С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

За да не ви е страх, когато ходите при банкер

Какво дава и какво не образованието по финанси
Share Tweet Share
Снимка

 Фотограф: Михаил Вълканов

"Като се знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на лекар" – фолклор

Да си призная, "Финансист" на Тиъдър Драйзър никога не ми е бил настолна книга. Занимавам се с финанси някак си логично, следвайки образованието си. След четвърти клас бях приет в елитна паралелка с изпити по български език и литература и математика. Класът ни бе изключително силен и след седми клас бяхме приети всички в профилираните гимназии. Влязох без особени затруднения в математическата гимназия. Още в девети клас знаех, че искам да уча в УНСС и да кандидатствам с математика.

УНСС – шок и ужас

Очакванията ми бяха нивото да бъде доста високо. За жалост този мит бе развенчан още през първия семестър. Имах чувството, че в четвърти клас ми беше не само по-интересно, но и че предизвикателствата бяха по-големи. В отделни моменти ми се плачеше, в други ми се пиеше...

В края на 2001 г. по информатика изучавахме Wnidows 3.11, версия,  представена от "Майкрософт" през далечната 1993 г. По-фрапиращото бе, че на изпита трябваше да опишем пътя как да си настроим скоростта на мишката. Тази версия на Windows по това време се използваше само в компютърните зали на университета, където пък се учехме как да си настройваме мишките.

Във втори курс изучавахме дисциплината "Бизнес планиране". Запомних две неща от преподавателя си. Първо, че силовото министерство не е МВР, а министерството на енергетиката, защото може да ти спре тока. Второ, човекът обича водка и не понася уиски. Думата пародия е доста слаба за начина, по който премина изпитът. Оказа се, че аз, една колежка и още един колега сме използвали един й същ бизнес план, като бяхме сменили само името на фирмата и някои години (името на моята фирма бе "Пиеро 97" - бях прочел статия за собственика й във в. "Капитал"). Незнайно на каква база колегата имаше четири, аз пет, а колежката - "случайно" шестица. След изпита заведохме преподавателя на заведение. Възползвайки се от ситуацията, го помолих да ми пише шестица и той без много зор ми поправи оценката от 5 на 6.

Изпит по маркетинг. Един мой колега предната година беше записал като втора специалност "Маркетинг". Той бе завършил софийската математическа гимназия и бе кандидатствал с история. Казвам това, защото да излезеш от СМГ и да кандидатстваш с история е, меко казано, мазохизъм. Беше от т.нар. читанки. Ходеше на всяка лекция, две седмици се бе подготвял за този изпит. Беше изял учебниците с кориците. Аз се готвих стандартно. Няколко дни преди изпита - кафета, коли, цигари и безсънни нощи. Явяваме се два потока. Ние сме 120 човека, другият поток са 80, или общо близо 200 човека. Изпитът бе смесица от затворени и отворени въпроси.

След два часа оценките бяха нанесени в книжките. Шестици нямаше. Както можете да се досетите, аз имах петица, а въпросният колега двойка. Отиде да попита защо има двойка, отговорът бе: разяснения не се дават. Радвах се, че имам петица, но знаех, че просто съм попаднал в купчинките с петиците, а колегата в тази с двойките.

И тук-там нормалност

В УНСС за щастие има и добри преподаватели. Предполагам, че е така и в другите ВУЗ-ове. Малко са, трябва да ги търсиш като игла в купа сено, но трябва винаги да ги споменаваме, когато пишем за УНСС, защото и тях ги боли. Примерно Маргарита Харизанова, която ни преподаваше управление на човешките ресурси. Има такива преподаватели, които предизвикват уважение и просто ти е неловко да преписваш. Решават се казуси, мислиш, с две думи - чувстваш се студент.

Но за жалост като цяло поговорката "Ние се правим, че учим, а те се правят, че ни преподават" бе почти на 100% валидна.

Сигурен съм, че подобни примери има не само в УНСС. Проблемът не е в конкретния университет, а в цялостната образователна система. Начинът на финансиране на университетите и тяхната борба за всеки студент значително изкривява способността им да се концентрират върху качеството. За университета най-важно е да има студенти, които да плащат такси, и университетът да си получава държавната субсидия, а какви студенти излизат, общо взето, никой не се интересува.

Аз съм е.. ти пича, а никой не ме иска

След като ви позабавлявах с моя опит (завършилите УНСС обичаме да си разказваме тези истории със същата страст, с каквато предното поколение си говори за казармата), сега ще ви разкажа какво произлезе от толкова учене и пиене.

След завършването на бакалавърска степен записах магистратура по финанси. Междувременно исках да започна работа в инвестиционен посредник и не съм кандидатствал никъде другаде. Нямаше значение позицията, просто исках да започна отнякъде. По това време този сектор се разрастваше с бързи темпове, беше относително нов за България и се търсеха млади хора. Кандидатствах на доста места, но само на няколко достигнах до интервю. Липсата на значителни познания явно си е личала отдалеч. Голямо желание и дотам.

Гледайки назад във времето, от една страна, и виждайки каква продукция излиза от УНСС, от друга, придобивам представа какво ми е липсвало след завършването на университета.

Фрапиращата разлика между завършващите в България и в западен университет е нивото на практическа подготовка. Ако едните могат да започнат да работят веднага, завършилите УНСС (а и другите университети в България) трябва да бъдат обучавани от работодателя все едно не са учили. Какво точно имам предвид?

Едно от фундаменталните неща за завършващите финанси и икономика е способността да оценяват инвестиционен проект с използването на т.нар. DCF, или на български - дисконтирани парични потоци. Не че в УНСС не се учи, но е засегнато на толкова елементарно ниво, че студентът няма знанията и способностите да оцени реален проект. Казвам това, защото знам на мен колко усилия ми трябваше да започна да правя качествени и професионални анализи. Трябваше да използвам работно време да се уча как да ги правя, а и видях разликата със студент, който току-що е завършил в Холандия. От първия ден правеше адекватни анализи, дори направи корекции и подобрения по вече направени от нас подобни анализи на публични компании.

Общо взето, е срамно да завършиш финанси и да не можеш да направиш подобен анализ професионално, а какво остава за по-актуални неща като капиталови пазари, дериватни финансови инструменти, фискална политика, ролята на централната банка... Нивото в България е по-ниско от това да прочетеш за даден казус в произволен интернет сайт.

Никой в българските университетите (ако някъде има изключения, моля да бъдат извинен) не споменава преподавателят от нюйоркския университет Асуат Дамодаран или Бенджамин Греъм. ДКЕВР използва метода на последния за определянето цената на тока от ВЕИ и по-конкретно пазарната рискова премия. Няма западен студент,  завършил бизнес или икономика, който да не е запознат поне с части от техния труд.

Но има и не строго академични слабости. Например не знаех как да си напиша мотивационно писмо, а на всичко отгоре ме бяха убедили, че то няма значение. Сега, когато преглеждам молбите на кандидатстващите за стаж, направо се вбесявам, когато видя неграмотни и безсмислени словоблудства (мо-о-о-оля ви, стига с тези клишета, че умеете да работите в екип и може да ви се има доверие).

Истината е, че ако искате да си намерите сериозна работа, към нея трябва да се подхожда сериозно. Наскоро момиче, завършило УНСС, последвано от магистратура в Холандия и първо ниво на CFA, ни изпрати мотивационно писмо, от което си личеше, че се е постарало да вникне в нашия бизнес, да проследи резултатите ни и какви пазарни позиции имаме. Без да имаме бюджет за стаж, убедихме ръководството да я наемем на неплатен стаж. Един колега успя да я препоръча и така й помогна да започне работа в голяма финансова институция.

Малцина са тези, които успяват да си намерят работа по специалността още докато са в университета. Стандартната практика е в лятната ваканция да се ходи на бригада в САЩ или Англия, а за работа да се мисли след четвърти курс. Тези, които все пак искат да напишат нещо смислено в CV-то си, най-често ходят в някоя банка, и то с връзките на родителите или на някой близък познат. Целият стаж там се изразява най-често в реденето на парагони. С две думи, никакъв смисъл от него. Два качествени стажа, свързани с бъдещото развитие, биха били огромно предимство при търсенето на работа. Университетите не правят почти нищо в тази посока - да установят контакти с компаниите и да препоръчват стажанти (междувременно УНСС е основал кариерен център, но за неговата работа могат да говорят настоящите студенти). От друга страна, вина има и бизнесът, все още нямаме масово изградени качествени стажантски програми.

И как ми потръгна

В момента, в който се записах за изпита за инвестиционен консултант, провеждан по онова време от КФН, разликата в отношението на работодателите стана осезаемо. Викаха ме на интервю на всяка обява, на която пусках CV. Само два месеца след като се бях записал за изпита за инвестиционен консултант, вече имах две предложения, при това за желани от мен позиции.

Очевидно самото завършване на университета не дава ясна представа за работодателите за мотивацията и професионалните познания. Те подхождат с презумпцията, че студентите са неподготвени и компанията ще трябва да инвестира между 6 месеца и една година в обучение, преди да започне реално да използва новото си назначение. Необходими си допълнителни квалификации, за да те забележат.

За това по-късно се записах и за CFA (сертифициран финансов анализатор). Това е един от най-популярните международни сертификати по финанси. Заедно с ACCA те са се превърнали в нещо задължително, ако искаш да се развиваш в тази сфера и да се разграничиш от останалата маса в България.  В резултат на това CFA на глава от населението в България е едно от най-високите в света. На Запад дипломата от добър университет дава ясна представа за теоретичната ти подготовка и дава реален шанс за започване на желаната работа, която обикновено е свързана с дисциплината, която си завършил. Показателно за липсата на доверие към българското образование е фактът, че успехът няма абсолютно никакво значение за никого. Досега не познавам човек, на когото високият успех да му е помогнал или на някого ниският да му е попречил.

Знам, че ще прозвучи като клише, но имам известни преки наблюдения над студенти и забелязвам, че те в общия случаи не се интересуват от това какво се случва около тях. Не четат специализирана литература, не се интересуват от това какви процеси протичат в икономиката. Колкото по-рано започнат да го правят, толкова по-адекватни ще бъдат в търсенето на работа.

Истината е, че има възможности за промяна, а вече и натиск. С влизането в ЕС таксите за западните висши учебни училища рязко паднаха. Голяма част от най-амбициозните заминават да учат там и, което е по-жалко, не се връщат след това в България. На този фон време е държавата да осъзнае, че няма смисъл да налива пари във ВУЗ-овете само и само те да запазят бройката студенти и преподаватели. Трябва по-сериозна икономическа принуда те да станат по-качествени. Или да си отидат.

Иначе ще продължаваме да раждаме едни от най-добрите ученици  математици в света, а след като завършим висше образование, ще създаваме една от най-неконкурентните икономики. Пък и вие, както и аз не искаме да ни е страх, когато ходим на лекар.

-------
* Името е измислено. Авторът е служител на банка, пожелал анонимност.

Всяка седмица в "Кариерен клуб: финанси" на karieri.bg ще представяме възможности за всички, които искат да се развиват в областта на финансите. Редовно ще ви срещаме и с изградени специалисти от банковия, застрахователния или консултантския бранш, които ще представят техния опит и препоръки.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly