С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Офис без граници

Вълнения и размисли, породени от един работен ден на открито
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Радина Ганчева

Сядам на дървена пейка, застлана с шарени възглавници. На масичката пред мен се полюшва домашно приготвена кървавочервена лимонада от малини с нарязани парченца лайм, листенца босилек и доволно подрънкващи кубчета лед.

Изключително приветливо момиче се приближава и ми подава още една възглавница, в случай че гърбът ми е от по-капризните и се нуждае от по-меки подпори. Да, познала е, затова благодарно й се усмихвам, взимам възглавницата и я мятам охотно върху другите две. Опитвам как е положението. Задната част на тялото ми не протестира и решавам, че поне за момента съм намерил удобната поза. А междувременно от другата страна на масата, вместо обичайните столове, някой небрежно е хвърлил син bubble bed - нещо като надуваем диван от доста лек материал, върху който може да се излегнеш по всяко време, в случай че пейката вземе да ти убива.

По-натам, около централната павирана алейка на градината са разположени бели геометрични конструкции, които предоставят допълнителни възможности за седене, стоене, лежане или просто нищоправене според това кой както го предпочита или върши най-добре. Изтъркулват се още няколко минути и някой донася огромен метален вентилатор за предстоящите горещи часове, в които ще ми се наложи да поработя.

Точно така и съжалявам, ако съм ви подвел. Истината е, че не съм на почивка, а ме чака съвсем обичаен работен ден. Само че вместо да го прекарам на бюро в стая с четири стени, решавам да изляза навън, където въздухът не идва от климатик и светлината не се процежда от неон. Така попадам във временното пространство за споделена работа на открито на ул. "Кракра" 16 в София, което по инициатива на фондация Credo Bonum от 13 до 22 юли е отворено за всеки, на когото като мен се прииска да замени корпоративния офис със следващото най-добро нещо.

Снимка

 Фотограф: Радина Ганчева



Немного шумно, немного далече
"Идеята се роди спонтанно – винаги съм харесвал това място, но никога не ми е хрумвало какво може да се случи в него", разказва Симеон Василев, проектен мениджър в Credo Bonum. Полегнал удобно върху синия bubble bed насреща, споделя, че от известно време наблюдава с интерес тенденцията негови приятели, близки и колеги да излизат от тесните очертания на стъклените офиси в търсене на по-естествени условия на работа.

И вижда как ги намират, било в коуъркинг пространствата, които вече се нароиха в преустроени стари сгради в София и други големи градове, било сред природата, на чист въздух. Затова и първоначално му хрумва да вдигне открития офис в някой парк с много зеленина. Бързо размисля обаче – все пак колко градски паркове познавате, които са оборудвани с ел. захранване, wi-fi или дори тоалетна? Така стига до компромисен вариант – градинката пред къщата на Българо-американска кредитна банка, което хем е на красива и немного шумна софийска улица, хем предоставя всички базисни удобства, от които се нуждае човек, за да си свърши работата нормално.

Снимка

 Фотограф: Радина Ганчева



Но смисълът на инициативата далеч не се изчерпва само с приятната локация и предоставения комфорт, а иска да бъде и повод за размисъл и диалог за значението и еволюцията на работното място днес. "Нека приемем офисът на открито като провокация за това как са се променили потребностите и изискванията на хората към работата им", призовава като типичен милениъл Симеон, докато отпивам последните глътки от позатоплилата се малинова лимонада.

Поколенията на новите технологии
Мнозина кариерни експерти посочват именно представителите на поколението Y (т.е. родените между 1980 г. и 1995 г.) като основния двигател зад ширещата се мания по отворените пространства, все по-гъвкавите формати на работно време и растящия фокус върху баланса работа-лично време. Но Симеон има друго, доста по-демократично обяснение: "Не мисля, че се дължи толкова на поколенчески различия, а е по-скоро въпрос на еволюция". Все пак изобилието от различни по размер и мощност подвижни устройства и повсеместният достъп до интернет ни позволяват да си вършим работата еднакво качествено, независимо от това къде сме избрали да го направим – в центъра на София, блажено излегнати на някой плаж в Сардиния или в паузата между две медитации в Тибет, смята и Зорница Миткова, мениджър "Връзки с обществеността и фондонабиране" в платформата за доброволчество TimeHeroes.

Снимка

 Фотограф: Радина Ганчева



Тя споделя, че такава именно е и философията на организацията, където всеки сам разпределя работното си време и решава откъде да работи. Доскоро дори не са имали физически офис, а са се събирали веднъж седмично някъде навън, за да обсъждат текущите проекти. От близо половин година се помещават в коуъркинг пространството "Къща на гражданските организации" в София, но това не означава, че служителите вече имат фиксирано работно време и се очаква да ходят всеки ден там. "Единственото условие е да си на линия, да отговаряш бързо на имейли, съобщения и обаждания, стига да не си в среща, разбира се, и задължително да си оборудван с батерия и интернет", казва Зорница. А понякога дори и wi-fi не ти е нужен, понеже може да пускаш нет към лаптопа директно от смартфона.

Офис по желание
Минава пладне и слънцето вече прежуря. Срещу мен крачи приятно облечена млада дама със слънчеви очила и пригладена назад къса черна коса. В едната ръка носи лаптоп, а в другата – чаша еспресо. Зад нея притичва 7-годишната й дъщеричка в неуспешни опити да настигне кучето Моби - една от атракциите на мястото, който по незнайно какви причини е решил да се прави на недостъпен. Сутринта й е минала в разни бизнес срещи из града и дори е успяла да намери време да заведе дъщеря си на очен преглед. Била дошла, за да види отвореното пространство, но не можела да се задържи задълго, понеже следобед й предстоял бизнес разговор по Skype с Ню Йорк. Питам я не може ли да го направи оттук. Казва, че не би имало никакъв проблем, но не се била уговорила предварително с колегите, които я чакали в офиса и трябвало също да присъстват.

"Чувствам се креативна и продуктивна, когато имам усещането, че аз решавам къде да работя, а не ми го определя някой друг", споделя младата дама, която се казва Анна Кошничарова и е съсобственик на комуникационната агенция Related PR. През годините била експериментирала с различни формати за офис и открила, че не й е комфортно да е затворена между четири стени, независимо от обзавеждането и локацията на пространството. Защото все пак, колкото и нестандартен и хубав да е офисът ти, да стоиш в една стая с четири стени, бюра и компютри си е като да стоиш в стая със стени, бюра и компютри, т.е. ограничен си.

Снимка

 Фотограф: Радина Ганчева



"Налагането на стандартно работно време, за да те вижда някой, че си там и работиш, защото в противен случай се смята, че кръшкаш, води не само до ненужни разходи за фирмата, но и действа потискащо и демотивиращо за целия екип", твърди Кошничарова. И дава пример с нейна приятелка от технологичната компания Dell, която в рамките на летния сезон се разбрала с работодателя си да работи за два месеца от морето, тъй като така или иначе по-голямата част от дейността й била във виртуални екипи и не била обвързана с определена географска локация. Още едно доказателство, че офисът днес е място, което няма геотаг и може да се намира навсякъде.

Свободно тяло, свободен ум
Хвърлям поглед наоколо, за да разбера що за птици са дошлите да работят на открито. Някои стоят прави пред компютъра, други са седнали или дори излегнати с лаптопите в скута, а трети щъкат напред-назад, било за да си вземат питие или храна от бара, било за да се позабавляват с Моби или да разменят две приказки с току-що пристигнал познат или колега. За работещите, с които разговарям, именно тази свобода на тялото, което не е ограничено в една и съща поза през цялото време, е предпоставка и за по-голямата освободеност на ума. "Това, че съм сред зеленина, мога да гледам небето и да усещам вятъра, не съм на климатик и изкуствена светлина през цялото време, ме прави много по-продуктивен и креативен и като цяло влияе положително на мисленето ми", казва Симеон.

Снимка

 Фотограф: Радина Ганчева



Не по-малко важно е и че си заобиколен от различни по произход и занимания хора, които макар и в повечето случаи да са непознати, чето пъти предоставят възможност за жив контакт, коментира Анна. Така със седналия на пейката до теб винаги може да споделиш по какво работиш, да получиш странично мнение, допълнителни идеи или дори възможност за бизнес сътрудничество. А и обичайно скованите бизнес разговори, провеждани в често пъти стерилната атмосфера на стъклените конферентни зали, могат да се превърнат в много по-приятни поводи за общуване, когато са изнесени в по-неформална обстановка.

Разбира се, съществува проблемът с конфиденциалността на разговорите на открито, но той може да бъде решен много лесно, ако са предвидени обособени кътове за срещи на четири очи, отчита Анна. По нейни наблюдения повечето клиенти, с които работи, се чувстват по-сигурно да провеждат бизнес срещите в собствения офис, но ако разговорът не е твърде поверителен, кафенетата и градинките са предпочитаните места и от двете страни. Пък и често пъти са компромисен вариант, който пести доста време в пътуване, особено когато имаш няколко поредни срещи в разпръснати из цяла София бизнес сгради, уточнява тя.

Снимка

 Фотограф: Радина Ганчева



Съседи по шум
Питам се с какво ли се занимават пъстроликите обитатели на този толкова нетипичен офис. Съгласете се, че колкото и хубаво да звучи, надали човек, чиято задача е да произведе 10 хил. консерви на ден в завода, би излязъл да работи на открито. Не си представям и архитекти или инженери, боравещи със сложни софтуерни програми за чертане или програмиране, да нарамят тежкия компютър само и само за да се озоват някъде, където слънцето ще блести в монитора им. Затова и не се изненадвам, когато научавам от организаторите, че мнозинството от посетителите тук са по-скоро от свободните професии – блогъри, PR специалисти, журналисти, изобщо всякакви видове комуникатори.

В този момент от съседната сграда започва да стърже нещо като развален климатик, който дори и приятната чилаут музика, звучаща от колоните над главата ми, не може да заглуши. Междувременно уличното движение по "Кракра" се е засилило и тропотът на профучаващите коли ме залива на все по-отчетливи вълни. А и жуженето на работещите наоколо поддържа непрекъснат ритъм, който ми напомня повече за затворен корпоративен офис, отколкото за работа сред природата.

Снимка

 Фотограф: Радина Ганчева



"Шумно е, разбира се, и винаги има опасност да се разконцентрираш, но в крайна сметка това е вярно за всяко работно пространство", споделя наблюденията си Зорница Миткова. Дали ще си вкъщи и хладилникът ще вземе да се развали в най-неподходящия момент или си в някое кафене и собственикът ще усили музиката, или пък си заклещен във фирмения офис и колегите ти не спират да говорят, а шефът - да крещи, шумът е неотменна част от работата. Важно е да осъзнаем, че причината за разсейването никога не е в средата, а в самите нас, и да си изградим лична система за концентрация, която да прилагаме, когато се наложи, съветва Миткова.

Застрашени от изчезване
От значение е и в кои часове на деня човек се чувства най-продуктивен и успява да свърши най-много работа, отбелязва Радина Ганчева, която работи като фотограф на свободна практика. Дошла е тук, за да прекара няколко часа на свежо, докато обработва снимки. Признава, че е най-концентрирана вечер, което автоматично изключва като възможности коуъркинг пространствата и работата на открито, затова и най-често си върши задачите от вкъщи. За сметка на това винаги е отворена да опита нови нестандартни пространства, които й позволяват да съчетава полезното с приятното.

Снимка

 Фотограф: Радина Ганчева



Питам я как изглежда в съзнанието й идеалният офис. Без да се замисли, ми отговаря, че не понася папките, щорите и изкуствената светлина, затова в никакъв случай не трябва да е скучен и задължително е оборудван с устройство за телепортиране ("за да се местим бързо и лесно от една точка до друга по света"). Казва също, че държи на домашния уют – изискване, което се прокрадва в представите и на Симеон Василев: "За мен офисът на мечтите е повече като уютен дом, който не ти създава усещането, че си на работа, а че правиш това, което те кефи". Дава пример с негова приятелка, която работи в маркетинг отдела на "Дисниленд" в Лондон. Всеки петък имали ден на щастливите чорапи, в който служителите трябвало да идват с най-изтрещелите си чорапи на работа. По този начин се разчупвала работната рутина, а и колегите имали шанс да се опознаят в по-различна светлина, извън утъпканите пътеки на корпоративната комуникация.

Според Зорница Миткова офис и бъдеще са взаимоизключващи се понятия. Разбира се, физическият контакт между служителите ще остане неотменна част от работното им ежедневие, но той ще се случва все повече някъде навън и временно – в парка, гората, на тимбилдинг, докато през останалото време екипите ще са свързани дистанционно. "В случаите, в които не може да се избегне физическото пространство, много е важно мениджърите да вкарват природата като елемент на работата, като я съчетават с физическата активност и здравословния начин на живот на служителите", препоръчва Зорница.

Снимка

 Фотограф: Радина Ганчева



Малко след края на разговора ни, по някаква странна ирония, природата решава да напомни за себе си. Виждам първите капки дъжд да се стичат по монитора на лаптопа ми, а около мен няколко момичета и момчета трескаво прибират столове, маси, възглавници и bubble beds в сградата на банката. Един по един работещите неохотно, но чевръсто опаковат подвижните си служебни джаджи и се втурват да търсят завет. Градината опустява, отекват само картечните лаеве на треперещия от страх Моби. Замислям се, че всъщност Радина е права - в този момент наистина щеше да е хубаво да имаме телепорт, за да останем навън, независимо къде.

Така, докато се изнизвам под ударите на дъжда в търсене на най-близкото заведение с wi-fi, си давам сметка, че, колкото и да не ни се иска, офисите на открито също си имат своите ограничения. И понякога те са толкова безапелационни, че не ни остава нищо друго освен да се върнем в добре познатите работни помещения с бюрото и четирите стени. И че може би истинската свобода, която все по-упорито търсим в работата си, не е нито само в едното, нито само в другото, а в баланса от възможности и правото да избираме най-подходящото за себе си.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly