С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Апостол Дянков: Устойчивото и зелено бъдеще започва с революция в мисленето

Нека не се лъжем, че много от основните екологични дебати са поле на демагогия и алармизъм, често неволно насаждани, затова и много хора са предпазливи и дори мнителни, когато биват убеждавани в необходимостта от действие.
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

Апостол Дянков е консултант по устойчиво развитие в denkstatt и е най-новият гост в рубриката на Karieri.bg за различните зелени професии, които се търсят в България.

Поредицата е част от новия ни Кариерен клуб: "Зелени професии" в партньорство с Green Academy.


Визитка

Апостол Дянков е бакалавър по "Наука за околната среда" и "Икономика" от колежа Oberlin, САЩ. Магистър е по "Бизнес администрация" от City University of Seattle в България.

В denkstatt отговаря за екологични и социални анализи и оценки, адаптация към климатичните промени и обучения по устойчиво развитие.
 
Г-н Дянков, как започнахте да се занимавате с консултации за устойчиво развитие?

Първият сериозен избор в кариерата си трябваше да направя, когато заминах да следвам в САЩ. В училище исках да стана писател - футурист, печелех награди за преводи и литература. За щастие, американската образователна система позволява на студените около една година, в която да се ориентират преди сами да изберат специалност от колежите, в които получават бакалавърска степен.

Получи се така, че в колежа Обърлин открих частица от бъдещето, не в творческото писане, а в една футуристична сграда на получилия множество награди за зелено строителство Adam Joseph Lewis Center.

Именно в първата образователна сграда в света, създадена да има нулев екологичен отпечатък (footprint), аз намерих своето призвание – да създавам положителен отпечатък в света, който живея.

Как продължихте кариерата си?

Приложните курсове по екологичен дизайн в AJLC и дипломата от Обърлин не се преобразиха мигновено в кариерния старт, за който мечтаех.
Като повечето разсъдливи студенти в чужбина, приключих и втора академична концентрация (major) по икономика, която след завръщането си в България доразвих в MBA по финансов мениджмънт.

Междувременно започнах работя в екологична консултантска фирма, където се занимавах с типични задачи, свързани с управление на околната среда: участие в разработването на екологични оценки, обследване на промишлени обекти за екологични замърсявания, различни анализи в областта на водите и отпадъците.

От първия си мениджър Десислава Ковачева научих безценни уроци за консултантския занаят – как да резюлирам конфликтни ситуации, да добавям стойност за клиента и да търся решения, извън тясно прецизирания обхват на задачата.

С течение на времето разбрах, че ме привличат по-комплексните проекти, в които се преплитат интересите на множество заинтересовани страни.

Дайте пример.

Открих, че ключът към устойчивото бъдеще за българското общество и икономика  се съдържа в три "горещи" теми  – човешкият потенциал (образованието, заетостта, обезлюдяването), бедността (на която аз гледам през призмата на енергийната и ресурсна ефективност) и изменението на климата, което вече се случва в България.

В момента работя активно и по трите теми като служител на консултантската компании dеnkstatt България. Участвам и в много стойностни образователни и общественополезни инициативи с партньори като Горичка,Коалиция за климата България, висши учебни заведения и различни неправителствени организации.

Темата за устойчивото развитие ще става все по-актуална, каква е вашата дефиниция за това понятие?

В denkstatt ежедневно сме на фронтовата линия и работим за каузата на "устойчивото развитие".  Разбираме това понятие много конкретно, но и много холистично и ще ви дам пример - няма как да разрешим проблема със замърсяването на въздуха в населените места, без да разрешим проблема с битовата енергийна бедност и липсата на екологично образование.

Подкрепяме най-различни клиенти  – вериги магазини, телекомуникационни и минни компании, общини. Съдействаме за изпълнение ангажиментите на администрацията като например изчислението на въглеродните емисии на национално ниво. Работим с някои от най-сериозните програми за развитие и най-големите промишлени проекти в страната.

Да се говори за устойчиво развитие понякога е много трудно, защото хората имат различни схващания за това кое е ефективно и кое не, това отразява ли се на работата в екип?

Вътрешно в компанията много ценим плурализма. Така например аз поддържам песимистични възгледи за някои екологични тенденции (замърсяването, употребата на ресурси и технологичните алтернативи на изкопаемите горива), които не се споделят от моя мениджър Боян Рашев.

В офиса водим аргументирани спорове по този въпрос понякога с участието на тримата ни мениджъри Боян, Климентина и Златина, и целия екип. Не се страхуваме да заемем  различна позиция – дори в публични дискусии и в личните си блогове.

Най-често качеството на работа се подобрява от тази атмосфера на споделяне и дебат, и консултираните клиенти оценяват личната позиция, опит и експертиза на всеки член на екипа. Такова нещо не би могло да се получи в организации от лидерски тип, или в такива, в които меродавно е мнението на силните на деня.

С какви проблеми се сблъсквате най-често?

Ще очертая проблематиката, с която се сблъсквам на работното си място и извън него, за да илюстрирам  три от най-важните качества за професионалиста в сферата на "зеленото"  или  устойчиво развитие – системно мислене, усет за решения и емпатия.

Да мислиш в бъдеще време означава да разбираш системите – екологични, технологични и икономически. Въздействието на един продукт върху околната среда е измеримо само в контекста на целия му жизнен цикъл и индустриалните системи, необходими за производството, употребата и рециклирането му.

Биологичното разнообразие е функция на системите -  без стабилни популации на лалугери не можем да запазим застрашените орли.

Някои от изборите, които правим сега, например по отношение редуцирането на парниковите емисии и управлението на ядрените отпадъци, ще повлияят на повече поколения в бъдещето, отколкото са се сменили от зората на цивилизацията.  

За хората, които работим в тази сфера това въобще не са теоретични и абстрактни постановки – в България правим тези избори, във връзка с малки и големи проекти на бизнеса и на държавата, ежедневно. Един професионалист в областта на устойчивото развитие следва да отчита логиката и свойствата на системите – ако не го прави, изпада в ролята на обикновена заинтересована страна или лобист.

Дайте пример за казус с отворен финал и решение, което не може да се случи веднага.

Усетът за решенията се измерва не в броя на клиентите или реализираните проекти на една консултантска компания или НПО, а в отдадеността, с която те работят за да случат промяната в сектора или конкретния проблем.  

Така например моят работодател работи с големи минни компании, които искат такава промяна.  През последните години водещите компании от този бранш в България бележат голям напредък в повишаването на ресурсната и енергийната си ефективност, намаляването на отпадъците, въглеродния и водния си отпечатък. Това, обаче, не е достатъчно.

Нашите най-интересни проекти са насочени към осъзнаването и управлението на цялостното въздействие. Въпросите, които задаваме са как компанията може да съхрани и развие местната икономика след много десетилетия, когато мината затвори. 

Как може да инвестира в екоиновации и екосистемни услуги? Това са реални проекти с неочаквани и вдъхновяващи решения – пресен пример е световният бум в производството на каменна хартия от минен хвост. Ние насърчаваме клиента сам да търси и развива такива решения.

Използвахте думата "емпатия" – има ли място за нея в света на парите?

Емпатията е нещо, което е дефицитно в България. Всеки в бизнеса трябва да я притежава, за да разбира нуждите и желанията на клиента, но тук става дума за нещо много по-голямо. Устойчивото и зелено бъдеще изисква преди всичко революция в мисленето, промяна в навиците и постоянен диалог. За да убедиш някого, че глобалното затопляне е важно нещо, не е достатъчно да размахаш разпечатка с данни.

Нужно е да знаеш защо този процес е важен за конкретния човек или организация и да формулираш правилното послание. Нека не се лъжем, че много от основните екологични дебати са поле на демагогия и алармизъм, често неволно насаждани, затова и много хора са предпазливи и дори мнителни, когато биват убеждавани в необходимостта от действие.  

Кагато такова наистина е нужно, както в случая с климата, подходът, основан на емпатия, ни позволява да съпреживеем проблема от гледната точка на отсрещната страна.  Ако белите мечки изчезнат заради топенето на леда, това едва ли ще сломи жителите на някое  българско село, но ако щъркелите не се завърнат в селото, поради пресушаването на местните блата, това би накарало част от тези хора да помогнат за възстановяването на влажните зони.

Какво бихте посъветвали младите хора, които се замислят каква зелена професия да изберат?
 
Бих искал да споделя с всички млади хора, които се интересуват от професия, свързана с мисленето в бъдеще време, моето простичко мото - "случваш нещата". Има много начини, обезателно ще откриете вашия.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly