Каквато и е-платформа да бъде избрана, тя ще представя същите недостъпни материали по същите остарели методи на преподаване.

По-добра организация на учебното съдържание, индивидуални курсове по всеки предмет, помощ за учителите при оценяването и следенето на напредъка на учениците, по-лесна връзка между участниците в образователния процес, край на хартиената бумащина. Всичко това могат да получат от новата учебна година училищата, които използват приложенията на Google за образование. Безплатно и с няколко клика. Нужна е единствено връзка с интернет. В началото на май компанията представи инструмента Classroom, чиято цел е да спести време и усилия, за да могат учителите да се посветят на преподаването, а учениците - на ученето.

Седмица по-рано Министерството на образованието (МОН) обяви обществена поръчка за доставка, внедряване и поддръжка на платформа за електронно обучение в системата на училищното образование в България. Целите на платформата са да подобри качеството и ефективността на образователната система, да повиши измеримостта на постигнатите резултати от ученици и преподаватели, да обогати учебното съдържание, да осигури достъп до образование на всеки, да изгради единна образователна среда, която дава възможност за общуване. Прогнозната стойност е 7.2 млн. лв., а кандидатите имат време до 23 май за подаване на оферти. Търг за същия продукт беше пуснат през юли 2012 г. (тогава от администрацията на ГЕРБ), но беше обявен от Комисията за защита на конкуренцията и от Върховния административен съд за незаконосъобразен и впоследствие прекратен. Сега спорните критерии са занижени, но съмненията за предопределен победител остават. Няма решение и на по-големите проблеми - каквато и платформа за електронно обучение да бъде избрана, тя ще представя същите недостъпни за учениците материали по същите остарели методи на преподаване.

Нов търг, стари опасности

Въвеждането на електронна платформа за обучение в училищата безспорно е необходимо. Ако бъде направено добре, това ще спести на учителите безкрай часове в попълване на хартиени документи, ще им позволи да създават и управляват собствени курсове, ще улесни събирането и анализа на данни за резултатите на всички училища, ще направи комуникацията между учители, ученици и родители по-лесна. От няколко години вече има директори, които са оценили ползите от подобни платформи и са ги въвели по собствена инициатива. Друг е въпросът, че в момента законът не признава такива форми като алтернатива на хартиената комуникация и учителите на практика вършат двойна работа.

Някои от изискванията по поръчката обаче будят съмнение. Образователното министерство се обвързва с покупка на лиценз, изисква от кандидатите да имат оборот от сходна дейност минимум 3.6 млн. лв. за последните три години и да имат поне един подобен проект с най-малко сто хиляди потребители, включително ученици от първи клас до завършващи. От бъдещия изпълнител се иска още да има център за обслужване на клиенти с 24-часово обслужване и сертифицирани служители. Има изисквания за конкретни степени на образование и професионален опит на изпълнителите по договора. Минималният гаранционен срок за поддръжка на платформата е 36 месеца, като изпълнителят трябва да обучи 150 администратори и да окаже съдействие за обучение на не по-малко от 1500 учители. Офертата на кандидата трябва да обхване минимум 2500 училища и един млн. потребители - т.е. всички в България. Има и твърде конкретни изисквания по отношение на функционалностите на платформата - тя трябва например да дава "възможност за оценяване на публикации в wiki страницата (wiki-та), като настройките и критериите за оценимост да бъдат задавани автоматично", както и за оценяване на блогове на преподаватели.

Според хора от IT индустрията, с които "Капитал" разговаря, критериите на поръчката отговарят на един определен софтуерен продукт - Blackboard (платформата, която се използва от по-голямата част от университетите в САЩ и Великобритания). Проблем според специалистите е, че поръчката изключва използването на технологии като облачни услуги и системи с отворен код, които могат да направят цената значително по-евтина, а поддръжката - по-лесна. Още повече че преди години държавата инвестира в национален образователен портал, който така и не влезе в употреба.

Условията за минимален оборот, достигнати потребители и изискванията за служителите, пък ограничават съществено обхвата на възможните кандидати до големи компании или консорциуми от такива. Подобни съмнения имаше при първото пускане на търга преди две години. Тогава от участниците се искаше минимум 15 млн. лв. оборот от сходна дейност за последните три години и имплементиран 

В момента законът не признава онлайн платформите като алтернатива на хартиената комуникация и учителите вършат двойна работа.

проект за платформа за поне сто училища и сто хиляди потребители. Както през юли 2012 г., и сега търгът се пуска без публично обсъждане как точно ще протича онлайн обучението и какви цели трябва да постигне бъдещата платформа. Дори срокът за подаване на оферти е съкратен до минималния възможен по закон - 24 дни. От Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), които обжалваха предишния търг пред КЗК, коментираха, че комисията им по пазарна конкуренция в момента разглежда условията на новата поръчка и след това асоциацията ще вземе решение как ще действа.

"Настоящата обществена поръчка е взела предвид всички забележки на официалните институции – КЗК и ВАС, и са отстранени посочените недостатъци", коментираха за "Капитал" от образователното министерство. Те обясняват, че изискването за достигнати минимум 100 хил. потребители е около 30 пъти по-ниско спрямо реалните нужди (системата на училищното образование обхваща около милион учители и ученици, а заедно с родителите потенциалният брой потребители се удвоява), а това за минималния оборот - под 50% от прогнозната стойност на поръчката, при положение че Законът за обществените поръчки позволява до 300%. "Логично е да искаме да има такъв център [за обслужване на клиенти - бел. ред.], тъй като тази платформа ще обслужва българската образователна система – над 2500 училища и над 2 милиони потребители", казват още от МОН. И допълват, че не са игнорирали платформа с отворен код, но държат да има "сериозна софтуерна поддръжка и гаранция, че решението ще е напълно работоспособно минимум за срока на договора".
               
През последната година няколко български висши училища също обявиха търгове за изграждане на електронна платформа, някои от които конкретно за Blackboard. Компанията, която в България доставя и поддържа продуктите на Blackboard и която е спечелила поръчките за университетите - Ballistic cell, не отговори на въпроса дали ще участва в състезанието на МОН.