С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Как и защо да направим бизнес модел на кауза

Няколко съвета за хора, които са избрали кариерно развитие в сферата на социалното предприемачество
Share Tweet Share
Снимка

[Freepik.com] 

Ако сте в началото на кариерата си като социален предприемач, идвате в това поле от бизнеса или от традиционните организации с нестопанска цел, този текст ще ви бъде полезен с практически насоки и примери. Той е ориентиран към ключовия баланс между социалната кауза и бизнес дейностите в социалното предприемачество.

Защо говорим за бизнес модел на кауза, при положение че според разпространените схващания "кауза" и "бизнес" се несъвместими (дори противоположни) дейности?

От друга страна, коренът на думата "бизнес" на английски е busy – зает. Така бизнес е вършене на работа, а бизнес модел – начинът, по който тя бива свършена.

Всеки бизнес модел започва с въпроса: "За кого какво създавам като продукт и добавена стойност?". Няма съмнение, че каузата добавя стойност. Тя решава социален проблем, значи създава социална добавена стойност.

Примери от практиката
Да вземем като пример каузата на "Заедно в час" - децата в малки населени места или от бедни семейства да получат добро образование. Техният "продукт" са младите, добре образовани хора, обучени по системата на "Заедно в час", които работят като учители. А техни клиенти – децата в училищата, където присъства организацията.

Защо клиенти, след като децата не плащат за този продукт? Така е. Има бизнес модели на комерсиални организации, в които дадена група клиенти ползват безплатно добавената стойност. Вие плащате ли за всяко търсене в Google? При наличието на кауза е още по-разбираемо групата "клиенти", чийто социален проблем тя решава, да не плащат за добавената стойност, която получават.

И все пак някой плаща естествено. Традиционно каузите се издържат от дарения. Дарителите също са "клиенти" и получават добавена стойност от организацията - моралното удовлетворение на индивидуалния дарител или имидж на добър гражданин за дадена компания.

Социалната чайна във Варна работят дългосрочно с деца без родителска грижа, за да изградят в тях социални умения и трудови навици. В края на програмата младежите получават първа работа в чайната, където те прилагат наученото и се подготвят за професионалния си път по-нататък. В годишните им отчети за 2015 г. и 2016 г. (публични на техния сайт) виждаме, че чайната диверсифицира източниците си на приходи между такива от проекти, корпоративни и индивидуални дарители и от собствената си стопанска дейност. Така в "портфейла" от клиенти на Чайната има:

- Децата, лишени от родителска грижа, които получават директно добавената стойност на каузата;

- Корпоративните дарители или спонсори, за които добавената стойност е асоцииране на името им с полезна и добре работеща социална организация;

- Частните дарители с удовлетворението, че са дали рамо на смислена кауза;

- Организации, предоставящи проектно финансиране, за които добавената стойност са устойчивите резултати на чайната в оценката на тяхното социално въздействие;

- Клиентите на чайната и мястото за събития, за които добавената стойност е приятна атмосфера за отмора и среща, място за личен празник или работно събитие.

Примерът със Социалната чайна води в посока социално предприемачество, което е различно от класическата организация с кауза. Причината е, че имаме комбинация от социална и бизнес дейности с цел устойчиво развитие на организацията.

По правило бизнес моделите на социално предприемачество са по-сложни за изграждане и управление именно заради баланса на интересите и умението да създаваш добавена стойност за значимо различни групи клиенти.

Още един пример е платформата "Оле Мале!" на организацията "Майко мила!". Това е онлайн магазин, от който можете да си купите бижу, плетена дреха, дамска чанта, украса за дома, картина – всички те са ръчна изработка от майки на деца с увреждания. Тези продукти за нас като клиенти следва да бъдат достатъчно конкурентни спрямо останалите. Те добавят и удовлетворението, че сме подкрепили смислена кауза. А добавената стойност за майките е възможността да съчетават работа и да имат доходи заедно с грижата за своите деца, които изискват постоянно присъствие.

Кои са вашите "клиенти"
В случай че вашето понятие за "клиенти" е объркано от казаното дотук, то е време за структуриране. Когато става дума за социално предприемачество, възможните групи клиенти и техните специфики са следните:

- Бенефициенти - клиенти на социалната добавена стойност, която създава организацията;

- Дарители - клиенти, които предоставят средства и търсят в замяна като добавена стойност измерим социален ефект (social impact), който отговаря на техните приоритети и цели;
    - Спонсори - подобно на дарителите предоставят средства, но разликата е, че търсената добавена стойност включва популяризация сред обществото с цел доказателство, че са добри корпоративни граждани;

    - (Класически) клиенти - в случай че организацията с кауза създава и чисто комерсиален продукт, това са клиентите, които търсят неговата добавена стойност в сравнение с останалите конкурентни продукти на пазара.

    И да, всички тези групи влизат в разширеното понятие за "клиент", когато става дума за социално предприемачество.

    В този контекст, когато става дума за кариера в социалното предприемачество, има две посоки. Едната е развитието както на вашите бизнес знания и умения, така и на експертиза в областта на социалните политики и практики. Втората – в екипа си да комбинирате уместно различни експерти в тези области. Уместно", защото е необходимо да подберете бизнес експерти, чиято чувствителност и нагласа за генериране на печалба е по-ниска от тази за решаване на социални проблеми. От друга страна, да ги съчетаете със социални експерти, които имат поне интерес към стопанска дейност. И не на последно място, да създадете за тях платформа за сътрудничество, така че да максимизирате капацитета и на двете страни.

