С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Калоян Илиев: Споделеното пътуване до работното място има много потенциал за развитие

Ангажирането на служителите във вътрешнофирмени зелени и устойчиви проекти трябва да бъде практика, а не спорадични инициативи, казва съоснователят на платформата за споделено пътуване Aha!CAR
Share Tweet Share
Снимка

"Очаквам скоро по улиците на големите градове, дори и в България, да има паркирани специални автомобили, които всеки от нас ще може да ползва срещу скромно заплащане за придвижването си и после да остави пак на улицата без последващи ангажименти" , казва Калоян Илиев, съосновател и комуникатор на платформата за споделено пътуване Aha!CAR.

 

Калоян Илиев е съосновател и комуникатор на платформата за споделено пътуване Aha!CAR. Бакалавър е по "Застраховане" и има магистърска степен по "Бизнес администрация". Заемал е ръководни позиции в различни търговски и строителни структури. Увлича се по пасивното и нискоенергийно строителство, където с естествени материали може да се постигне висок комфорт на живеене, без за това да се разходва излишна енергия. Бори се със задръстванията пред столичните учебни заведения, като предлага като възможно решение именно съвместното пътуване до училището. И в тази връзка сам дава личен пример, като сутрин заедно с трите си деца кара и друго съседско дете до училище. За себе си казва, че обича природата и планините, а отскоро се занимава и със спортно катерене.

В сътрудничество с организацията за зелени корпоративни политики Cleantech Bulgaria го поканихме да разкаже повече за значението и смисъла на споделеното пътуване до офиса, практикуването му в България, както и за проекта Aha!CAR, чрез който се стреми да насърчава оптимизираното използване на ресурсите и развитието на неконсуматорските практики в обществото.

Достатъчно разпространено ли е споделеното пътуване до офиса у нас?

Все още приключенската асоциация за авантюризъм, свързана със споделеното пътуване надделява у нас. Културата на споделянето се свързва преди всичко със спонтанното решение за пътуването на автостоп, което не е правилно. Споделеното пътуване намира доста проявления в градска среда и то при ежедневни активности, в които няма никаква следа от приключенство. Много от нас возят децата си на училище и обратно, като вземат и съседски деца в колата. Така споделяйки свободните места в автомобила, намаляваме задръстванията пред входовете на училищата, на които ставаме свидетели през цялата учебна година.

Или пътуваме заедно с колеги до работното си място. Което освен многото ползи за намаляване на трафика и препълването на местата за паркиране, учи на дисциплина при спазването на поетите уговорки за съвместно пътуване. Много работодатели при разрастването си наемат цели сгради или части от тях, като тази промяна не винаги кореспондира с възможността за ползване на голям брой нови служебни паркоместа. Така е, защото при строителството на бизнес сградите не бяха предвиждани адекватен брой места за паркиране спрямо капацитета на офисната площ. Което означава, че макар и непопулярно към момента споделеното пътуване до работното място има много потенциал за развитие.


А какво още може и трябва да се направи по въпроса? И от кого?
Ще се осмеля да го нарека просветителство. Потребността за работодателите от споделено пътуване все още е доста мъглява. И ако избистрането на ползите от споделено придвижване е наша цел и ангажимент, то самите компании също трябва регулярно да полагат определени усилия. Организиране на мероприятия по запознаване на служителите с фирмените ценности, ангажирането им в участие във вътрешни за компанията зелени и устойчиви проекти трябва да бъде практика, а не спорадични инициативи.

Трудно е при съвременния информационен поток желаните от нас послания да достигат по потребителите, но когато комуникацията мине на емоционално ниво шансовете са по-големи. Оптимист съм и мисля, че развитието на програми
за корпоративна социална отговорност (КСО) предимно при компании с чужда собственост у нас би създало необходимата благоприятна среда за развитието на инициативи, свързани със споделяне на местата в автомобила.

Защо според вас все още много хора в България не използват този начин на придвижване? Какво ги спира?
Откакто развивам платформата Aha!CAR се натъкнах на доста предразсъдъци. Може би е въпрос на народопсихология у нас и на Балканите, но западните общества са доста по-отворени в практикуването на пътуване с непознат. От наши собствени проучвания съдим, че не повече от 5% от българите са запознати със споделянето на личен автомобил. Т.е. основната пречка според нас е липсата на достатъчна информация за възможните лични и обществени ползи, за да може актът на споделяне да се превърне от модерна екзотичност до ежедневна практика.

Какво ви вдъхнови да започнете работа по проекта Aha!CAR? Разкажете повече за него.
Видях перспектива в проект като Aha!CAR, защото аз самият в определен момент имах нужда от подобна работеща платформа. Защото дефинирах потребност, която чакаше да бъде удовлетворена с подхождащ инструмент. Ако с екипа на Aha!CAR не бяхме го направили, не бяхме пуснали първото в България мобилно приложение за споделено пътуване, някой друг щеше да го стори. Първоначално изгледаше доста лесно – правиш една платформа, прецизираш внимателно необходимата функционалност и го пускаш. Оказа се, че за да се развива такъв проект, има нужда от много сериозно комуникиране.

Едва ли не първо създаваш потребност и след това предлагаш инструмент за задоволяването й. В условия на недостатъчно финансиране за комуникационни мероприятия много ни помогнаха партньорствата с организаторите
на различни събития – музикални, благотворители и предприемачески. Насърчавайки участниците в събитията да пътуват споделено, ние стигахме до различни общности, от които създадохме стабилно ядро от потребители. Сега Aha!CAR е по-скоро медия за устойчиви инициативи, отколкото само сайт за споделено пътуване.

Участвате в множество корпоративни мероприятия за популяризиране на споделеното пътуване до офиса от колеги. Как гледат българските работодатели на тази практика?
Реализирали сме редица инициативи, както с отделни работодатели, така и с мениджмънта на най-големия бизнес парк у нас. Изразяваха се в презентации и комуникационни кампании. Бих определил свършеното като много полезна първа стъпка, която обаче трябва да намери своето продължение на локално ниво в самите кампании чрез сериозно ангажиране на служителите. Такива мероприятия винаги са предизвиквали интерес, защото се говори за ново и непознато явление. Но най-голямото предизвикателство пред ръководството на компаниите след това е как да управляват тази емоция и как да продължат напред, въвличайки корпоративната общност за участие в устойчиви практики.

Познавате ли български компании, които са въвели или използват по някакъв начин споделеното пътуване сред служителите си, за да ги улеснят, а и с екологична цел? Можете ли да дадете примери?
Най-добре се получава тогава, когато има съвпадение между зелената идея и реалните ползи за участниците в отделните проекти. Примери има много, ще посоча само някои от тях. Например "Консентрикс България" развива споделеното пътуване като част от мерките за устойчиво развитие на корпоративната социална отговорност на компанията към своите служители в София и Варна. Служителите на "ОМВ България" пък сами стартираха няколко инициативи в рамките на КСО програмите си, в които важна роля има споделеното пътуване до офиса и до организираните вътрешни мероприятия.

В последно време все повече се говори за икономика на споделянето. Само мода ли е това или нещо повече?
Културата на споделянето заема сериозно място в нашия живот. И причината е в развитието на информационните технологии, които правят възможна бързата обмяна на информация. За едни е мода, за други - възможност да ползват ресурси, с които не разполагат, когато са им необходими и до които иначе трудно стигнат. Сигурен съм, че нашите деца няма да имат нужда от притежанията, които ние имаме и считаме, че са основа на нашия жизнен стандарт.

И понеже акцентът на този разговор е пътуването, очаквам скоро по улиците на големите градове, дори и в България, да има паркирани специални автомобили, които всеки от нас ще може да ползва срещу скромно заплащане за придвижването си, и после да остави пак на улицата без последващи ангажименти. В това се състои свободата на споделянето.

С какви други инициативи се занимавате?
Работата ми по Aha!CAR ме запозна с много хора и ме направи съпричастен на различни каузи. Повечето в полето на социалното предприемачество и неконсуматорството. Наскоро през платформата стартирахме проект, наречен "Водачи", който цели интеграцията на българи в неравностойно положение и в частност със зрителни увреждания посредством участието им в споделеното пътуване. Адаптирахме съдържанието на платформата, за да се достъпва от специален софтуер, който незрящи интернет потребители ползват и така могат да се ориентират в обявените маршрути, както и да се включват в тях. В момента тече кампания по набиране на потребители-"водачи", които недвусмислено заявяват, че ще са в помощ на тези наши съграждани, като ги вземат в обявените от тях маршрути за споделено пътуване.

Така се случва, че с инерцията си увличам и моите деца. Преди няколко месеца превърнахме рождения ден на дъщеря ми от стандартен празник в урок по отговорно поведение. Поканихме цялото училище, като помолихме гостите да донесат вместо подарък дърво, което заедно да засадим в двора на училището. Получи се невероятна атмосфера. До края на учебната година децата поливаха младите фиданки. Сега през ваканцията разбираемо този ангажимент остава за мен.

Как според вас (трябва да) изглежда бъдещето от екологична гледна точка?
Бъдещето със сигурност ще бъде по-технологично. Ако бъде и по-малко консуматорско и повече зелено, ще бъде голяма победа за човечеството. Бъдещето вече се случва. Развиват се облачните технологии за споделено ползване на ресурси, не спира надпреварата за иновации в областта на чистите технологии и енергоефективни решения. Вярвам, че всички ние ще бъдем по отговорни към мястото, на което живеем.

За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, мениджмънта и кариерното развитие, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest. 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly