С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Трифон Трифонов: Програмирам основно на Gmail

Хората, които наблягат на образованието си, изграждат необходимото за ИТ индустрията аналитично мислене, твърди Трифон Трифонов, един от основателите на ИТ компанията Astea Solutions.
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

Трифон Трифонов е технически директор и един от основателите на ИТ компанията Astea Solutions. През 2012 г. става доктор на естествените науки от Мюнхенския университет (Ludwig-Maximilians-Universität München ), а от 2005 г. е щатен асистент във Факултета по математика и информатика (ФМИ) към Софийски университет "Св. Климент Охридски" (СУ). Завършил е магистратура по математика и бакалавърска степен по информатика в СУ.

Интервюто му е част от Кариерен клуб: ИКТ, в който ви представяме утвърдени специалисти в различни направления и нива в български и чуждестранни ИКТ компании.

От БАН през Мюнхен до Astea

Първата ми официална работа беше в Централната лаборатория по биомедицинско инженерство (ЦЛБМИ) към Българската академия на науките (БАН). Там бях нает просто като програмист, тъй като по това време имах само средно образование.

Преживяването беше много полезно за мен, защото се запознах отблизо с научния свят, а до този момент не бях решил дали искам да се занимавам с наука или с бизнес. Разбира се, имаше си своите предимства и разочарования. Недостатъците главно бяха свързани със състоянието на българската наука, липсата на финансиране и възможност човек да посещава конференции в областта. А така наука не може да се прави. За сравнение в Мюнхен, където бях с европейска стипендия, можех да посещавам по пет-шест конференции на година.

Именно в БАН се запознах с много опитни учени, но за първи път видях и големия разрив между науката и бизнеса. Тъй като заплатата ми беше ниска и не можех да се издържам само с нея, ми се наложи да започна работа на свободна практика като програмист. Заедно с други колеги се събирахме и работихме по малки проекти за нищожни пари. Въпреки малката сума, все пак тя беше доста повече от възнаграждението в БАН по онова време.

През 2007 г. с двама други колеги създадохме официално настоящата компания Astea Solutions. Всъщност фирмата не е основана с наш капитал, но ние сме акционери в нея. Създадохме я с помощта на нашия изпълнителен директор и нашия президент. И двамата имат много сериозни бизнес контакти в САЩ и с тяхна помощ успяваме и до днес да намираме клиенти, с които да работим по предизвикателни и интересни проекти.

Топлата връзка в ИТ сектора


Първият проект на Astea, върху който започнахме да работим през 2006 г., беше продукт с отворен код. Той се казва "Sophie" и беше финансиран от американска фондация. За целта работихме и си сътрудничехме с много университети. Идеята на компанията е да поддържа връзката между университета и бизнеса. Да създаде "топла връзка" между ФМИ и професионалната разработка на софтуер.

Проектът "Sophie" е един и от любимите ми проекти. Смея да твърдя, че е любим и на повечето ми колеги, които са работили по него. Той е платформа с отворен код за разработка на богато мултимедийно съдържание. Тя е много иновативна и цели да даде възможност на хора с минимална компютърна грамотност да създават мултимедийни презентации, в които да влагат своята креативност.

Технологичният агностицизъм на Astea

Като ме питат на какво програмирам, аз често отговарям, че основно програмирам на Gmail. В момента голяма част от работата ми се състои от комуникация. За съжаление, това не ми е чак толкова приятно, колкото да изследвам нови технологии или да определям какво точно е необходимо да се направи за нов продукт и с кои технологии да се изпълни.

За разлика от други компании, които са ориентирани само към една или две технологии, Astea традиционно работи с голямо разнообразие от платформи, като предпочита онези от тях, които са отворени. Едно от ключовите неща за нашата компания, което наричаме технологичен агностицизъм, е, че не си избираме клиентите по коя технология искат да работят, а по това какво искат да правят. След което им предлагаме най-полезния за проекта инструмент, дори и за нас той да е нов. До момента сме работили с технологии като Java, HTML5, Flex, Android, iOS, Ruby, MongoDB, Node.js, Python.

Плюсовете на работата ми са няколко. Първият е, че тя е предизвикателна и ми предлага проекти, които не са тривиални и изискват интелектуално усилие от моя страна. Вторият плюс е, че работя с млади хора, от които научавам нови неща. А третото важно предимство за мен е, че работя по специалността си.

Предизвикателствата и трудностите най-вече идват от работата с клиенти в друга часова зона или култура. Тъй като ние работим главно с клиенти от САЩ, често ни се налага да им обясняваме, че в извън работно време българите искат да се изключат, да не мислят за работа и да си починат. Това е особено трудно да се прави с нови клиенти, които не са наясно с тази тенденция и ни задават въпроси като "как така няма да станете в неделя през нощта, за да си говорим по нещо изключително спешно".

От програмист до програмист

Съществува погрешното впечатление, че човек идва, научава един програмен език и е готов програмист. Като цяло това е проблем за ИТ сектора и е много трудно да бъде усетен навреме. Най-вече, защото заплатите са високи и човек може с малко труд да изкарва много пари. Това е особено голямо изкушение за младите, които изведнъж започват да получават повече неща, отколкото родителите им някога са имали. Съответно мотивацията им да се развиват намалява.

В Astea не сме съгласни с тази тенденция. За нас програмистите са хора, които се изграждат дълго време, полагат съответните усилия и имат теоретични познания. Ето защо подбираме внимателно проектите си и избираме онези, които са предизвикателни и дават възможност на служителите да се развиват. Много от тях работят на непълен работен ден, за да имат време да посещават лекции и специализирани курсове. Нашата мантра е, че човек докато е в университета трябва да учи, защото после ще работи цял живот.

Смея да твърдя, че ФМИ дава най-доброто образование по информатика и информационни технологии в България. В Astea сме общо пет-шест човека, които освен работата си в компанията, сме и щатни асистенти във факултета. Има и доста колеги, които са хонорувани преподаватели. Както виждате, голяма част от хората във фирмата сме обвързани с работата на ФМИ и се стремим да се получи така наречената симбиоза между университета и бизнеса.

В тази връзка,

дефицити на кадри има на почти всички позиции в сектора. Най-малко той се среща при проекти, които са от по-шаблонен тип и изискват познаване на една или две конкретни технологии. Най-силно дефицитът се усеща при проекти, в които се налага по-голяма степен на изследване. А именно хора, които не трябва да вземат нещо наготово и да го модифицират, така че да работи за конкретната ситуация, а трябва да измислят как да изградят система, която да работи за конкретните нужди на клиента.

Ние търсим главно младите специалисти в университета, защото смятаме, че хората, които наблягат на образованието си, изграждат необходимото за ИТ индустрията аналитично мислене. За съжаление, обучението в България е главно насочено към изграждането на разработчици на софтуер, а по-малко върху другите дейности, свързани с осигуряване на качеството или бизнес анализ.

За вас студенти

Уменията, които трябва да притежават младите хора, са най-вече в две посоки - да могат да се учат постоянно и да се научат да мислят. Препоръчително е да обърнат сериозно внимание на образованието си в университета. Моят съвет към тях е да разглеждат специализираните курсове като желателно допълнение към образованието си, но не най-важното. Те са от значение, но инструментите се менят постоянно.

По-добре е човек да се научи как да се запознава бързо с новите инструменти, а именно да изгради у себе си аналитично мислене. Разбира се, стажовете са също препоръчителни. Те обаче трябва да са на непълен работен ден или най-добре лятна работа.

Студентите трябва постоянно да се развиват и да не разчитат само на това, че работата ще ги изгради като професионалисти, а напротив. Те трябва да търсят други канали за самоусъвършенстване и да се стремят да бъдат креативни. Смятам, че това е много важно качество за нашата сфера.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly