С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

В България търсенето и предлагането на зелените професии се разминават

Един от вариантите за излизането от кризата е да се работи за зелена икономика, която е насочена към спестяване на ресурси, казва Марияна Хамънова
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

Марияна Хамънова е управител на Green Academy и председател на Cleantech Bulgaria. С нея разговаряме за зелените работни места и кариерния форум, който ще събере на едно място бизнеса, университетите и търсещите работа. Събитието "Зелена кариера", чийто медиен партньор е Karieri.bg, е планирано за 28 ноември в Betahaus, София.

В поредица от материали Karieri.bg ще ви представи различните зелени професии, които се търсят в България. Поредицата ще сложи началото на новия ни Кариерен клуб: Зелени професии в партньорство с Green Academy.

Г-жо Хамънова, има ли дефиниция за "зелено работно място"?

Зелените работни места са характерни за всички икономически сектори. Важното при тези позиции е, че допринасят за опазването, възстановяването и засилването на икономиката.
Всяко зелено работно място помага за намаляване потреблението на енергия, вода, ресурси, вредни емисии, замърсяване, служи за въвеждане на успешни практики, оптимизация, опазване и възстановяване на екосредата.

От кога се говори за тези работни места?

Първите зелени позиции се появяват преди 15-20 години в САЩ и Западна Европа. Всичко тръгва от там, че ресурсите не достигат и хората започват да мислят как по-ефективно да ги използват. В Европа в момента съществуват цели платформи, които са насочени само към търсене и предлагане на подобен тип зелени работни позиции.
В световен мащаб през последните 10 години има и сериозно увеличаване на специалностите, най-вече магистратури, свързани с тези теми.

Каква е ситуацията в България?

Тенденцията вече я има и у нас, но имаме проблем с дефинициите. Тези хора и в момента работят в българските фирми по същия начин, по който това правят колегите им в Германия, например.
Само, че ние имаме проблем как да бъдат дефинирани зелените професии в нашия класификатор, как да изглеждат длъжностните характериситки и по какъв начин да се подбират и назначават хората със зелени професии.

Това ще е една от темите, която ще присъства във форума за зелена кариера, планиран за 28 ноември. Какво друго сте подготвили?

"Зелена кариера" ще привлече вниманието на образователните институции, бизнеса, студентите и кандидатите за работа. По време на форума  ще има два панела. Първият е насочен към бизнеса и в него компаниите, които имат подобни зелени позиции и търсят кандидати в тази сфера, ще се представят с кратки визитки.  
Очакваме между 10 и 15 фирми от различни сектори, свързани с енергетика, устойчиво строителство и архитектура, корпоративна социална отговорност, чисти технологии и иновации, околната среда, управление на отпадъци, създаване и реализация на зелени продукти и услуги.
Всяка компания ще разкаже за дейността си и ще обясни от какви кадри има нужда.
След това ще има "зелена миля" на българския бизнес. В нея компаниите ще могат да се срещнат с кандидатите и лично да обменят информация. Ще има и панел за университетите. Там ще се запознаем с бакалавърските и магистърски програми, насочени към зелените професии.

Всеки ден се срещате с бизнеса, какви са впечатленията ви – знаят ли мениджърите какво представлява зеленото работно място?

Най-често първата реакция на мениджърите е – "ние такива неща нямаме". След като поговорим обаче, осъзнават, че имат хора, които работят по тези теми, но позициите им се наричат по друг начин. Затова и проблемът с класификацията на работните професии е голям. За мениджърите е логично, че им трябват хора със зелени професии и не е нужно да ги убеждаваш, но когато се стигне до подбор, те просто си търсят инженери, които след това дообразоват с вътрешни обучения.
Има го и обратното – студенти, които сега завършват новостартирали еко специалности споделят, че много искат да работят това, което са учили, но на пазара на труда няма обявени такива работни позиции.  
Има едно ненамиране от страна на едните и на другите.

Как помагате вие в този диалог?

Нашата работа е да кажем на младите хора – прекрасно е, че учите това, защото тези специалности имат потенциал и приложение. И ще ви дам пример с един екоикономист – той е приложим, както в телекомуникационна компания, така и в банка. В една производствена фирма той би могъл да се занимава с много неща – с маркетинга, с продажбите, с пиара, с чисто икономическите дейности, свързани със закупуване на продукти и суровини.

По-добре платени ли са хората със зелени професии?

Да, от една страна ще се съглася, но има и нещо друго, което трябва да се има предвид. Когато става въпрос за специалист, който е с определени знания и умения, говорим, например за инженер, архитект или сертифициращ експерт, за услуги, които изискват особена квалификация, там със сигурност и заплащането и условията на работа са много по-добри от стандартните за сектора. Обяснението е, че това са нови неща, има малко хора, които ги могат и знаят и всеки добър специалист може да се позиционира успешно и да получава много добра заплата.
Смятам, че когато става въпрос за специализирани работни места всичко зависи от недостига на работна ръка. Там където има ниша и няма достатъчно хора, съответно заплащането е много по-високо, отколкото там, където има голямо предлагане.
Нагледен пример са модерните през последните години фотоволтаични и вятърни паркове. Това са нови сектори, където настоящите кадри трябва да се обучат допълнително. Това е предизвикателство и тези, които са се сетили да се обучат по тези стандарти със сигурност са доволни от реализацията.  

На езика на бизнеса говоренето за зелени работни места означава повече пари за сертифициране, покриване на нови стандарти, често и смяна на производствени мощности – накратко – нови инвестиции. Това не превръща ли зеления бизнес в скъпо удоволствие?

Зелените стандарти от една страна в много сектори вече са задължение - т.е. ако не ги спазваш те глобяват. Вече е ясно, че за да могат да отговорят на тези нормативни изисквания фирмите трябва да имат поне един човек, който да е наясно и да каже – от 2014 година трябва да отговаряме на този стандарт, да подменим тази машина и т.н.

А извън задължението на закона – колко фирми доброволно оринетират бизнеса си към екологията и търсят кадри с подходящо образование?

Наистина малко фирми го правят - казвам го по наблюдения от практиката ми. Малко фирми правят нещата, които са препоръчителни, в повечето случаи се стига само до нормативните изисквания.
Препоръчителните неща се правят главно от фирмите, които могат да го покажат след това като брандинг стратегия и да го използват за продажбите си.

Какъв е вашият съвет към бизнеса и университетите?

Много е важно да се обединяваме и да работим активно по тези теми. Не можем да чакаме нещата да се реформират отвътре – някой да въведе стандарт или квалификация за нещо без да има реална нужда от него в живота или бизнеса си.
Ако имаме нужда като организация от мениджър околна среда ние трябва да се погрижим тази професия да бъде заложена в национален план.
Смятам, че един от вариантите за излизането от кризата е да се работи за зелена икономика, която е насочена към спестяване на ресурси, финанси и опазване на околната среда. Това е оптималното положение, при което една компания би могла да се спаси - с по-малко ресурси да се постига по-голям резултат и това е, което всички търсят в момента.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly