С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация

Всеки може да се научи да бъде иновативен

Изграждането на култура на иновации в компанията не трябва да е самоцел, а да подкрепя бизнес модела и позиционирането на организацията, казва Цветелина Тенева, основател и старши консултант в The Business Institute
Share Tweet Share
Снимка

[Личен архив] 

"Как да изградим култура на иновации и предприемачество в организацията" е темата на практически ориентираната работилница на The Business Institute по време на HR and Leadership Forum: Management 4.0. Преди събитието, което ще се проведе на 24 октомври, разговаряме с водещия на уъркшопа Цветелина Тенева. Тя е основател, старши консултант и фасилитатор в The Business Institute. Опитен практик в областите предприемачество, бизнес иновации, пазарни стратегии, бизнес развитие. Съавтор е на бизнес инструмент за анализ и оценка на нови идеи Business Idea Mandala. Билa e мениджър "Маркетинг комуникации" и Маркетинг директор в "Орбител", PR експерт в Правителствената информационна служба, обучител на професионалисти на свободна практика. Магистър e по връзка с обществеността и реклама.

HR and Leadership Forum: Management 4.0 e годишното събитие за HR професионалисти, мениджъри и ръководители на екипи на "Капитал" и "Кариери". Форумът ще се проведе на 24 октомври. Повече информация за програмата и билети за събитието можете да намерите тук. Следете и Facebook страницата за актуална и полезна информация.

- Г-жо Тенева, защо иновациите са важна тема? И дали изграждането на култура за иновации и предприемачество е за всяка компания или има ограничения - сектор, размер, специфики на продуктите и услугите?
Без претенции на изчерпателен анализ, има някои видими с просто око предпоставки от последните 10-15 години иновациите да стават все по-модерни. Една такава тенденция например е пренасищането на пазарите с продуктови предложения. Преди 15-20 години и днес терминът "unique selling point" звучи много различно – много-много по-трудно е днес да измислиш (създадеш и маркетираш) нещо, което друг вече не е. В същото време, с демократизацията на достъп до информация и до приложни технологии, бариерата за навлизане в много индустрии е значимо по-ниска. Което води до раждането на много повече малки играчи в множество индустрии.

Взети заедно, те "подяждат" позициите на големите, които – от своя страна – са "предизвикани" да бъдат иновативни, за да продължат да растат. Бърза референция – пословичната блокчейн технология и традиционните банкови институции.

Наред с това, работата "с ума" става все по-разпространена от тази "с ръцете". Това създава многообразие от подходи, техники, инструменти и методи за раждане на мисловни продукти – което подкрепя раждането на иновации, провокирани от предходните тенденции.

От друга страна – кои индустрии и кои компании са предразположени или ограничени да иновират? Златно правило в тази област гласи, че "Фрустрацията е майка на иновацията." С други думи, индустрии, в които има натрупано напрежение – от страна на клиентите или на самите компании с бизнес моделите, по които работят – можем да кажем, че "нещо скоро ще избухне". Христоматиен пример е българската образователна система. Насъбраната с годините в и след прехода фрустрация на не една от заинтересованите страни започна и продължава да ражда иновации и всякакво естество - естествено, първите бяха извън системата (да не кажем против нея). Но след няколко години развитие, вече имам и формален статус на "иновативно училище".

И все пак, трябва ли всяка компания да иновира? Според мен, да. Честно казано, считам, че нормалният стратегически процес на анализ на средата, анализ на бизнес модела, откриване на точки на напрежение и възможности също е форма на иновиране – а това трябва да се прави редовно от мениджмънта, за здравето на бизнеса!

И трябва ли непременно да иновира революционно? Тук вече отговорът е "не задължително". Например, в тежки производства, чийто бизнес е на 100 и повече години – като групите "Солвей" и "Аурубис" – иновациите са супер важни и се случват наистина. Но точно такива компании са прекрасни примери за постоянни надграждащи иновации. Това изисква постоянен процес, която се управлява проактивно и с необходимите специфични знания.

-
Доколко иновациите и предприемачеството трябва да бъдат разделени или винаги вървят в комплект?

Иновациите и предприемачеството много често са много близки. Питър Дракър е на мнение, че "Иновациите са специфичен инструмент на предприемачеството". Не мога да кажа, обаче, че са на 100% свързани. Ако отвориш нов фризьорски салон в нов блок/квартал, в който предлагаш добра услуга, но основното ти конкурентно предимство е локацията, а не непременно нещо иновативно в услугата или бизнес модела – предприемач ли си? Е, да.

От друга страна, крачка назад към предходния пример с групата "Солвей", в която има постоянен процес за вътрешни иновации. Много често те са свързани с процеси, ресурси и начин на изпълнение, за които се ангажира компанията – а не авторът на иновацията да я реализира като вътрешен предприемач. Разбира се, той е въвлечен в реализацията, защото всичко идва от неговата глава, но не и (винаги) в предприемаческа роля.

С което искам да кажа "и да, и не" (по-често "да") с повече детайли какво имам предвид.

- Кои са най-големите предизвикателства пред компаниите по пътя на изграждането на културата на иновации и предприемачество? Какъв е съветът ви за справяне с тях и за изграждане на култура на иновации в компанията?
Както при всеки тип организационна култура – и създаването, и поддържането е предизвикателство, изисква знания, търпение и ключови измерители на напредъка. Това, че е иновативна, за някои компании може да повиши трудността на задачата.

Културата в една организация, обаче, не е самоцел. Тя следва да подкрепя бизнес модела и позиционирането на компанията. Именно те следва да зададат насока колко радикални и какво количество иновации са нужни, за да бъде бизнес моделът по-успешен – днес и в бъдеще.

Джей Рао и Йозеф Вайнтрауб, преподаватели в Babson College, са структурирали 6 основни елемента на една иновативна култура в две групи:

Група 1 (да ги наречем "меки"): ценности, поведение и климат
Група 2 (да ги наречем "твърди"): ресурси, процеси и успех

Всеки от тези 6 елемента има своите конкретни практически измерения. Чрез тях може да бъде "измерено" нивото на иновативност на културата сега (as it is). И въз основа на това да се направи анализ на разликата (gap analysis) спрямо желаното състояние. Както оценката, така и създаването, и поддържането на иновативната култура може да бъдат "навигирани" през тези 6 елемента.

Нямам как да не завърша с твърдението, че всичко това ще работи единствено и само ако мениджмънтът е приел за стратегическа задача културата и бизнес модела на компанията да повишат иновативността си. Да води този процес и бъде пръв пример в него.

- Може ли всеки да бъде иновативен и предприемчив или това е роля, присъща само на хора с определени качества? Как да развиваме личната си иновативност, креативност и предприемчивост?
Има хора (по-малката част от човечеството), които по природа по-лесно раждат иновативни идеи. По-често те са склонни да се влюбват в идеите си в степен, която може да им пречи. Повечето хора нямат това самочувствие. А всъщност раждането на идеи може да бъде структуриран процес и човек може да развие това умение. Стига да е мотивиран, да си позволи да експериментира и да е готов да вложи усилия и търпение.

Бих дала за пример самата себе си. Преди 15-16 години имах пряк мендижър, чиято глава раждаше невероятни идеи, много от които осъществихме. Беше вдъхновяващ за мен. Тогава бях абсолютно убедена, че имам много силни страни, но иновативността твърдо не е сред тях.

След 9 години редовни занимания и практическа работа с методика за развитие на иновативни продукти – Value Proposition Design – върху наши вътрешни казуси в The Business Institute и казуси на участници в Innopreneurship програмите ни – днес всичко е различно. Този начин на мислене става част от теб. Имаш ли нужното виждане и прозрение каква е фрустрацията, кой и как я преживява и защо – това дава силен импулс за раждане на иновативни идеи за нейното решение. И така миналия петък един участник в няколко-часова работилница ме попита "Ти това сега ли го измисли или ти е още преди...?" – невярващ, че това идва от подхода, който вече е станал част от мен, а не от моята "гениалност".

Другата част от въпроса – свързана с предприемачеството – е по-сложен. Комплексът от качества и нагласи са свързани с личностно развитие в посока:
-
толерантност към риска
- гъвкавост при учене и промяна в движение
- приемане на провала като урок
- последователност в реализацията
- упоритост и приземеност едновременно

Те изискват човек да си създава, приема отвън и преминава през предизвикателства – преживяванията, от които да разширяват и развиват неговия хоризонт.

- Какво ще могат да научат участниците в HR and Leadership форума на Капитал и Кариери по време на уъркшопа на The Business Institute?
Преди всичко ученето ще бъде чрез игра – сериозна игра на Harvard Business Publishing, която The Business Institute прилага успешно у нас.

Фокусът е върху управлението на структуриран иновационен процес в установени организации. Участниците ще се запознаят с 4 основни подхода за иновиране, в зависимост това какви са бизнес целите:
-
каква е търсената степен на иновативност
- дали подходът е формален (част от обичайната работа на иновиращите) или неформален (извън нея).

Ученето чрез правене и преживяване е вторият най-добър начин за развитие (след учене на другите), според проучване на National Training Laboratories (USA). Затова бизнес симулациите са все предпочитан инструмент за развитие на човешкия капитал. В контекста на иновациите, те създават сериозна възможност за експериментиране при носят нулев риск.

В играта участниците ще експериментират върху конкретен казус – компания с низходяща тенденция на бизнес резултатите, чийто топ мениджмънт търси решение в генерирането на идеи за иновации в различни области. Участниците влизат в ролята на "вътрешни" иноватори и предприемачи. От тях се очаква да водят иновационния процес в рамките на определен бюджет и срок. Това включва на генериране на идеи, тестване и оценка по по набор от критерии. В края на процеса – да изберат онази идея, която отговаря в най-голяма степен на зададените бизнес цели.

В контекста на играта ще обсъдим както 4-те иновационни подхода, така и организионната култура, в която се раждат и развиват иновации. Защото културата е това, което задвижва знанията и уменията, и мотивира хората да ги впрегнат в реалността за постигане на поставените цели.


Share Tweet Share
още от тази рубрика:

Реклама

Реклама

© 2003-2019 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Политика за бисквитките. Декларация за поверителност.
Общи условия за публикуване на обява ново.
Поставянето на връзки към материали в сайтовете на Икономедиа е свободно. Уеб разработка и дизайн на Икономедиа. Сайтът използва графични елементи от famfamfam + DryIcons. Някои снимки © 2019 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов.
mobile Към мобилната версия на сайта

Бизнес: КапиталКариериБизнесРегалОдитFoton.bg

Новини: ДневникЕвропа

IT: IDG.BGComputerworldPC WorldCIONetworkworld

Развлечение: БакхусLIGHT

На английски: KQuarterly