    Често задавани въпроси
    Въз основа на работата ми в последните близо 10 години с комерсиални и социални предприемачи ето някои от най-честите въпроси от практиката, които обикновено възникват:

    Какво общо има бизнеса, когато работим за кауза?
    Все повече дарителите изискват от организациите да имат устойчив модел с различни източници на приходи. Вижте "Светът на Мария" в София и "Ръка за помощ" в Добрич. И двете организации работят с хора с интелектуални затруднения и техните семейства. "Светът на Мария" се фокусира върху по-висока възрастова група, предоставя достъп до качествени услуги за тяхното развитие и интеграция. Те са обучавани на умения, с които работят в социално предприятие за кетъринг услуги (изцяло пазарно конкурентни между другото). "Ръка за помощ" в Добрич работи с деца с интелектуални затруднения по системата на Мария Монтесори. За да осигури устойчивост, през лятото на 2017 г. отвори детска градина с обучение по същата система – пазарен хит в града. Както казаха Красимира и Елисавета от "Майко мила!" на едно събитие, за да бъдеш успешен с каузата си, трябват приходи, а за тях са нужни бизнес умения.

    Как да балансираме интересите на комерсиални и некомерсиални клиенти в едно социално предприятие?
    Внимателно. Изглежда много привлекателно да имате широк "портфейл" клиенти, съответно - източници на приходи. Колкото са повече са, толкова по-сериозни управленски умения ще изискват от вас и екипа ви. Ако се върнем към Социалната чайна, според годишните им отчети през 2015 г. 36% от приходите са от проектно финансиране, а за 2016 г. – 75% са от корпоративни дарители. С други думи, те търсят баланс между много източници на приходи, от една страна, а, от друга, ясен управленски фокус.

    Не е ли финансирането първо, а след това бизнес моделът?
    Комерсиалните стартиращи предприемачи вече знаят – за да получиш пари, инвеститорите трябва да повярват, че твоят бизнес модел ще е печеливш. В социалното предприемачество има т.нар. "patient capital" – инвеститори, които са готови да чакат значимо по-дълго за възвръщаемост на парите си, срещу което организацията да добавя устойчива социална стойност. А и за вас самите – добре е, преди да започнете да "давате едни пари", да сте в детайли наясно какъв е моделът, по който да помогнете на каузата и осигурите устойчивост на вашата организация.
    Снимка

     

    *Цветелина Тенева е съосновател на The Business Institute, който е посветен на развитие на бизнес знания, умения и нагласи чрез нестандартни методи като симулации, работилници, сериозни игри, сред които LEGO® Serious Play®. Тя ще бъде главен фасилитатор в бизнес модула на третото издание на Академия за социални предприемачи, организирана от Фондация Reach for Change България.

    Тенева има близо 20 години бизнес опит в областта на пазарните стратегии и бизнес моделирането. Десет от тях и като фасилитатор и консултант за бизнес организации, комерсиални и социални предприемачи в alternativeMBA, Innopreneurship Master Class, магистърска програма "Иновации, предприемачество и финанси", Академия за социални предприемачи съвместно с Фондация Reach for Change България, "Предприемачество за нестопански организции" на Български център за нестопанско право.
    Крайният срок за кандидатстване в третото издание на Академия за социални предприемачи на Фондация Reach for Change е 15 март. Най-добрите 30 кандидати ще получат стипендия от 50% и ще следва да заплатят такса от 240 лв.
    Програмата е насочена към хора, които искат да стартират своя социална инициатива и да я направят финансово устойчива, но имат нужда от знания, практически умения и контакти. Тя адаптира в по-интензивен и кратък формат доказаната международна методология за подкрепа на социални предприемачи на Reach for Changе. Обученията ще се проведат в три уикенда между 30 март и 22 април в София.


    Академията предлага практическо обучение, включващо:
    1. Три практически модула посветени на: Планиране и измерване на социална промяна; Бизнес моделиране; Презентационни умения и привличане на подкрепа. Техни фасилитатори ще бъдат трима от най-опитните обучители и практици у нас: Юрий Вълковски от "Reach for Change България", Цветелина Тенева от The Business Institute и проф. д-р Десислава Бошнакова.
    2. Екипна работа по практически учебни казуси в сферата на социалното
    предприемачество
    3. Споделяне на опит от доказани професионалисти от социалния и бизнес сектор, които се включват като ментори
    4. Лекции на успешни практици в сферата на социалното предприемачество: Красимира Величкова от Български дарителски форум, Марко Грегович от хърватската агенция за подкрепа на социални организации Brodoto и Лена Ганстерер от Impact Hub Виена.

    Повече информация за програмата можете да намерите на сайта на обучителната програма.


    Share Tweet Share
    още от тази рубрика:

    Реклама

    Реклама

    © 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
    Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
    mobile Към мобилната версия на сайта

    Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

    Новини: ДневникЕвропа

    IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

    Развлечение: БакхусLIGHT

    На английски: KQuarterly