и все още работят във фирмата, като никога техните взаимоотношения не са попречили на бизнеса.

Имах дори случай, в който двама служители от различни държави имаха емоционално влечение един към друг и това доведе до много добри работни резултати за компанията, тъй като те си помагаха и постоянно се доказваха един пред друг и в работата. Мениджърът трябва да бъде психолог! Не трябва да наранява чувствата на служителите си или да ги заплашва, а да обсъди с тях ситуацията и заедно да намерят най-доброто решение. Вярвам, че ако си добър мениджър, връзките между служителите не могат да попречат на добрата работа и желаните резултати. Често дори могат да ги подобрят.
Снимка

 

Мария Касимова-Моасе е журналист от близо 25 години. Работила е във вестниците "Капитал", "Стандарт", "24 часа", списание "Едно". Била е и главен редактор на списанията ELLE и НЕЯ. Участвала е в различни телевизионни проекти. В момента работи като журналист на свободна практика. По образование е филолог. През 2010 г. е завършила и две образования по етикет и протокол в Лондон и в Брюксел. Оттогава се занимава и с тази тема като лектор и обучител.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly