С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

От програмирането към бизнес администрацията

В Кариерен клуб: ИКТ Валентин Младенов разказва за решението си да смени програмирането с бизнес администрацията, какви са очакванията му от тази професионална промяна, както и за наблюденията му в ИТ сферата.
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

Валентин Младенов е завършил бакалавърска програма Информатика и магистратура Софтуерни технологии в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е в различни ИТ компании като Tumbleweed Communications, Commquest, Cisco systems. През 2012 г. решава да започне MBA програма в WU executive academy, Виена. В момента е на 30 години. В Кариерен клуб: ИКТ Валентин разказва за решението си да смени програмирането с бизнес администрацията, какви са очакванията му от тази професионална промяна, както и за наблюденията му в ИТ сферата.

Решението

Още преди няколко години разбрах, че програмирането не ме удоволетворява като работа. Имам желание да се развивам като мениджър и от 3-4 години започнах да разглеждам възможностите за MBA програма. Смятам, че така ще мога да натрупам необходимите знания и умения, както и че ще повиша цената си в софтуерната индустрия, а и извън нея. Опитах подхода learn-by-doing, но резултатите които постигнах не бяха задоволителни. Освен това, въпреки че имам много контакти в България, искам да ги обогатя и с такива от цяла Европа. Междувременно много мои приятели завършиха подобни програми и бяха доволни от по-нататъшното си развитие. И нещо повече, контактите, които успяха да осъществят с колегите, бяха една от основите на това развитие – нещо към което и аз стремя с пълни сили.

Сам финансирам образванието си тук, със спестявания, които направих докато работех. В момента не работя и съм изцяло посветен на програмата. Това ми помага да се уча бързо и да усвоявам лесно нещата. А също така и да обръщам внимание на допълнителните материали, които почти винаги са толкова полезни, колкото задължителните. Виждам, че за колегите, които и работят, е доста по-трудно. Още не съм започнал да уча немски език, смятам да се захвана с това от следващата година, за да не се разкъсвам с твърде много нови неща от самото начало. Смятам езика за много важен с оглед на бъдещото ми развитие във Австрия. Въпреки че по-голямата част от Виена говорят много приличен английски език, смятам немския език за неразделна част от интеграцията.

Изборът

Когато тръгнах да избирам МBА програма изборът ми беше направен от анализа на няколко фактора – качество, контакти, цена и близостта до България. Програмата, която записах във Виена е добър баланс между тези четири фактора за мен. Освен това и като българи сме по-близки до хората от Централна Европа, които съставляват по-голяма част от групата ми в академията, а Виена е само на час и половина път до България. Не исках да записвам някоя от МВА програмите, които са на първо място в световните класации, но същевременно са прекалено скъпи. Мой приятел завърши подобна програма и работи по 24 часа в денонощието, за да изплати заема си за образованието. Програмата, която аз записах предлага добро качество на поносима цена.

По отношение на контактите и на хората, с които се налага да работя съм много доволен. Съставът на групата е много разнообразен – основно австрийци, германци, хървати, румънци, руснаци, словаци, чехи. Имаме и американец, мексиканец, трима канадци, китаец (разбира се), поляк, казакстанец, испанец, туркиня, колеги от Саудитска Арабия и Тунис. Средната възраст е между 32 и 33 години. Също така бих искал и да спомена за програмата "Distinguished Guest Speaker" на WU, благодарение на която успяваме да се срещнем с някой от най-важните личности от Австрия и околните страни – като политици, предприемачи, професионалисти в областта на човешките ресурси и управлението.

Много хора ме питат как така създаването на контакти е най-важното нещо от MBA програмата и не могат да повярват, че наистина университетът се грижи за всичко. На първо време програмата започва с 5 дневен тиймбилдинг, по време на който успяваш толкова да се сближиш със състудените си, колкото не можеш да постигнеш за 1 година в офиса. Повечето колеги са много активни във фейсбук и нашата група успяхме бързо да напреднем в общуването. На 12 януари ще се проведе и събитието WU Ball 2013, което е напълно издържано по отношение на традициите виенски бал. На този бал можеш да се запознаеш не само с хора от другите MBA програми, но и като цяло с другите студенти от WU.

Очакванията

След завършването на магистратурата смятам да си търся работа в Австрия или в друга европейска държава. Нещата и уменията, които учим в МВА не се прилагат масово в управлението в българските компании, а освен това в България пазарът е твърде малък. Повечето компании все още се борят за съществуване и не осъзнават необходимостта от силен мениджмънт, да не говорим за предефиниране на пазари, лидерство и т.н.

Към момента основният ми интерес е насочен към сферата на стратегическото планиране. Естествено имам още много да уча, но това беше една от дисциплините, които ми бяха най-интересни. На второ място поставям развитие в областта на управлението на проекти, каквото е и моята специалност – Project and Process Management (MBA програмите във WU имат и определена професионална насоченост, като например Controlling, Marketing & Sales и др.). И на трето място бих поставил Data Analysis & Decision Making. Боравене с големи количества данни анализирането им и вземането на решения въз основа на тях. Това до някъде също е свързано със стратегическото планиране и управление.

Наблюденията от българската ИТ индустрия и разликите с международните компании


Повечето български компании на първо място са прекалено малки. Това води до изискването всеки от работниците да бъде широко специализиран, защото често се налага да извършва повече дейности от колкото би било нормално да се очакват от позицията му. Това води до загуба на фокус, което според мен води и до спадане на производителността. Не е лесно по време на сутрешна среща да бъдеш маркетинг ориентиран, за да убедиш потенциалните клиенти в качеството на продукта си, следобед да бъдеш програмист, защото екипа изостава със задачата, а вечер да бъдеш мениджър и да разпределяш задачите на екипа си. От друга страна има и големи български компании, които се развиват много добре.

По отношение на чуждестранните компанни, в които съм работил, там винаги структурата е по-добре дефинирана. Отделните хора до голяма степен имат по-ясна представа какво работят, какви са отговорностите им и какво се очаква до тях. Процесите и структурата обикновено са наложени от по-високо ниво и често са добре утвърдени и доказани. Естествено, че не всичко работи, мога да дам и примери, при които културните различия между България и САЩ са толкова големи, че предложенията за процеси изглеждат смешни и тотално се отхвърлят от българския офис. Проблемите идват от вертикалното пренасяне на информация. Повечето мениджъри, тийм лидери, които се намират на ниско ниво, нямат бизнес образование и не съумяват да предадат стратегията на компанията надолу към служитеите си и мнението на въпросните служители за същата тази стратегия нагоре към ръководителите си. Повечето средни мениджъри са хора, като мен, които имат голямо желание и амбиция, но нямат необходимата основа, за да пожънат успех. Вярвам, че големите и средните компании трябва да инвестират в обучение с по-скоро бизнес насоченост, от колкото лидерска насоченост.

Набелязани компании след MBA програмата?


Мисля, че все още е рано за конкретни компании, но след всяка изминала лекция, след разговорите с преподаватели и колеги, идеите за бъдещето ми започват постепенно да изкристализират. В момента се колебая между две алтернативи, защото разликата между тях е доста голяма. Както вече споменах бих искал да се развивам в сферата на стратегическото планиране и управление. Това може да се осъществи по два начина – или като част от голяма корпорация, или като моя собствена компания, която предлага консултантски услуги. А големите компании, които към момента съм набелязал са: IBM, Dell, HP и Microsoft. Всички имат много силно присъствие във Виена. Също така се опитвам да преценя възможностите си за излизане от IT бранша, дори и само за да експериментирам.

За българското образование в сферата на ИТ

По отношение на моята специалност – Информатика в СУ – системата по която сме учили е много стара. Набляга се прекалено много на математиката. В последно време нещата там претърпяха развитие – добавена беше нова специалност Компютърни науки, която е с доста по-практическа насоченост. Дано да е за добро. Първият език, на когото се учиш да програмираш, ти става нещо като майчин език. Да, промените там са много по-лесни, но все пак основите си остават. Не може да учиш студентите да програмират на C. Това е един чудесен език за програмиране и на практика всичко най-важно за програмирането го има и там, но все пак шокът е прекалено голям, когато започнеш работа след като завършиш и видиш "за какво става въпрос".

На второ място бих искал да спомена думата "networking". Университетите трябва да се грижат много повече да запазват контактите със студентите си. Бюлетини, събития, коледни партита, започване на учебната година – всичко това би било един добър повод завършилите студенти да се върнат към СУ и да споделят своя опит. Публични лекции на завършили студенти, успешни истории и т.н. Крайно време е българските университети да влезнат в 21 век.

Пределната възраст за програмистите - към 35 години?


До голяма степен е така. 35 години за съжаление е една пределна възраст, след която много малко хора успяват да продължат да създават качествена продукция. Моето поколение все още сме на 5 години от там, но все пак мога да кажа, че забелязвам как хората започват да се отдалечават от програмирането. Най-често това става със смяна на сферата – управление на риска в големите одит компании, маркетинг и продажби, поддръжка. Част от моите състуденти от СУ започнаха собствен бизнес, главно в сферата на он лайн търговията, но също така и в други насоки. Друга част се насочиха към чужбина. И не на последно място – забелязвам, че много голяма част продължават да работят, но се занимават с нещо странично, с тенденцията тази странична дейност да измести работата им като програмист – отново онлайн магазини и услуги, създаване на бижута (това е много модерно) и др.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly