С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

От ИКТ индустрията обратно в академията

Носителят на тазгодишната награда "Джон Атанасов" за принос в развитието на информационните и технологии, Димитър Жечев, разказва за работата си в Кариерен клуб: ИКТ.
Share Tweet Share
Снимка

[stock.xchng] 

Кариерен клуб: ИКТ представя Димитър Жечев, носител на тазгодишната награда "Джон Атанасов" за принос в развитието на информационните и технологии.
Димитър Жечев е изследовател в Лабораторията за криптографски алгоритми на Федералния технологичен институт в Лозана, Швейцария. Защитил е докторат по математика в Калифорнийския университет, Бъркли и има бакалавърска степен от Харвардския университет. Д-р Жечев е съавтор е на два патента по криптография и носител на редица международни награди и стипендии. Преди да заеме настоящата си позиция, е работил като анализатор в технологичната компания "Хъдсън Ривър Трейдинг". Бил е и стажант в Изследователския отдел на "Майкрософт". Координатор е на ECRYPT II, проект по VII Рамкова програма на ЕК в областта на информатиката.

Защо криптография?

Още от малък имах интерес в областта на математиката и математическите науки участвайки в различни национални и международни олимпиади. За мен математическите проблеми бяха предизвикателства, за които се изисква здраво логическо мислене, творчество и постоянство. В последствие като студент в Харвард опитах различни области от математиката и математическите дисциплини.

Криптографията и теорията на числата ми допаднаха определено, тъй като минимални фактически познания позволяват изграждане на съдържателни аргументи и резултати. С други думи криптографията е свързана с повече творчество и с решаване на нетривиални задачи.

Практическото приложение на криптографията и възможността да работя в отдела за развитие и разработки към "Майкрософт" ми позволиха да разширя спектъра от изследователски проблеми. Имах шанса и да взема активно участие в разработката на ключови системи за криптиране на софтуер и на данни в инфраструктурата на Cloud и това ме мотивира много да продължа да работя в тази насока.

За работата в компания

Като цяло считам за изключително важно за един изследовател да има широк поглед върху проблеми не само на теоретично ниво, но и от практиката. В това отношение един изследователски център като този на "Майкрософт" е чудесна възможност за човек да научи какви са нуждите на индустрията и как точно се създават и реализират нови технологии. От друга страна, често пъти изследователският център има определени недостатъци откъм баланс между брой необходими публикации и качество.

Например, много е трудно за един мениджър на изследователски център, който работи в много различна област от криптографията да оцени качеството на дадена публикация или резултат в тази област. Това води до поощряване на изследователи с по-голям брой публикации и не непременно толкова високо качество на резултатите.

Друго явление, което се забелязва често е, че на практика изследователското тяло на една компания не винаги адресира директно проблемите, свързани с развитието на конкретните продукти, т.е. да разбере в детайли и дълбочина конкретните проблеми на компанията и на съответния пазар и да ги реши, а по-скоро се опитва да прокара и внедри вече съществуващи изследователски резултати.

За работата в Академията

Академията има предимства откъм свобода на избор на проектите, откъм достъп на млади и мотивирани изследователи. Основен недостатък е липсата на директна връзка с индустрията. Много водещи университети в днешно време се опитват да подобрят тази връзка със създаване на бизнес паркове за инкубиране на идеи и прохождащи фирми. Такъв е примерът с Швейцарския политехнически федерален институт в Лозана. Едно от нещата, които считам за крайно необходими за академичните институции в България е създаване на такава връзка.

Предизвикателствата

Едно от големите предизвикателства на изследователската работа е липсата на бързи резултати. В повечето ситуации качествено новите резултати изискват много работа, постоянство и задълбочено разбиране на материята. Не винаги прогресът е явен и човек има много разочарования по пътя. Често пъти идеи, които звучат правдоподобни не работят според очакванията и намирането на правилния подход отнема множество повторения.

Изследователската работа рядко е рутинна и не винаги човек е 100% продуктивен. Например, много по-различно е да се работи върху проект с неизвестен завършек от ефективното изпълнение на списък от задачи. Освен това, има и психологически елемент откъм съвместна работа с други изследователи в областта. Хората, подходите и начинът на мислене върху даден проблем често са много различни и понякога отнема време да се съвместят и синхронизират различни гледни точки.

Личностни качества

Основните личностни качества, необходими за развитието в тази сфера, са постоянството, търпението и мотивацията. Както споменах и преди, почти невъзможно е да се получи случаен резултат за кратко време. Познавам много хора, които предпочитат по-динамична работа, която дава по-бързи и ефективни резултати. Обикновено тези хора трудно избират изследователската дейност за тяхна кариера.

Състезателният дух е важен донякъде, но този вид състезание е по-различно от (например) олимпиада по математика, където трябва да се решат определени задачи за време. Разбира се способностите придобити от олимпиадите определено помагат за генериране на нетривиални идеи, но за такъв тип работа се изискват количествено по-големи и задълбочени познания на материята.

Другият проблем е, че броят на експертите в дадена област е много малък (не повече от 5-6 души по целия свят). Затова е необходимо човек да бъде много мотивиран и освен да следи внимателно литературата за дадената област, да комуникира ефективно с този малък кръг от експерти, за да може да е на ясно с тенденциите и отворените проблеми в областта.

Съвети към студентите

Важно е човек в началото да реши дали би искал да се посвети на такъв тип работа. Както споменах и преди, не на всеки му допада работата на изследовател и това е съвсем естествено. Ако студент би искал да се развива в тази насока, необходимо е да се намери подходящ екип от специалисти, с които да започне да работи и да навлезе в детайли в дадена област.

Освен това е препоръчително да се следи литературата в областта – човек е необходимо да се развива непрекъснато и да натрупва качествено нови познания. Много важно е също да се поддържа връзка с индустрията и проблемите на компаниите и пазарите в дадената област. Това разширяване на кръгозора е крайно необходимо, за да може да се получи резултат, който е не само естетически стойностен, но също така и практически приложим.

Моята работа

Изследователската дейност на лабораторията, в която работя е най-общо казано математически анализ на сигурността на фундаментални алгоритми за криптиране на информация. Криптирането на информация се осъществява на базата на математически алгоритми като информацията се модифицира с т.нар. "ключ", след което се предава и декриптира от лице с помощта на "частен ключ", който е достъпен само и единствено до лицето, което трябва да има достъп до информацията.

Един от основните методи, който се използва в почти всяка система за криптиране с открити ключове е тъй наречения метод на Ривест, Шамир и Аделман (RSA). Сигурността на този протокол се свежда до трудността на проблема за разлагане на големи числа на прости множители. За да се определят практическите стандарти за прилагане на протокола в различни системи, е необходимо да се направи математически анализ, който да определи големината на параметрите, които да гарантират сигурност. Така например преди няколко години, системата на Майкрософт за защита на софтуера беше разбита поради не достатъчно сигурни параметри и се наложи да се разработи качествено нова система.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Работа в: ИКТ

Реклама

© 2003-2018 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване ново. Политика за бисквитките ново. Декларация за поверителност ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2018 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалГрадът.bgОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly