С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

За образованието в зеления сектор през погледа на специалисти от "За Земята"

В рамките на новия ни кариерен клуб "Зелени професии" ви срещаме с трима млади хора, които ни разказват повече за възможностите за "зелено" обучение и работа в сферата.
Share Tweet Share
Снимка

Евгения Ташева

[Личен архив] 

Снимка

Евгения в проекта "Зелен будилник", обучаващ ученици в няколко столични училища как да разделят отпадъците и да намаляват количествата, които изхвърлят

[Личен архив] 

Снимка

Ивайло Хлебаров

[Личен архив] 

Снимка

Ивайло на церемонията по дипломиране от университета в град Лунд, Швеция

[Личен архив] 

Снимка

Драгомира Раева

[Личен архив] 

Снимка

Драгомира по време на почистването на Национален парк "Централен Балкан" през 2013 г. Почистванията на защитени територии са успешна кампания на "За Земята" от 1999 г. до днес

[Личен архив] 

В рамките на Кариерен клуб "Зелени професии" ви представяме трима млади специалисти, които работят в зеления сектор. И тримата са част от екологичното сдружение "За Земята" и имат завършени магистратури в чужбина. Срещаме се с тях, за да ни разкажат повече за възможностите за обучение навън и за разликите с българското образование в тази област.

Евгения Ташева

Евгения работи в "За земята" от три години. Позицията й е "Координатор на проекти", но основно се занимава с дългосрочната програма на сдружението - "Нулеви отпадъци".

Има двойна бакалавърска степен от Американския университет в Благоевград в специалностите "Политология и международни отношения" и "История". След това завършва едногодишна магистърска програма по околна среда в Централен европейски университет в Будапеща (Унгария). После продължава висшето си образование с двугодишна магистратура по околна среда в университета във Вагенинген, Холандия.

"В холандския университет студентите влизат в режим "екипна работа" - за разлика от американската система, която те учи повече да бъдеш индивидуалист. Работата в екип е предизвикателна, тъй като университетът е много "шарен", има студенти от всички краища на света и в крайна сметка се изисква от теб да се сплотиш и да работиш рамо до рамо с хора от различни култури, с различни виждания и дори ниво на език", споделя Евгения.

Тя обаче не смята, че е задължително човек да минава по пътя на магистърското обучение, за да работи това, което желае и да прави промени в света около себе си. "Понякога е възможно, тръгвайки по пътя на академичното образование, леко да се позабравиш и да останеш там. Така удължаваш пътя си, особено ако искаш да работиш пряко с хората и директно да променяш нещата в обществото и света. За хора като мен правенето на докторантури и изследвания е доста заобиколен начин за предизвикване на желаната промяна", допълва тя.

Ивайло Хлебаров

В момента Ивайло работи като външен консултант за "За земята" специално по темата за отпадъците. Преди да замине да учи магистратура в чужбина, той е работил осем години и половина в същото сдружение. Тогава се е занимавал с проекти, финансирани от международни финансови институции, предимно в България, с фокус отново върху отпадъците.

Ивайло има бакалавърска степен от Техническия университет в София по системи и управление към Факултет "Автоматика". Желанието му да продължи образованието си навън е било продиктувано главно от факта, че програмите по околна среда, които се предлагали тогава в България, не му се сторили достатъчно добри. Ивайло ни споделя, че е търсил програма, която по-детайлно да застъпва темата "Околна среда" и да предлага по-високо качество на самото обучение и преподаване. След като кандидатства известно време на различни места, го приемат в шведския университет в град Лунд, където се впуска в двугодишно обучение за степен "Магистър на науките". Програмата му "Изследване на околната среда и наука за устойчивостта" е била на английски език и специално насочена към това да привлича хора от цял свят.

"Смятам, че това е и силата на програмата - обмяната на опит и познание на студентите от различни държави и континенти. За съжаление, в същата година, когато постъпих, шведското правителство въведе такси за обучение за хората, които не са граждани на държави-членки на Европейския съюз. Така обучението за студентите, например от Африка, стана доста трудно, което доведе и до ограничаване на разнообразието в тази магистратура. Според мен това беше погрешен ход, тъй като програмата се затвори повече в северното полукълбо и започна да губи ключовата връзка с хората, които живеят в други континенти", категоричен е Ивайло.

Относно разликите на чуждото образование с това в България, той акцентира върху преподаваната материя навън, която има за цел да обхване последните достижения в науката и да предложи максимално критичен поглед върху глобалните проблеми и потенциалните решения. Студентите там влизат в дебати, както помежду си така и с преподавателите, много от които са занимават с изследователска дейност на световно ниво.

"По време на следването си в България, аз учех основно по стари учебници и лекции, и дебати почти нямаше. Преди да замина попаднах на помагало за третиране на отпадъците, което използва предимно съветски научни трудове отпреди 30 години, данни от интернет страниците на компании предлагащи различни технологии, и почти не съдържат референции към изследвания от западни журнали. Повечето от изказаните твърдения там са подвеждащи и не са подкрепени с източници. Точно такова образование исках да избегна."

След като се дипломира успешно през 2013 г., Ивайло решава, че иска да се завърне в България. Прави го основно по две причини: първо, защото иска да живее в родината си и второ, защото винаги е смятал, че има доста неща за оправяне тук и наученото от чужбина може да помогне това да се случи по-бързо.

Драгомира Раева

В екологичното сдружение Драгомира заема позицията на ръководител "Проекти". Конкретно проектът, с който се е занимавала през изминалите две години и половина, е бил за добивните индустрии в България с акцент върху новите златни мини, които се развиват на родна земя, както и екологичните и социални конфликти, които възникват около това.

Първоначално тя започва своето образование в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в специалност "Финанси". По време на обучението си там, Драгомира споделя, че все се е надявала да открие някаква допирна точка между опазването на околната среда и публичните финанси, но това не се случва. Решава да прекъсне и да потърси програма, пряко свързана с опазването на околната среда. През 2000 г. в България се натъква само на специалността "Индустриална екология", която не я привлича достатъчно. Тогава открива бакалавърската програма по мениджмънт на природните ресурси и околната среда в Техническия университет в град Котбус, провинция Бранденбург, Източна Германия и се записва в нея.

"Университетът беше много добър като база. Като цяло по това време Германия инвестираше приоритетно във висшите учебни заведения в източните си провинции, за да привлече млади хора от цял свят. Ето защо се предлагаха голям брой иновативни програми, както и възможност за обучение на английски език. Моята специалност ми даде много силна техническа подготовка по предмети като физика, химия и математика. Основната цел на програмата беше завършилите я да могат да разбират и анализират различни екологични конфликти и да разработват решения за спирането или предотвратяването им", споделя Драгомира.

След като се дипломира, тя прави една година стаж в неправителствената организация в Брюксел - "Европейско екологично бюро" (EEB). Практиката й се провежда по програмата "Леонардо да Винчи", финансирана от Европейската комисия, която дава възможност на хора с бакалавърска или магистърска степен да работят една година, за да се ориентират кариерно с какво точно искат да се занимават.

След като завършва стажа си, Драгомира записва магистратура по природни науки, политика и мениджмънт (Master of Environmental Science, Policy and Management) по програмата "Еразмус Мундус". Това включва една година обучение в Будапеща и една година обучение по избор в Манчестър или в Лунд.

Тогава Драгомира решава да специализира в шведския университет, тъй като обучението там е по-практически насочено към екологичен индустриален мениджмънт и политики на околната среда, отколкото това във Великобритания. Тя оценява цялостната програма като много добра, имайки предвид и отпусканата стипендия по "Еразмус Мундус", която помага за покриването на разходите за обучение и живот по време на следването.

"Нещо конкретно, с което се занимавах по време на магистратурата ми в Швеция, беше мениджмънт на мобилността в градски условия. Имах възможност да работя директно с екипа на общината в Лунд, който планираше и прилагаше системата за устойчива мобилност - "ЛундаМатс". В този процес се запознах с множество добри и работещи идеи за облекчаване на автомобилния трафик в града като мерки за насърчаване на велосипедирането до работа, схеми за споделяне на автомобили", допълва Драгомира.

Тя смята, че в България все още не обръщаме достатъчно внимание на подобен вид инициативи, които в крайна сметка намаляват трафика, шума и замърсяването на въздуха в градовете и ги правят по-добри и привлекателни места за живот. Амбицията й е да работи по проекти свързани с мениджмънт на мобилността в различни общини в страната.

Една от основните разлики между българското висше образование и това навън е високото ниво на отдаденост на академичната кариера, което се наблюдава при преподавателите в чужбина, отбелязва Драгомира. Те се интересуват от напредъка и интересите на студентите им, стремят се да им предложат индивидуален подход в обучението, така че да се развиват в областта, която им е най-интригуваща. "Можеш да избираш кои учебници да четеш, рядко има задължителна литература. Като мислещ и анализиращ човек, сам откриваш идейно-философската школа, към която принадлежиш", допълва тя.

В чужбина я е впечатлило още, че образованието е мултинационално, както от страна на студентите, така и от страна на преподавателите. "Срещаш се и общуваш с хора от най-различни култури, което е обогатяващо и за учебния процес и за личностното ти развитие. За нашата наука - опазване на околната среда, този международен контекст е от особена важност. Екологичните конфликти често са глобални, не са ограничени от държавни граници, затова и решаването им изисква международни усилия."

Драгомира решава да се завърне в България и да работи тук, защото вярва, че с труда си може да допринася към по-добрия живот на хората и съхраняването на околната среда. "Това, което научих през всичките тези години навън и в момента прилагам постоянно в работата си е да мисля, да се съмнявам и да провокирам", завършва тя.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly