С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Когато започваме нова работа

Кратък наръчник на юридическите аспекти при назначаване на нов служител
Share Tweet Share
Снимка

[Shutterstock] 

"Уважаеми г-н Х, с удоволствие Ви съобщаваме, че сте одобрен за позицията Y. Моля да дойдете утре в Z часа в нашия офис, за да подпишем трудов договор."

Така обикновено човек научава хубавата новина, че започва нова работа. След първоначалната еуфория (и няколко телефонни обаждания до близки и приятели) идват и първите въпроси и несигурността какво точно предстои. Ето и нашия кратък наръчник на юридическите аспекти при назначаване на нов служител в помощ както на бъдещите служители, така и на техните нови работодатели.

Какви документи са необходими за назначаване?

Отговорът на този въпрос се съдържа в Кодекса на труда и в Наредба №4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор. Съгласно тези нормативни актове основните документи, които трябва да се предоставят в момента на сключване на трудовия договор са:

·         личен паспорт или друг документ за самоличност, който се използва само като източник на информация и се връща веднага на служителя. Често работодателите си правят копие от документа за самоличност, за да могат по-лесно да пренесат данните в трудовия договор (тъй като част от информацията, съдържаща се в съответния документ за самоличност, представлява задължителен реквизит на трудовия договор съгласно Кодекса на труда). В тази връзка е добре да се знае, че с оглед спазване на българското законодателство относно личните данни, получаването на копие от документа за самоличност трябва да става със съгласието на служителя. Такова съгласие може да бъде дадено от него и върху самото копие, като текстът на съгласието трябва да бъде съобразен със съответните изисквания на Закона за защита на личните данни, приложими към конкретния случай

·         документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства (като това обикновено е посочено в обявата за работа и служителят трябва да предостави копия от тези документи)

·         документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж (отново обикновено се посочва в обявата за работа) – такъв документ е трудовата книжка

·         документ за медицински преглед (т.нар. медицинско) – само при започване на работа за пръв път или ако не сме работили по трудов договор повече от 3 месеца

·         свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало (такова свидетелство се изисква само за определени длъжности, но много често работодателите го изискват от всички новопостъпили служители). Свидетелството за съдимост се вади от бюро "Съдимост" към съответния районен съд. По принцип компетентен е съдът по месторождението ни, но молбата може да се подаде и до районен съд, където е местоживеенето ни (например Х е роден във Варна, но живее в София и затова може да подаде молбата в бюро "Съдимост" към Софийски районен съд). За пълнота посочваме, че молбата за издаване на свидетелство за съдимост е по образец (който може да се намери в интернет или да се попълни на място на бланка, предоставена от служителите на бюро "Съдимост") и към нея се предоставят лична карта, акт за раждане и документ за платена такса, която в момента е 5 лева. Свидетелството ни трябва да е готово в 3-дневен срок, ако сме подали молбата си по месторождение, и в 7-дневен, ако молбата ни е подадена по местоживеене

·         разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години (като това разрешение се осигурява от работодателя преди назначаването на съответния служител). 

Кога може да се започне работа?

След като са осигурени всички документи, изброени по-горе, може да се пристъпи към подписване и на самия трудов договор (разбира се, след като служителят се запознае с него и страните постигнат съгласие по параметрите му). Обикновено при подписване на трудовия договор възниква въпросът за самото започване на работа и по-скоро може ли това да се случи веднага.

Кодексът на труда разграничава две понятия: сключване на трудов договор и начало на изпълнението на трудовия договор. На практика това са две различни дати, защото под сключване на трудовия договор се разбира самото му подписване, а под начало на изпълнението му – денят, в който служителят реално започва да работи.

Съгласно Кодекса на труда, за да може служителят да започне работа, работодателят преди това трябва да му е предоставил екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни (и придружен от длъжностна характеристика, в която са описани основните права и задължения на служителя), както и справка, издадена от Националната агенция за приходите, удостоверяваща, че работодателят е регистрирал сключения трудов договор. Срокът, в който работодателят трябва да регистрира трудовия договор, е 3 дни от неговото сключване. След като подаде заявлението за регистрация, работодателят получава от Националната агенция за приходите справката, потвърждаваща успешната регистрация (или обратна информация, че трябва да коригира нещо, за да бъде надлежно регистриран договорът). Екземпляр от справката трябва след това да бъде връчен на служителя срещу подпис.

Предвид горните изисквания на практика е много трудно започването на работа да стане веднага след подписването на трудовия договор, поради което има разминаване в датите на сключване на договора и на постъпване на работа. 

Кой подписва договора от страна на работодателя?

Според някои автори и съдии работодателят в лицето на законните си представители може да делегира работодателските си правомощия на когото прецени за уместно - свой служител, външен адвокат, счетоводител или друго трето лице.

Според мнението на други работодателят не може да упълномощава когото и да било да осъществява функциите му, освен когато това е допустимо по закон (както е предвидено изрично в Кодекса на труда за случаите на налагане на дисциплинарно наказание).

Задължителната практика на Върховния касационен съд (и по-конкретно Тълкувателно решение №6 от 11.01.2013 г. по т.д. №6/2012г. на ОСГК) казва, че е "допустимо делегирането на работодателска правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания". В същото време по отношение на неуредените от трудовото право въпроси се прилагат субсидиарно общите гражданскоправни норми (като тези, уреждащи упълномощаването, са едни от най-често прилаганите в практиката). Като имаме предвид тези особености, ние сме на мнение, че работодателят би следвало принципно да има право да делегира правомощията си и също така право на собствена преценка дали да се възползва от това право, в какъв обем и на кого точно да предостави функциите си.

Така или иначе, предвид липсата на единодушие по темата, по–консервативният, но и по-сигурен подход е работодателят да подписва трудовите договори чрез законните си представители и служителите да очакват и изискват същото.

И така, след като са налице всички документи, необходими за сключването на трудовия договор, работодателят ни е предоставил подписан трудов договор и справка от НАП, не ни остава нищо друго, освен да започнем да работим.
 
* Ако имате въпроси във връзка с юридическите аспекти при назначаване на работа, можете да ги зададете във форума на статията 

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2020 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2020 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly