С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Четвъртък и петък са най-активните дни за ходене на работа с колело

В работни дни велосипедистите в София навъртат и до 30 км, показва статистиката на сдружение "Велоеволюция"
Share Tweet Share
Снимка

Статистиката от кампаниите "До работа с колело" показват, че велосипедистите в София покриват разстояния, които са малко над средното ниво в Европа, коментира координаторът на сдружение "Велоеволюция" Радостина Петрова.

[Личен архив] 

За трета поредна година сдружение  "Велоеволюция" обяви месец май за месец "за ходене на работа с колело". Какви са навиците на българите, колко често използват колело, за да се придвижват до работното си място, какво затруднения срещат и как се справят с тях. По тези и други въпроси разговаряме с Радостина Петрова, член на Управителния съвет и координатор на сдружение "Велоеволюция".

Сдружение  "Велоеволюция" обяви месец май за месец "за ходене на работа с колело" за трета поредна година. Какви са основните изводи за интереса на хората към карането на колело на база статистиката ви за регистрациите и изминатите километри през годините?

Хората обичат да карат колело. А дори и да не карат активно, имат хубави велосипедни спомени от детството и при добри условия биха яхнали колелото отново. Наблюдавайки участниците в кампанията "До работа с колело", виждаме, че велосипедистите са хора с всякакви професии и занимания. Имаме агрономи, фотографи, свещеници, лекари, куриери и много ИТ специалисти. Дали сме възможност хората да вписват разстояния изминати и за разходка. Изводът е: българинът с колело е и активен турист и това трябва да намери отражение в политиката за вътрешния туристически пазар.

Значими са  разстоянията, изминавани с велосипед в градска среда. В работни дни делът на регистрираните пътувания между 10-30 км е по-голям от дялът да пътуванията под 10 км. В същото време делът на пътуванията с велосипед над 30 км е малък, но постоянен през работните дни. Това е картината само от данните на кампанията за София. Размерът на разстоянията, които велосипедистите изминават в големия град дневно, както и факта, че се изминават в делнични дни, недвусмислено показват че велосипедистите стават все по-значима част от градския пътен трафик. Като цяло от данните се вижда, че хората покриват разстояния с велосипед малко над средното прието за типично за велосипедстите в Европа.

За софийските велосипедисти изминаването на разстояния между 10 и 30 км на ден отразява необходимостта да се достигат различни места, отдалечени от дома и това, че хората са готови да го правят с велосипед. В страната средно изминаваните разстояния с велосипед през делнични дни не са толкова големи, заради големината на самите населени места. Данните обаче са категорични – най-много от регистрираните в кампанията пътувания са през делничните дни – и като общ брой и като общо разстояние. Това разбива митологията около ползването на колелото като транспорт – ползва се в цялата страна и още как. Дори и без кампания, общият, невъоръжен поглед върху трафика в градовете откроява присъствието на велосипедистите – Плевен, Казанлък, Пазарджик, Ямбол  и др. А може и още.

Всъщност според вашата дефиниция "работа" е доста по-широко понятие и включва не само придвижване до работно място, но и до училище/университет, за среща с приятели, до магазина, за разходка и т.н. Но имате ли някакви по-конкретни наблюдения и данни, свързани с използването на велосипед за придвижване до работното място?

Ако погледнете графиките сравняващи резултатите от "До работа с колело" през 2013 и 2014 г., се забелязва открояваща се велосипедна активност в работните делнични дни. И като че ли четвъртък и петък са любимите дни за ходене до работното място с велосипед, поне за миналата 2014 г. - това са дните с най-много навъртяни километри и брой участници. Интересна е картината в отборното съревнование – там хората вписват конкретните имена на компании, в които работят. Отборите обикновено са от малко, но упорити велосипедисти – т.е. вече не е необичайно да имате такива колеги. В настоящата кампания много ни радва отборното участие на НАП – 12 упорити участници, отсрамващи държавната администрация.

В кампанията участват хора които са намерили своя начин да използват велосипед до работа или такива, чиито работодатели са се погрижили – например с осигурен велопаркинг или сигурно място за съхранение на велосипедите. За по-точни данни, разбира се е нужно по-детайлно проучване, което е добре самите общини да правят, за да определят по-добре бъдещите си политики за устойчив транспорт. Това е и целта на кампанията – на институциите им липсват данни, които да подкрепят дадени политики. Такива данни просто не се и събират. Колко по-различни биха били действията им, ако знаеха и разбираха наистина желанията и транспортните нужди на хората. С "До работа с колело" ние демонстрираме само малка част от настоящите тенденции.

Кои са основните ограничения за придвижването на работа с колело в София? А в страната?

Навсякъде по света ограниченията за велосипеден транспорт са пътната безопасност, удобството на инфраструктурата и условията за съхранение на велосипеди в дома и при работното място. Хората обикновено се вглеждат в липсата на достатъчно велоалеи, но истината е, че много от тях се страхуват да карат колело в трафика и не знаят, че има и други начини. Човек с колело лесно може да използва по-безопасните, ненатоварени малки улици и да си намери приятен маршрут.

Все още се смята, че колелото е като детска играчка, само за разходка в парка или признак за бедност – това е ограничението на ума. Отделен е въпросът с качеството на изградените вече велоалеи – общините и проектантите продължават да реализират проекти с ниско качество и неотговарящи на нуждите на придвижването с велосипед.

Оправданията обикновено са свързани с нормативната база, липсата на място или на средства и те са дежурни от десетилетие насам. Като че ли всички добри реализирани примери по света не стигат  да се разбере, че мястото на велоалеите не е на тротоара. Така София изостава във велосипедното си развитие в сравнение с европейските столици, а останалите градове в България повтарят грешките й.
 
А какви предимства бихте изтъкнали – и за велосипедистите, но и за работодателите?

Бързина, точно време на пристигане, осигуряване на двигателна активност и пестене на място – това са безспорни и всеизвестни ползи на придвижването с велосипед. Работодателите често хабят много средства в предоставяне на обширни площи за парко-места за автомобили на служителите си, плащат гориво и т.н. социални придобивки, с което получават ядосани, отегчени, обездвижени и като цяло по-малко работоспособни служители. И автомобилни задръствания в големите градове, разбира се, което пречи на бизнеса. Явно е необходимо да се открие колелото за пореден път, за да спечелим от всичките му ползи.
 
Някои хора се притесняват да използват колело за ходене до работа, поради хигиенни причини. Какъв е съветът ви за поддържане на добра хигиена при придвижване с колело до работното място или по работни задачи през деня?

Хората се притесняват основно от изпотяването, а то всъщност е част от здравословния ефект на спортуването и движението. Достатъчно е човек да си носи резервна риза или тениска, а има и достатъчно козметични продукти, с които да се отсранят неприятните ефекти. При покриване на кратки разстояния по работни задачи с колело е добре човек да планира  маршрутите и времето си, за да кара по-умерено – така умората и изпотяването намаляват. Има решения дори за напръсканите от дъжда панталони и поли – наричат се калници и предпазители и са най-ефективни при градските модели велосипеди. Живеем в страна, в която снабдяването с вода и сапун не е световен проблем, така че хигиенните притеснения не са сериозно оправдание.

Карането на велосипед в градски условия е свързано и с не малко рискове, а и не всеки кара разумно и предпазливо. Какви препоръки за безопасност бихте дали на велосипедистите?

Да си припомнят уроците по безопасност на движението от училище. И досега още в шести клас се научават основите на безопасното велосипедно движение – видимост чрез всички необходими по закон светлини и светлоотразители по велосипеда и предвидимост с подаване на знак с ръка при промяна на посоката на движение. Видимостта и предвидимостта на движение на велосипедистите дават възможност на шофьорите и пешеходците да преценят навреме пътната ситуация и да реагират спрямо велосипедиста.

След шести клас - 12 годишна възраст, мястото на велосипедиста е на пътното платно. Противно на очакванията, всъщност карането на велосипед по тротоара е по-опасно заради повечето конфликтни точки по пресечните улици, а и шофьорите не очакват изскачането на бързо движещ се велосипедист от тротоара. Важно е да се познават правилата. В ерата на интернет е лесно всеки да си припомни и направи справка с правилника за движение по пътищата за знаците, предимствата, престрояването на светофари и пресичането на кръстовища. Това са основните знания за всеки велосипедист като участник в движението. За останалото, а и за преодоляване на първоначалното колебание и страх, правим велосипедни обучения.

А на водачите на моторни превозни средства или пешеходците?

И те нека си припомнят уроците от училище и шофьорските курсове. Водачите на МПС в населените места е добре да осъзнаят важността на спазването на ограниченията на скоростта. Така по-лесно и адекватно могат да реагират на появата на велосипедисти като им дадат предимство в дадена ситуация или изпреварят на достатъчно отстояние или в съседна пътна лента. Повечето шофьори са добре информирани и достатъчно толерантни. Опасното поведение на останалите единици е нещо което обществото и институциите трябва да коригират и санкционират.  За пешеходното движение и поведението на пешеходците трябва да се каже доста повече, но е важно хората да остояват безопасността на пешеходните пространства и да се насърчава ходенето пеша, така както и велосипедното придвижване.

Какво смятате, че би насърчило повече хора да използват велосипед за придвижване до работното си място?

Мерките за насърчаване на вело-транспорт са комплексни, но най-голям ефект би имало повишаването на безопасността по улиците като цяло. Това е задача на МВР и общините. Във "Велоеволюция" приемаме настояването за развитие на велосипедирането като борба за по-качествена и безопасна градска среда въобще.

Обособяването на вело-алеи би помогнало на по-колебливите начинаещи велосипедисти да са по-активни, но само велоалеите не са достатъчни. Те са само част от насърчителните вело-политики, които включват информиране, обучение, сигурно паркиране, системи за обществени велосипеди под наем и интеграция между велосипедния и останалите видове обществен транспорт. Напоследък и на шега гледаме на разкопаните за ремонти градове като насърчителна велосипедна мярка – някои хора откриват велосипеда, просто защото другите начини на придвижване стават трудни и така си стават и остават велосипедисти...

Дайте практични съвети за това как една компания може да стимулира използването на велосипед за придвижване до работното място?

Обособяване на сигурно място за паркиране на служителите е една от първите стъпки. Осигуряването на места за преобличане и съхранение на лични вещи, баня и т.н. са удобства, които е хубаво да ги има и помагат не само на служителите с велосипед. Компаниите с отговорна политика правят специални проучвания и кампании сред служители, за да определят или променят транспортното им поведение, за да оптимизират работния процес и да намалят разходите си и необходимите пространства.

Хубав жест към велосипедистите е предоставянето на комплект основни инструменти за ремонт на велосипед, организирането на вътрешно фирмени вело-събития и всякакъв друг тип поощряване. Има модели и за финансово стимулиране на служителите да избират велосипед като транспорт до работното място, стига компанията да определя това като важно. А всъщност, наистина е важно хората да пристигат на време, да са по-здрави и работоспособни, като в същото време това пести средства и място за работодателя. И всичко това е възможно с велосипед наистина.
 
Радостина Петрова е член на Управителния съвет и координатор на сдружение "Велоеволюция". Занимава се с организиране на събития, обучения на велосипедисти, консултации по велосипедни политики за бизнеса и общините. От 2013 г. е сертифициран одитор на общински вело-политики по системата BYPAD. Занимавала се е с развитието на велосипеден туризъм по двата големи транс-европейски велосипедни маршрути преминаващи през България като координатор на програмата "Зелени коридори/Greenways". За себе си казва, че е "еколог по образование и велосипедист по призвание".
 
За да получавате бюлетините на "Кариери" с новини и тенденции в областта на човешките ресурси, влезте в сайта  или се регистрирайте.

Станете част от онлайн общността на "Кариери". Включете се в нашите дискусии и анкети и през социалните мрежи: FacebookTwitterLinkedInGoogle+Pinterest.

Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly